Когато стане дума за образование и наука, политиците ни системно изпадат в състояние на тежка деменция. Преди година, по време на дебатите около тазгодишния просветен бюджет, от ГЕРБ обвиняваха предишните управници, че не са заделили достатъчно пари за Българската академия на науките и че няма да вдигат учителските заплати. Когато дойде техният ред да правят образователен бюджет, се оказа, че даскалите и БАН отново са забравени. Не само това, но и субсидиите на средното образование се връщат в първи клас. За това пък полупразните университети, които произвеждат предимно безработни, вместо специалисти ще получат с 58 млн. лв. повече. Нека сега някой да обяснява, че студентите били гладни…
Ако перифразираме думите на ресорния министър проф. Тодор Танев, висшето образование прибира "черешката на тортата", а за учениците и преподавателите им ще останат обелките от картофи. И след като пирамидата е обърната и вузовете лапат повече пари, отколкото заслужават, нека поне изземат функциите на началните школа и да ограмотят студентите си. Защото сега раздават магистърски тапии на хора, които не могат да изпишат трите си имена, без да допуснат три правописни грешки.
Образователният бюджет бе наречен "консервативен", но той си е чиста проба недофинансиран. Освен това е и лошо балансиран. Заместник-министър Ваня Кастрева разкри, че в законопроекта за държавния бюджет за 2015-а общият размер на разчетените разходи за сектора е 3.45 млрд. лв., което е 3.7% от брутния вътрешен продукт. А вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин заяви, че ще настоява
харчовете за образование и наука да бъдат вдигнати
до 5%, тъй като това е основната държавна политика, която трябва да се реализира с публични средства. Инвестиционни политики в този бюджет обаче няма, особено в частта за средното образование. Според "прочита" на управляващите ситуацията изглежда следната: разходите са намалени с 0.07% от БВП, което означава минус 27 млн. лв. за предучилищното и училищното обучение. Издръжката на детските градини и училищата струва 1.59 млрд. лв., като основната част от парите ще отидат по делегираните бюджети и за заплати на персонала. Тези средства трябва да гарантират образованието на 132 037 деца в градините, задължителната предучилищна подготовка на 258 447 деца, обучението на 580 833 ученици в общообразователните школа, на 121 800 ученици в професионалните училища и на още 17 227 бъдещи спортисти и културтрегери. Тоест за образованието на над 1.2 млн. деца и ученици "щедро" са отпуснати 1.59 млрд. лева.
Бюджетът е орязан далеч по-драстично, отколкото ни го представят, смята председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева. Според нея за средно образование са заложени с 48 млн. лв. по-малко, тъй като
не са предвидени пари за целодневната организация
в средищните училища за VI клас, не са включени и транспортните разходи на учениците. Не са обезпечени и националните програми, които се финансират от републиканския бюджет. Дефицитът при тях е над 150 млн. лева. Единните разходни стандарти пък са замразени. В този вид на проектобюджета за средното образование през 2015-а не е заложено увеличаване на заплатите на учителите, дори не е калкулирано повишението на минималната работна заплата до 360 лв. от 1 януари.
Ако сравним тези параметри със сегашния просветен бюджет, разликата е от небето до земята. За средното образование през 2014-а бяха заделени 1.8 млрд. лв., издръжката на един ученик се увеличи с 1.3 на сто, започна добре платена програма за развитието на младите педагогически кадри, а училищата с висок успех получават бонуси. Отделно от това школата масово бяха обзаведени с нови мебели, компютри и безжичен интернет. Ако говорим в цифри, бе анонсирано увеличение от 100 млн. лв. в тазгодишния образователен бюджет, но реално то бе трикратно повече – разходният стандарт на професионалното обучение се вдигна с рекордните 4.5% (общо 225.4 млн. лв.), парите за кариерата на учителите бяха удвоени до почти 15 млн. лв., а за да задържи учениците в клас, образователното ведомство разполагаше с 58.9 млн. лв. отгоре. Вместо това сега уж е гласувано минимално намаление, което на практика ще се окаже дефицит от 200-300 млн. лева. Липсват 100-те млн. лв. за финансиране на три стратегии: за развитие на педагогическите кадри, за развитие на професионалното образование и за намаляване на ранното отпадане на ученици. В Програмата за внедряване на информационни технологии в средните училища зее дупка от 19 млн. лв., а с други 5 млн. лв. се предвиждаше да бъде увеличен стандартът в извънучилищните педагогически заведения.
Науката също ще плаче, както по времето на Симеон Дянков. Субсидията на БАН се запазва на нивото от 2014-а, докато бюджетът на образователното ведомство за наука е намален с 3.7 млн. лева. Академията похарчи над 77 млн. лв. през тази година, макар учените да смятат, че критичният минимум за оцеляването им е над 88 млн. лева. Така че
заложените за БАН 72.84 млн. лева
определено няма как да стигнат. А недофинансирането на института е почти сигурна гаранция, че ще се провалим в усвояването на средства по новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Парите за Фонд "Научни изследвания" също са "клъцнати" – за 2015-а са планирани 18.7 млн. лв., което е с 4.3 млн. лв. по-малко от сегашните средства.
Да живеят университетите! Към държавните и ведомствени вузове се отваря рогът на изобилието, съизмерим със субсидията им от 410 млн. лева. Те си извоюваха увеличението на парите за издръжка, тъй като приеха рекордните с 4342 студенти повече за учебната 2014-2015 – а. От друга страна, университетите се оказват ощетени заради тарикатлъка да отварят вратите си за "куцо и сакато", тъй като получават с 1.2 млн. лв. по-малко от необходимото за социално-битови разходи. Капиталовите им разходи пък са смалени до 4.5 млн. лв. (при 13 млн. лв. през 2009-а), което значи, че сградите, учебните зали и лабораториите ще останат неремонтирани и невзрачни. Казано иначе, парите следват студента, но невинаги и не навсякъде. След като държавата отново ще гледа от първия ред потъването на образованието и науката, спасението на давещите се е дело на самите давещи се.
