Общо 82 процента от прокурорите смятат, че прокуратурата не работи добре. Има ясен консенсус сред обвинителите за необходимостта от по-мащабни и осезателни реформи в работата на прокуратурата. Общо 2/3 от прокурорите споделят, че знаят за случаи на оказван неправомерен натиск, корупционно или неетично поведение. Обвинителите споделят, че натискът върху тях идва както от висшестоящите прокурори, така и отвън от влиятелни политически и икономически кръгове. Сред най-честите форми на неетично и корупционно поведение, прокурорите посочват злоупотребите с власт от страна на шефовете им, избирателно самосезиране, както и поддаване на натиск от влиятелни политически и икономически фактори.
Клиничните показатели за състоянието на държавното обвинение бяха оповестени в понеделник чрез социологическото проучване на агенция "Глобал метрикс", извършено по поръчка на неправителствената организация Български институт за правни инициативи. Изследването е национално представително. Общо 450 прокурори, или 1/4 от всички прокурори в страната, са участвали в него, които са. Проучването е анонимно.
Оценките в изследването засягат само мандата на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров. Общо 40% от обвинителите споделят, че реформите на Цацаров са с малък обхват и все още липсват значими реформи. Около 23% от интервюираните са на мнение, че дори е налице влошаване. На този фон една трета от прокурорите (31%) смятат, че от началото на мандата на новия главен прокурор са налице значими промени към подобряване на работата. Най-негативно са настроени прокурорите от най-ниските районни нива на системата.
Изследването показва недвусмислено, че съдебната система има нужда от огромни реформи. Според 83% от прокурорите процесът по оценяването на тяхната работата (атестирането) не успява да даде реална и справедлива оценка за тяхната работа. Според прокурорите формалното атестиране влияе негативно на мотивацията за качествена работа на отделния прокурор, а в същото време е предпоставка да се пропуска възможността за надеждна обратна връзка и открояване на слабости и пропуски в работата на всеки обвинител. "Усещането на прокурорите е, че в системата на прокуратурата не са създадени надеждни условия в йерархията да израстват хора само на база на личните им и професионални качества", се казва в изводите от проучването.
Подобно на конкурсите за повишаване, конкурсите за избор на прокурорски шефове се ползват със слабо доверие. Общо 53% от прокурорите смятат, че Висшият съдебен съвет (ВСС) не избира най-добрите кандидати. Над две трети от прокурорите смятат, че в йерархията на прокуратурата не израстват хората с най-добри морални и професионални качества. Едва една четвърт (24%) са на обратното мнение.
Проблемите са видими и в процеса по налагане на дисциплинарни наказания. Сред прокурорите доминира мнението, че наказанията не се прилагат еднакво за всички. На това мнение са над две трети от прокурорите. Общо 16% от интервюираните смятат, че дисциплинарните наказания се използват като метод за тенденциозно наказване на определени прокурори, а не за подобряване на процеса на правораздаване. "Тази, заедно с останалите характеристики на средата, създава едно устойчиво мнение за липса на справедливост, обективност и равно третиране на самите прокурори и се отразяват на усещането за независимост на отделния прокурор", е един от изводите в изследването.
Проблеми със случайното разпределение продължава да има в прокуратурата, а понякога прокурорите получават устни указания от висшестоящи прокурори по конкретни дела. Според 41% прокурорите в тяхната прокуратура има случаи при разпределение на преписките, при които не е бил спазен принципът за случайното разпределение. Според 24% от прокурорите причините са свързани със специализацията на отделните прокурори, а според други 17% – няма някакво убедително обяснение за тези практики. Общо 12% от прокурорите споделят, че без обяснение някои дела са взети от един прокурор и връчени на друг без обяснение.
През последният месец скандалите със случайното разпределение на делата разтърсват система на съдилищата. Във фокуса на вниманието е Софийският градски съд заради делата за фалита на "КТБ" и казуса с "гнилите ябълки", оповестен от френския посланик Ксавие дьо Капан. Според 48% от прокурорите наблюдението на Брюксел върху България трябва да продължи, защото е основен фактор за продължаване на реформите. За други 27% от обвинителите мониторингът е важен инструмент за постигане на промяна, но ефектът му може да бъде подобрен, ако се правят по-точни констатации и препоръки. Други 26% са на мнение, че само чрез натиск от страна на ЕК съдебната система и в частност прокуратурата могат да постигнат някакви позитивни промени. Има обаче и критици на докладите, като техните аргументи са в прекалено общите и политически послания, които не показват познаване на реалностите в българската съдебна система и прокуратура. На това мнение са общо 47% от интервюираните.
