Сегашни срещу бъдещи пенсионери, солидарност вместо лични партиди, държавният НОИ в сблъсък с частните фондове, моментна стабилност за сметка на неясно бъдеще…Това се предизвикателствата, с които ще се сблъска пенсионната система, след като бе прието предложението на управляващите за светкавично прекрояване на действащия модел. Правителството и синдикатите напълно очаквано подписаха меморандум за поредното замразяване на пенсионната възраст, след като работниците минаха предупредително по жълтите павета. Но най-спорният текст в документа е да се даде право на родените след 31 декември 1959-а свободно да изберат дали да се осигуряват допълнително в универсален пенсионен фонд, или вноските им да постъпват изцяло в бюджета на Държавното обществено осигуряване. На пръв поглед драма няма, тъй като работещите могат да продължат да внасят постарому. Досега 12.8% от осигурителния доход на работещите в масовата трета категория труд отиваха в НОИ, а други 5% се разпределяха в частен фонд. Със средствата, постъпващи в държавното осигуряване, се покриват разходите за сегашните пенсионери, докато парите в капиталовите фондове се натрупват по индивидуални партиди, от които впоследствие се плаща дял от пенсията. Важна подробност е, че при смърт личните средства се наследяват, за разлика от "социалните инвестиции" към държавата.
Според председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова пенсионните фондове няма да бъдат дестабилизирани с промяната на модела. Хората, които работят и се осигуряват, ще имат време да направят избор до пенсионирането си, след като преценят кой вариант е по-изгоден за тях. По думите й единствено за тези, които за първи път започват работа, има едногодишен срок да изберат частен фонд. Ако не го направят, цялата им вноска за пенсия ще потегля към НОИ. "Над 50% от осигуряващите се в допълнителен пенсионен фонд не са го избирали, а са насочени към него по служебен път. Ще бъде същото, само че служебното разпределение ще бъде за НОИ, ако няма активна заявка от страна на осигуряващия се", обясни Стоянова. Тя добави, че повечето млади хора
и без това не знаят в кой капиталов фонд
отиват вноските им, нито колко пари са се събрали по партидите им и каква допълнителна пенсия им гарантират наличните средства. А и когато дойде време за пенсия, размерът й така или иначе се намалявал с коефициент, отчитащ постъпленията по личната партида. В допълнение, можело и да няма интерес към връщане на пари към солидарната система.
Частните осигурители, работодателите и много експерти обаче видяха зад това действие скрит опит да бъдат одържавени лични средства. Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев каза, че прехвърлянето на пари от частните дружества в държавния фонд ще лиши хората от допълнителна пенсия в бъдеще, ще предизвика хаос и де факто ще разруши българския пенсионен модел, тъй като ще се срине доверието в системата. Абаджиев смята, че ще има различни форми за натиск върху осигурените в частни фондове лица да изберат държавния фонд, една от които е еднократният свободен избор. Тоест, ако един млад човек, който стъпва на пазара на труда, не е взел решение дали да избере частния или държавния фонд, той остава завинаги "в обятията на НОИ". По този въпрос Менда Стоянова коментира: "Вие мислите ли, че може напред-назад да се върви постоянно и всяка година да се връща или да отива човек в частен пенсионен фонд или в НОИ? Трябва да е ясно кой към коя система иска да бъде пенсиониран."
От дружествата за допълнително осигуряване посочват, че
проблемите на "болния" първи стълб
– ниските доходи, минималните вноски и дефицитът, се прехвърлят към здравия втори стълб. "Тези 8 млрд. лв, които са натрупани при нас, са инвестирани в икономиката, парите работят за хората и се връщат по сметката им, като доходността е над 6 процента. Ще се наложи фондовете да продават активи, ако се стигне до прехвърляне, а голяма част от ресурса ни е инвестиран в дългосрочни инструменти", уточни Абаджиев. Управляващите обаче смятат, че воплите за срив на капиталовия пазар са твърде преувеличени, а и размерът на нашия капиталов пазар "не е кой знае какъв"…
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев сравни поправката с нова национализация. "Личните пари от частния фонд отиват в общия кюп на държавното осигуряване, където се харчат още същата година за текущите пенсии. Така 8 млрд. лв. ще изтекат като през шлюзове в язовир и може да бъдат похарчени за сирене и хляб", изтъкна Велев. Но лидерът на КНСБ Пламен Димитров увери, че синдикатът няма да позволи някой да пипне парите в частните фондове без разрешението на осигурените и призова бизнеса и синдикатите да водят образователни кампании сред младите и работещите, за да им обясняват къде доходността е по-изгодна. В което има голяма доза резон. Хората знаят твърде малко как капиталовите фондове управляват парите им и какво ще им предложат, когато настъпи сюблимният момент.
Експертите също не приемат еднозначно поправката. Председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика Хасан Адемов акцентира върху факта, че това е твърде сериозно, за да се прокарва "на коляно" между първо и второ четене на Закона за ДОО. "Такива неща са свършени вече в Унгария и Полша, но за България е ново и изключително сериозно предизвикателство. Подобно стратегическо решение преосмисля философията на осигурителния тристълбов модел, като частните пенсионни фондове се поставят в конкуренция с държавното осигуряване, а те са различни по характер", обясни Адемов. Той допълни, че
в частните фондове са осигурени 4.2 млн. души
и ако хипотетично един или два милиона от тях прехвърлят активите си в НОИ, това ще доведе до сериозно сътресение на капиталовите пазари, защото голяма част от парите във фондовете са инвестирани в активи и в държавни ценни книжа. Въпреки това от ДПС подкрепиха реформата.
Бившият социален министър Иван Нейков вижда в подобен ход опит да се запълни дупката в НОИ с парите от втория стълб на осигуряването. Нейков припомни, че доходността в частните пенсионни фондове е по-добра от тази в банките, и затова за хората не е изгодно да прехвърлят парите си. Най-краен в оценката си е съветникът на икономическия министър Владимир Каролев, който заяви, че не желае да дава пари в НОИ и да получава държавна пенсия. "Аз не разчитам на НОИ и спестявам, независимо какви доходи изкарвам. Системата взима пари от такива като мене, които плащат данъци, и ги дава на такива, които не плащат. И съм сигурен, че ако ми се случи нещо, нито държавата, нито НОИ ще ми помогне", подчерта Каролев.
