Пъстра група от депутати на ГЕРБ, на Реформаторския блок и Явор Хайтов от "България без цензура" внесоха законопроект, с който връщат към живот мобилните камери за нарушения по пътищата. И това се случва по-малко от година, след като Върховният административен съд с нарочно тълкувателно решение ги постави "вън от закона" – с мотива, че мобилните камери могат да бъдат манипулирани и че за да бъдат използвани, първо трябва да се защитят правата на шофьорите от евентуална злоупотреба с полицейската власт.
В резултат на това съдебно решение използването на мобилните камери на практика секна – то стана безпредметно, тъй като засечените с тях нарушения не можеха да бъдат доказани в съда. А шофьорите бързо усетиха далаверата и масово оспориха там наказанията си, документирани благодарение на камерите. Така полицията беше принудена да се върне към стария начин за доказване на нарушенията – с палката на пътя, с написан акт и със свидетели, които впоследствие да могат да бъдат доведени за разпит пред съдията.
Само за месеци след "разхлабването" на режима обаче установените нарушения на закона за движение по пътищата намаляха с 280 000, обстановката по пътищата се влоши, а още в първите месеци след приемането му бе отчетен ръст на загиналите при автотранспортни произшествия. Така че депутатите се видяха принудени да поискат мобилните камери на КАТ да бъдат реанимирани, отупани от прахта и върнати в употреба.
Предлага се пътните участъци, в които ще се ползват подобни камери – стационарни или мобилни, да бъдат предварително обозначени или оповестени – на сайта на МВР или в медиите, за да знаят шофьорите, че върху тях ще бъде осъществяван такъв контрол и къде точно може да им се случи това. При оспорване пред съд пък на съдиите ще бъде изпращана цяла папка с документи – цялата преписка, всички събрани доказателства, включително и протоколите от метрологичен контрол на спецустройствата. А статутът на самите камери ще бъде уреден в специална наредба на вътрешния министър.
С промените в Закона за движение по пътищата, който връща към живот мобилните камери на КАТ, се урежда и обменът на информация за извършените у нас пътни нарушения от чужденци. Предвижда се полицията да може автоматично да получава достъп до информацията в националните бази данни на различните държави в ЕС, за да може своевременно да издири собствениците на автомобилите, нарушили закона. След което ще им се пращат покани да бъдат така любезни и да си платят глобите в рамките на два месеца.
Тази възможност за обмен на данни между полицейските служби в ЕС е резултат от директива, която обаче бе спряна от Съда на ЕС в Люксембург в началото на тази година. И предстои да бъде променена, тъй като в този вид тя повече няма да може да бъде прилагана. Според съда в Люксембург директивата има за цел да урежда "транспортен въпрос", а се оказало, че всъщност създава условия за засилено полицейско сътрудничество – с други думи, излиза извън обхвата си. Освен това за самото полицейско сътрудничество между органите на реда в различните държави членки също си има някакви рамки: то е допустимо, когато става дума за даването на убежище, за имиграцията и контрола на външните граници и за разкриването на престъпления. Но не може да се прилага, когато един водач шофира на градус или не си е закопчал колана.
Защо обаче нашите депутати държат на всяка цена да приемат тази директива като закон е въпрос с повишена трудност. На който надали и те самите знаят отговора.
