Кралство Бутан /конституционна монархия/ е планинска страна в Южна Азия. Тя е притисната между своите гигантски по размер съседи Народна република Китай „на север“ и Индия „на юг“.
Бутан е една от най-слабо развитите страни в Източното полукълбо, но все пак страната се класира на осмо място сред 20-те най-щастливи страни. След нея са останали държави като САЩ, Люксембург, Япония и други.
"Бутан" вероятно произлиза от санскритската дума бху-тхан, което означава "висока земя". Според друга теория бхоц-ант на санскрит означава "краят на Тибет" или "югът на Тибет".
Някои бутанци наричат страната си Друк Юл, а жителите – друкпа. Името на страната на дзонгкха (и на тибетски) е Друк Юл ("Страната на гърмящия дракон").
Заради спокойствието и девствеността на страната и природата и днес понякога тя се свързва с Последния Шангри-Ла – въображаемо място, което би трябвало да се намира в Хималаите или по-точно в Тибет. В западната култура понятието е въведено от писателя Джеймс Хилтън в романа му "Изгубеният хоризонт" (Lost Horizon). Тамошните монаси, в по-голямата си част произлизащи от западните страни и западните културни кръгове, живеят отделени от останалия свят по собствена воля и достигат библейски старини. Техният начин на живот и дневен режим са отричане на бързането на цивилизацията, без да се отказват обаче от всекидневни удобства. Живеещите в манастира очакват апокалиптичен край на човечеството и се възприемат като единствените пазители на културата и знанието.
Когато английският писател Джеймс Хилтън измисля името Шангри-Ла за неизвестната страна, в която се развива действието на приключенския му роман "Изгубеният хоризонт", той въобще не подозира, че е подарил на родния си език име, което ще се превърне в синоним за прекрасна страна-утопия. Романът на Хилтън е написан през 1933 г. и разпалва въображението на читателите, които вярват, че Шангри Ла настина е реалност, а не просто художествена измислица.
В исторически план Бутан е известен с много имена като Лхо-мон ("Южната земя на мрака"), Лхо Ценденйонг ("Южната земя на сандаловото дърво"), Лхомен Кхазхи ("Южната страна на четирите пътеки") и Лхо Мен Йонг ("Южната страна на лековитите билки")
През 1907 г. страната за пръв път избира свой крал — Угиен Вангчук. Той е одобрен с пълно мнозинство от будистки водачи, местни управници и няколко високопоставени рода, а през 1910-а титлата му бива призната и от Британската империя. Така се поставя началото на съвременната бутанска държава.
Макар и демократична, страната остава почти напълно изолирана от останалия свят до 90-те години на миналия век, когато започват реформите на крал Джигме Сингие Вангчук. През 1999 г. той премахва дългогодишна забрана на телевизията (но предупреждава да не се злоупотребява с нея), през 2005-а прави промени в конституцията, а три години по-късно абдикира в полза на сина си – Джигме Хесар Намгиал Вангчук e настоящият (пети) крал на Бутан. Понастоящем той е най-младият държавен глава в света.
От 2007 година в страната се провеждат демократични парламентарни избори. Законодателната власт се осъществява от краля, а изпълнителната власт от краля чрез Съвет на министрите.
Населението е младо — средната възраст е 24.3 години, като за мъжете тя е 25 години, а за жените — 23.7 години. Бутан има положителен естествен прираст.
Днес Бутан е единствената страна в света, напълно забранила тютюнопушенето и търговията с тютюн.
Въпреки географската ширина на която е разположен Бутан, където по принцип климатът е тропичен, максималните температури, дори и през лятото, не надвишават 17-18°. Това се дължи на местоположението на страната високо в Хималаите. Климатът в северен и централен Бутан е планински, а в южната му част – тропичен. Зимите в северен и централен Бутан са свирепи с минимални температури под -15°.