Пишман финансисти критикуват Орешарски

Пламен Орешарски

Пламен Орешарски напусна преждевременно поста премиер на коалиция „отровна целувка“ и се самоизключи от контакти със средствата за масова комуникация. Не че е бил някога от приказливите – дори и на лекциите си беше стегнат и лаконичен. А сега вече говори само през страницата си във Фейсбук. И то само при условие, че темата го е жегнала много. След като се „обади“ в защита на "Южен поток", преди дни той "подскочи" и за грешната, според него, обрисовка на българския фиск. Не можем да твърдим, че отговаря индиректно на премиера Бойко Борисов (въпреки че наследникът му е и най-силният му критик по тази тема), но импровизираното заглавие на коментара е: „А мутрите не спират да се оправдават и лъжат…“

Орешарски поднася изобилие от числа, с които защитава тезата за фискалната си непогрешимост, докато е участвал във властта. „За целия период след голямата монетарна и финансова криза от 1997 до 2008 г. няколкото български правителства се въздържаха от големи бюджетни дефицити, натрупваха фискални резерви и намаляваха публичния дълг. Най-отчетливо това пролича в периода, в който имах отговорности да ръководя фискалните политики на страната – 2005-2008 г., когато бюджетът последователно приключваше с излишъци от 3 и над 3% от БВП – рекордни постижения в рамките на целия ЕС. В края на този период – средата на 2009 г., фискалните резерви достигнаха 8 млрд. лв., а публичният дълг слезе на около 12% от БВП – уникален резултат (втори в ЕС) на фона на неговия размер от над 120% от втората половина на 90-те години.“

ГЕРБ-ерското правителство обаче обърнало тенденцията  и „от средата на 2009 г. до първото тримесечие на 2013 г. фискалната позиция бе влошена с над 8 млрд. лв. – намалени фискални резерви от 8 на под 4 млрд. лв. и увеличен дълг от 10 на над 14 млрд. лева“.

Новият му апогей във властта обаче коригирал негативните тенденции. „Вярно е, признава Орешарски, че и за този период се наблюдава увеличаване на публичния дълг, но за сметка на подобрените фискални резерви – към средата на тази година същите достигнаха малко под 9 млрд. лв. – по-високо ниво дори от 2009 г.“, пише собствената си история той.  

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще се отрази ли промяната на модела „парите следват ученика“ върху резултатите на българските ученици в изследването PISA?

Подкаст