Изключително динамична и напрегната се очертава да е Новата година в енергийната сфера. На вратата чукат арбитражи за милиарди евро, предстоят промeни в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а финансовата дупка в Националната електрическа компания заплашва да засмуче целия сектор.
Със сигурност с най-голямо напрежение ще очакваме арбитража с „Атомстройекспорт“ за АЕЦ „Белене“. Споровете с тази компания започнаха през 2011-а, като бяха отнесени към Международния арбитражен съд при търговскатa камара в Париж. Първоначално руснаците предявиха вземания за няколко десетки милиона евро – възнаграждение за извършени услуги по договора за строителство на новата ядрена централа. НЕК пък контрира с приблизително същия по размер иск за цената на част от завареното оборудване на площадката в Белене, което "Атомстройекспорт" трябваше да изкупи, но не го направи. След спирането на проекта обаче през март 2012-а играта загрубя. Руските искания лавинообразно нараснаха и надхвърлиха 1 млрд. евро – претенции за поръчано и изработено оборудване, както и обезщетения за пропуснати ползи от прекратяване на начинанието.
Арбитражът се пренесе в Женева и дойде ред на адвокатите. Любопитното е, че и двете страни по спора – НЕК и "Атомстройекспорт", са представлявани от американски юридически кантори. България е заложила на „Уайт енд Кейс“, а руската фирма на не по-малко титулуваната чикагска кантора „Сидли Остин“. Разбираемо, около този арбитраж не се вдига излишен шум. Според последната официална информация съдебната процедура вече е в напреднала фаза. През септември 2014-а са били разпитани свидетели – експерти от двете страни, и сега предстои да бъде направена двойна размяна на писмени защити – първата през януари, а втората през май. Така че някъде около септември вече може да се очаква окончателната развръзка по казуса.
В бранша под сурдинка се шушука, че
ключът към милиардния арбитраж е Симеон Дянков
– бившият финансов министър на ГЕРБ. Като започнаха съдебните процедури, той се закани, че ще "напляскаме" руснаците и не се плашим от тях, но жестокостта му бързо се сломи, след като през 2013-а оглави Руската икономическа школа в Москва с амбицията да я направи водеща в Европа. Твърди се, че Дянков е свидетел по делото и от неговото свидетелстване ще зависи много. Притеснителното е предположението на премиера Бойко Борисов след разговори с адвокатите по делото, че България ще бъде осъдена по този арбитраж.
Заради АЕЦ "Белене" има заведен арбитраж в Българската търговско-промишлена палата и от австралийската компания WorleyParsons заради едностранното прекратяване на договора с архитект-инженера през 2013 г. и неизплатени средства, плюс лихвите по тях. Сумата на претенцията е неизвестна.
Кантората "Уайт енд Кейс“ ще защитава националните интереси и по още един арбитражен иск, заведен срещу България през март 2013-а от ЕВН. Като причина бяха посочени различни действия, предприети от българските регулаторни органи и от други държавни институции, които компрометирали дружествата на компанията у нас и намалявали приходите им от продажбата на електрическа енергия. За пример австрийците дадоха намаляването на признатите разходи за плащане на преференциалните тарифи за зелена енергия. Сумата, за която те претендират, съвсем не е за пренебрегване – 576 млн. евро.
Заради тези съдебни дела финансовият министър Владислав Горанов обяви в края на ноември, че в Министерството на финансите се създава отделна дирекция „Съдебна защита“. Идеята е тя допълнително да засили позициите на държавата в предстоящите съдебни битки.
Ще се стигне ли до съд и за "Южен поток"?
Това е другият сериозен въпрос, който трябва да намери своя отговор през 2015-а. Изявлението на руския президент Владимир Путин, че газовият проект е прекратен, все още не е подкрепено с официалния отказ на "Газпром". Ето защо България продължава работата по него. След срещата на Европейския съвет в края на декември премиерът Бойко Борисов заяви: "Получих отговор какво трябва да правим – казаха: изпълнявайте си междуправителственото споразумение, за да не търпите съдебни санкции и да плащате пари, както за АЕЦ "Белене". Оттам нататък всички други ангажименти са отговорност на Европейския съюз и ние стоим зад това ваше решение.Така страната ни ще изпълни задълженията си по подготвителните дейности, особено за морската част на газопровода, и ще издаде разрешителните за строежа му. И тогава вече ще чуем "Газпром" дали прекратява проекта. Ако го прекрати, това вече е по тяхна вина, а не по българска."
Явно провокиран от тези думи, руският енергиен министър Александър Новак оповести, че Русия няма да предяви искове за неустойки по „Южен поток“, защото такива не били предвидени в междуправителствените договори. Което, разбира се, съвсем не означава, че и ние не можем да има претенции.
Освен всички тези сложни българо-руски отношения изключително актуална тема през тази година ще е
съдбата на Националната електрическа компания
Дружеството приключи 2014-а с колосална загуба от 600 млн. лв. и общи дългове, надхвърлящи 3.5 млрд. лева. Неслучайно в края на 2014-а рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" намали кредитния му рейтинг от "ВВ-" на "B+", като дългосрочната перспектива също остана негативна.
"Ситуацията ще продължава да се влошава при сегашната структура на цената на електроенергията. Въпреки тежкото си състояние НЕК все още има резерви за оздравяване, но за целта трябва да се предприемат редица поправки в законите за енергетиката и за възобновяемите енергийни източници и всички участници на пазара да си поделят загубите", коментира изпълнителният директор на компанията Петър Илиев. Реалната цена, на която НЕК трябва да продава, е 195-200 лв. за мегаватчас, смята той, а определената от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е 125 лв., което си е почти 100% загуба.
Решаването на този сложен проблем до голяма степен ще зависи от ДКЕВР, където също предстоят сериозни реформи. В парламента бе внесен проект за изменение на Закона за енергетиката, чието приемане ще даде далеч
по-голяма свобода на регулаторния орган
На първо място, членовете му вече няма да се назначават от Министерския съвет, а от Народното събрание. Предложенията за избор ще се правят от парламентарните групи и отделни депутати, а също и от неправителствените организации в енергетиката и ВиК сектора. Макар че няма да се разделя на енергийна и водна, в бъдещата комисия все пак ще бъдат обособени два състава и председателят ще участва във всеки един от тях. Отделно ще се повишат и изискванията към всеки един от комисарите. Сега по закон са необходими най-малко три години стаж по служебно или трудово правоотношение в енергийната сфера или водоснабдяването, за да станеш член на регулатора. Този срок ще бъде завишен на пет години, като същевременно ще се премахне изричното условие в състава му да има поне по един икономист и юрист.
Колкото до самите заседания, те вече няма да са закрити. С идеята за максимална прозрачност законопроектът предвижда вратите да се затварят единствено ако се обсъжда защитена по закон информация. Ще се разшири и обхватът на публикуваните данни. В интернет ще се качват не само предложенията на енергийните предприятия и ВиК операторите за утвърждаване на цените им, а и протоколите от откритите заседания и обществените обсъждания и начинът, по който са гласували комисарите при вземането на решения.
При разглеждането на предложените промени в парламентарната Комисия по енергетика очаквано прехвърчаха първите искри. "ДКЕВР трябва да има и професионално ориентирани комисари – за газоснабдяване, за водния сектор, за топлоснабдяване, за комбинирано производство, а защо не и за енергийна ефективност. Нека да направим закон като хората", призова Таско Ерменков от БСП и предложи проектът да бъде оттеглен. Същото поиска и Магдалена Ташева от "Атака".
"Има какво да се промени между първо и второ четене, за да се прецизира текстът за двата състава на регулатора. Разбирам предложението ДКЕВР да има самостоятелен бюджет. Не виждам причини да отхвърлим законопроекта, защото ще се забави заради празниците с няколко месеца", изтъкна председателят на комисията Делян Добрев.
С интерес през новата година ще следим и дали най-накрая ще заработи дългоочакваната борса за търговия на електрическа енергия, ще бъдат ли предоговорени дългосрочните контракти със собствениците на ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3", и каква ще е съдбата на проекта за 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй".
