Българинът е странно създание. Той не само че не се учи от грешките на другите, но бързо забравя и страданията, които е понесъл от собствените си грешки. Това важи както за средностатистическия електорат, така и за представителите на бизнеса. Но в тази статия те не са главните действащи лица. Политиците също няма да са във фокуса й, въпреки че в повечето случаи техните грешки се плащат от гласоподавателите.
Персонажите, за които ще стане дума тук, са просто клиенти на банките със своите очаквания, проблеми и неудовлетвореност от това, с което се сблъскват. Но твърде често те са потърпевши от спонтанните си и поради това недотам осмислени решения. Кризата от средата на 2014-а предизвика доста коментари – че лихвите, които КТБ е давала по депозитите, са били нелогично високи, което би трябвало да е предупредителен сигнал за вложителите, че се случва нещо нередно.
В средата на януари 2015-а се оказа, че след като 90% от депозитите от Корпоративна банка бяха изплатени, две трети от хората са пренасочили получените средства към влогове, чиито годишни лихви са от един път и половина до два пъти по-високи от средните за банковия сектор. Острите предупреждения за риска, с който са свързани по-високите лихви, просто бяха игнорирани от клиентите. Или по-скоро бяха обезличени от факта, че депозитите до 100 хил. лв. са държавно гарантирани.
Що се отнася до
държавната гаранция
тя наистина е факт. Но явно повечето хора вече са забравили какви усилия и време костваха на държавата да осигури изплащането на въпросната гаранция. Общата сума, за която бяха положени тези усилия, е близо 3.2 млрд. лв. нови държавни дългове. Но за да се предпази финансовият сектор от един евентуален следващ трус, който може да бъде предизвикан не по финансови, а поради външни и вътрешни политически причини, ще са нужни два пъти повече средства. Защото подобен трус би подложил на атака банки с гарантирани влогове от близо 6 млрд. лв., а в зависимост от развитието на събитията в еврозоната тази сума може и да се удвои. Но ако се стигне до такава ситуация, във Фонда за гарантиране на влоговете вече няма да има онези 2.2 млрд. лв., с които той разполагаше при изплащането на влоговете в Корпоративна банка. Така че цялата тежест ще трябва да бъде поета от държавата. Замислете се: дали ще има политически консенсус и при какви финансови параметри правителството би се ангажирало с такъв товар. Може би именно заради всички тези потенциални опасности председателят на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков се опитва да осигури външно финансиране, с което бързо да възстанови поне част от получения от държавата заем от 2 млрд. лева.
Що се отнася до кредитите за граждани, мнението на мнозина банкери е, че платежоспособното население, което може да разчита да получи заеми в момента, е индиферентно към тях. Тази група не се влияе нито от облекчените лихвени равнища и годишни проценти на разходите по потребителски и жилищни кредити. Липсата на перспектива я възпира да предприеме каквото и да е. Хората се притесняват да задлъжняват допълнително – независимо от по-добрите условия и въпреки големия брой бонуси, които им се предлагат, особено като става дума за нови продукти.
Безмилостната статистика
за този вид банкови услуги е следната. От началото на 2014-а до края на ноември общият обем на жилищните заеми е намалял от 9.39 млрд. на 9.26 млрд. лв., а този на потребителските – от 9.12 млрд. на 9.03 млрд. лева. Измененията не са големи и по-скоро става дума за стагнация на пазара, отколкото за свиване. Но в случая е важно, че в общ план няма никакъв лъч надежда за нарастване на този вид кредитиране. Това е клиентската присъда за тези банкови продукти като цяло. Вярно е, че някои банки отчитат ръстове, но те по-скоро са следствие от преразпределението на клиенти, а не на някакво съживяване на пазара.
Гражданите, които все пак вземат банкови заеми, и то за срокове, по-дълги от две години, би трябвало да са наясно, че в името на сигурността на личните им финанси е добре да предпочетат
фиксираните лихви
Нищо че в момента те са по-високи от плаващите лихвени равнища. Препочитанията към по-ниските за момента плаващи лихви, базирани на ЛИБОР, ЮРИБОР и на СОФИБОР, също носи известен риск. А както се вижда от коментарите на някои банкови експерти, част от населението се е впуснало по тази наклонена плоскост. Причината за ниските плаващи лихви са историческите ниски нива на междубанковите лихвени равнища. За една година шестмесечният СОФИБОР например е паднал от 1.58 на 1.18 процента. Шестмесечният ЛИБОР за евро за същия период се е сринал от 0.35 до 0.14%, а шестмесеченият ЮРИБОР – от 0.39 до 0.17 процента. Причините за това се обясняват със стагнацията в икономиките и финансовите пазари най-вече в ЕС, както и със слабия ръст в икономиката на САЩ. В момента, в който там настъпи съживяване и ЕЦБ и Федералната резервна система (Fеd) премахнат кредитните облекчения и вдигнат лихвените равнища, и ЛИБОР, и ЮРИБОР ще се покачат и бързо ще достигнат равнища от над 1%, каквито двата индекса имаха през 2010-а и 2011-а. И тези нива ще продължат да растат със съживяването на икономиката. Само ще отбележим, че през най-силните години преди кризата шестмесечният ЛИБОР за евро и шестмесечният ЮРИБОР се движеха между 3.8 и 4.7% годишно. Същата е и ситуацията със СОФИБОР, който през 2010-а и 2011-а гравитираше между 4.9 и 5.8%, а през 2008-а надскачаше 8 процента. Върнат ли се тези равнища, гражданите, които са взели заеми при плаващи лихви, базирани на тези индекси заради сегашните ниски нива, ще се окажат неприятно изненадани. Особено тези, които няма да разполагат с пари, за да си погасят предсрочно кредита и да вземат нов при фиксирана лихва.
