Започналите на 5 януари в Берлин преговори за прекратяване на бойните действия в Източна Украйна продължиха и в края на работната седмица заради "някои неразрешени въпроси". Външните министри на Франция, Германия, Русия и Украйна направиха опит да постигнат напредък по тях в конферентен телефонен разговор на 9 януари и да подготвят проект на споразумение за срещата на германския канцлер Ангела Меркел и на президентите Франсоа Оланд, Владимир Путин и Петро Порошенко в казахската столица Астана на 15 януари. Президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев пък пристигна персонално на 9 януари на работно посещение в германската столица, като основната цел на разговорите му с канцлера Меркел бе кризата в Украйна и срещата в "нормандски формат" (Русия-Украйна-Германия-Франция).
Усилената дипломатическа совалка е продиктувана от стремежа този път съвещанието да доведе до реални резултати, след като предишната сбирка в същия състав, която се проведе в Милано през октомври 2014-а, приключи с неуспех. В тази връзка агенция "Ройтерс" цитира говорителя на Ангела Меркел – Щефан Зайберт, че "подобни срещи имат смисъл, ако могат да допринесат за действителен напредък". А той, според германските представи, е цялостно прилагане на мирните договорености от Минск от септември миналата година – истинско и трайно прекратяване на огъня, очертаване на линия за контакти между областите, контролирани от Киев и от бунтовниците, и изтегляне на тежките оръжия. Ако тези цели не могат да се постигнат, нито германският канцлер, нито френският й колега ще пътуват до Астана.
Междувременно Киев се подготвя за война и подсилва тежкото си въоръжение, съобщи германската информационна агенция DPA. Украинският президент Порошенко, който успя да издейства 5.2% от тазгодишния бюджет да отидат за армията и който е убеден, че "2015-а ще е годината на украинската победа", подготвя изпращането на бойни самолети, гаубици и бронирани коли на военните в Житомир. Което си е директно нарушение на минското споразумение.
Заради задълбочаващата се рецесия в Украйна и растящото дългово бреме все повече "намирисва" на фалит. Експерти на МВФ пристигнаха в Киев на 8 януари и започнаха оценка на правителствените мерки за намаляване на бюджетния дефицит, преди да разрешат отпускането на нови средства от гласувания кредитен пакет за 17 млрд. долара.
Милиардерът Джордж Сорос пък призова Запада да предостави солидна финансова помощ на Украйна под формата на пакет от заеми за 50 млрд. щ. долара, което ще е защитен вал срещу нарастващата агресия на Москва. Спекулантът прикани Европа да се събуди и да осъзнае, че е атакувана от Русия и че подкрепата за намиращия се на ръба на фалита Киев може да се приеме като разход за отбрана на страните от Европейския съюз. Той дори посочи източниците за подобно финансиране. Според сметките на Сорос от предложените преди няколко години средства за подпомагане на Унгария и Румъния са останали неизползвани 47.5 млрд. долара. А във Финансовия механизъм за стабилност, използван за Португалия и Ирландия, имало 15.8 млрд. долара. И двата източника можели да се използват за държави извън общността, ако се променят съществуващите регулации. Сорос е привърженик на удължаването на срока на санкциите срещу Русия след изтичането му в края на март – мнение, което не се споделя от доста страни в ЕС.
