Брюксел няма да ни даде нито едно евро от новото издание на оперативната програма "Околна среда", докато не реформираме ВиК сектора си. Това условие е известно отдавна, но тъй като нашите управници са свикнали винаги да оставят днешната работа за утре – с надеждата, че тогава ще трябва да я върши някой друг, сме напът наистина да останем без европейско финансиране в екологията.
В случая политическата въртележка изигра най-лошата шега на ГЕРБ. При предишното управление на партията бе приет последният вариант на стратегията за извършването на водната реформа, но тя така и не се изпълни заради рокадите във властта. Днес обаче Бойко Борисов и хората му отново са начело на държавата и ще трябва да поемат вината за забавянето, което няма да е никак малко. През седмицата, по време на първата от поредицата срещи по темата с участието на областни управители, Националното сдружение на общините, ВиК дружествата и ВиК асоциациите министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова заяви, че ще са необходими поне още три години за реализирането на промените в сектора.
"Европейският съюз иска от нас конкретни стъпки и много сериозна работа, за да възстановим доверието, че можем да направим реформата, която за съжаление се бави повече от осем години", изтъкна Павлова. Тя изрази надежда, че ще се постигнат консенсус и разбирателство между различните страни, тъй като няма възможност процесът да се отлага и да се бави повече.
Всъщност каквито и заявки да прави властта днес, нещата няма да се случат толкова бързо, колкото трябва. Първата причина е липсата на пари. Отдавна не е новина, че са необходими над 11 млрд. лв., за да се модернизира водният сектор у нас. От тази колосална сума Европа ще ни предостави малко над 3 млрд. – 2.5 млрд. лв. по програмата "Околна среда" (и то само ако започнем преобразованията със собствени средства) и още 600 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони. Останалите 8 млрд. могат да се осигурят през държавния бюджет, чрез заеми, но за целта ще е нужен консенсус между партиите и изключително стриктна фискална политика.
Иначе водната реформа предвижда през 2016-а и 2017-а да стане отдавна плануваното окрупняване на сектора до 28 регионални оператора, колкото са областите. Сега работят 52 ВиК дружества. За тях вече са изготвени отделни генерални планове, така че в следващите месеци да подпишат 15-годишни договори с новосъздадените ВиК асоциации, в които ще се обединят на регионален принцип. Важен участник в този процес ще са областните управители, защото именно те ще са председатели на въпросните организации. "Създаването на действащи асоциации и работещи договори между тях и ВиК операторите е крайъгълен камък във ВиК реформата", каза Радослав Русев, който е съветник на министър Павлова за водния сектор.
Също през следващите две години трябва да са готови и прединвестиционните проучвания за всеки регион. На тяхна база ще се правят инвестициите. Разчетите на този етап показват, че ще са необходими средно по 200 млн. лв. за област, за да се покрият заложените минимални критерии във водната стратегия. "Планира се поне половината от тези пари да се набавят чрез фондовете на ЕС, а останалите от други източници – държавния бюджет, собствени инвестиции на ВиК операторите, заеми, общински средства и други", посочи Русев.
Междувременно стана ясно, че за реализирането на набелязаните мерки в Министерството на регионалното развитие и благоустройството вече е създаден специален съвет. В него има представители на всички заинтересовани страни – на министерствата на околната среда, на финансите, на земеделието, на здравеопазването, а също на ДКЕВР, Националното сдружение на общините, областните администрации, синдикалните организации в сектора, на Българската асоциация по водите, на Българската стопанска камара и на Съюза на ВиК операторите.
Докато чакаме тези намерения да се осъществят, страната ни ще продължава да е куриозен пример за лошо управление на водите в цяла Европа. Навсякъде другаде ВиК услугите се подобряват, а у нас с всяка изминала година те се влошават – както в сферата на водоснабдяването, така и при дейностите по отвеждане и пречистване. В много малко градове са изградени пречиствателни станции за отпадни води, откъдето идва разминаването с екологичното законодателство. Да не говорим за загубите по мрежите, които са огромни. Заради старите тръбопроводи в земята изтича средно между 50 и 70 на сто от доставяната питейна вода, която обаче потребителите плащат, без да ползват. В същото време цените са такива, че не покриват разходите за поддръжка. И ако методологията не се промени, след 20 години ще стигнем до тотална амортизация на системите.
Никак не е за пренебрегване и обстоятелството, че макар и сравнително малка по територия, България е на първо място в ЕС по разлика в цената на ВиК услугите. Има места, където се плаща под 1 лв. за куб. м, докато в други региони – повече от 3 лева. Освен това съществен процент (70- 80%) от цената отива за доставка на питейна вода (поради споменатите по-горе високи загуби), а останалото е за отвеждане и пречистване на замърсените води. В Европа, където хората се грижат за природата, съотношението е точно обратното.
