Трудови ваучери и поделен финансов ангажимент между държавата и работодателите по схемите за наемане на безработни. Това са новинките, които скоро ще бъдат тествани от социалния министър Ивайло Калфин на претръпналия трудов пазар. Мощният двигател, който трябва да задвижи тежко катастрофиралите трудови борси, е новата оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020. За разлика от предишната, тя ще разполага с около 200 млн. лв. по-малко за харчене, но за сметка на това е далеч по-"събрана". Насочена е единствено към пазара на труда и социалното включване. По всичко изглежда, че държавата най-накрая е проумяла колко безсмислено и скъпо начинание е да се наливат тонове пари в краткосрочни програми за нискоквалифицирани безработни. Които обикновено се подпират на една метла или лопата по тротоарите, докато им изтече "пробацията", а после пак се преместват пред вратите на социалните служби. Тенденцията за 2015-а е субсидираният трудов пазар да се отърси веднъж завинаги от излизащото "златно" отчитане на дейност и отбиване на номера. Вече ще се плаща за реално произведен продукт. А държавата ще стимулира работодателите да наемат (поне) почасово служители и с това да разширяват бизнеса си и съответно да пълнят хазната.
Най-голямо внимание този път ще се отдели на тези, които са най-мотивирани и способни да работят – младите хора. Неслучайно до края на 2016-а за
"ударно" намаляване на младежката безработица
ще бъдат отпуснати над половин милион лева по европейско и национално финансиране. Държавата ще дава по 300 лв. заплата "на калпак", плюс осигуровките на всеки нает на субсидирано работно място. За завършилите висше образование ставката ще е 380 лв. месечно. Останалата част от възнаграждението ще се плаща от работодателя в частния сектор. В пакет с това се увеличават месечните доходи на младежите, включени в програмата "Старт на кариерата", на 430 лв., на ромските медиатори – между 400 и 450 лв., а психолозите и мениджърите, които ще работят по програмата "Активиране на неактивни лица" в бюрата по труда, ще взимат по 500 лева. До края на януари ще тръгне програма, по която 8000 младежи ще стажуват и чиракуват в предприятия с осигурени за шест месеца заплата и осигуровки. Ако покажат умения и бъдат наети за постоянно, работодателите им ще бъдат освободени от осигуровки за още половин година. От страна на бизнеса са подадени над 13 000 заявки. Но дали схемата ще бъде успешна, ще се разбере наесен, когато се преброят останалите за постоянно на щат. Всъщност именно липсата на анализи за ефектите от провежданите политики спъва прехода ни към съвременна социална система. Дано екипът на Калфин да е отчел този сериозен пропуск.
Другата интересна тенденция е сътрудничеството между ведомствата за преодоляване на безработицата. Социалният министър заедно със земеделския – Десислава Танева, ще изработят ваучерна система за почасово наемане на хора в селското и горското стопанство. В малките общини, в които почти няма частен бизнес и се развива предимно земеделието, работодателите ще могат да наемат временно необходимия им работник,
като закупуват ваучери за определен брой часове
труд. Селекцията ще се прави от регистрираните в бюрата, като бизнесът ще покрива част от реалното заплащане, а останалите пари ще се отпускат по схемата. Според Калфин заинтересувани могат да бъдат земеделските производители, фирмите, които изкупуват билки, или общините, наемащи служители за поддръжката на училищата. Ако начинанието е успешно, програмата ще се пренесе и в големите градове, но за друг тип услуги – например гледане на деца и възрастни хора или домашни помощници.
Ваучерите са обичайна практика в много западни държави, но ние ще черпим главно от белгийския опит. Разпределението на трудовите "купони" вероятно ще се управлява централизирано от една фирма, избрана с публичен търг. Бюрата по труда и частните посредници пък ще осигуряват необходимите кандидати за работа. Тази система би трябвало да помогне за стопяването на "сивия сектор", тъй като е предвидено да се плащат осигуровки.
Отделно социалното и регионалното министерство ще си сътрудничат във финансираната с 1 млрд. лв. програма за саниране на жилищни сгради. Очаква се тя да осигури заетост за хиляди нискоквалифицирани от контингента на Агенцията по заетостта.
През 2015-а ще започне прилагането на нова схема за заетост и на продължително безработни, както и на програмата "Клио". Първата гарантира обучение и работни места в частния сектор на 850 души, които при необходимост ще се включват в сезонни и аварийни дейности. Доста интересна е "Клио", по която ще бъдат подготвяни служители, които да работят в дейности по реставрация, консервация, екскурзоводство, туристическа анимация за паметници на културата и исторически обекти. България е безнадеждно изостанала в областта на културния туризъм, а имаме Царевец, Перперикон, Сердика, средновековни крепости, Созопол, Несебър… Далеч по-бедни откъм история държави от нас правят състояния, като показват на чужденците голи камъни, облечени в модерна рекламна опаковка. Докато у нас един свестен културен пътеводител на английски не може да се намери, да не говорим за туристически брошури. Този сектор има огромен потенциал, но парите ще стигнат само за обучение на 96 души и за наемане на 213 безработни.
Приоритетни групи в приетия от Министерския съвет Национален план за действие по заетостта за 2015-а са и хората над 50 години, безработните с ниска или нетърсена от пазара на труда професионална квалификация, както и хората с увреждания. За всяка една от тях ще се търси различен подход и ще се правят индивидуални планове за развитие на кариерата. При рязко влошаване на икономическата ситуация в отделни региони са заложени
"аварийни" планове за преквалификация
на освободения персонал от фалиралите предприятия. Бедните общини са целеви и за въвеждането на дуалното обучение, което ще осигури едновременно работа и образование за младежите.
"Заложеното в бюджета намаление на безработицата с 0.1 пункта от 11.8 на 11.7% за 2015-а е много консервативно. Имаме основания да разчитаме, че икономиката ще поеме повече хора и ще има по-голямо намаление на безработицата. Все повече ме интересува не колко средства са отделени за това, а по какъв начин се използват", изтъкна Ивайло Калфин. Дългосрочната цел на страната е до 2020-а коефициентът на заетост на българите в трудоспособна възраст (между 20 и 64 години) да скочи рязко от 60 до 76 процента. Това значи да се разкрият около 400 хил. трайни работни места. Докъде ще я докараме е рано да се прогнозира, но смяната на курса със сигурност ще се отрази положително на тези процеси.
