Ще има ли предсрочни избори, или не, кой политик ще оцелее и кой ще го отвее вятърът и най-вече ще управлява ли Бойко и колко са най-вълнуващите теми за всевъзможните телевизионни формати и гостуващите им врачки около Нова година. При сегашната много сложна коалиционна конструкция залозите са още по-ожесточени.
Основните хипотези на гадателките, иззели ролята на политолозите, са три: предсрочни парламентарни избори заедно с местните наесен; предсрочни парламентарни избори заедно с президентските догодина или правителството ще изкара целия си четиригодишен мандат. Независимо дали ще бъде подкрепяно от коалиция в сегашния й вид, или ще има смяна на някой от партньорите. Всъщност дори не е нужно да си врачка, за да стигнеш до подобен извод. Сценариите се развиват всеки ден пред очите на всички – изненада е само моментът, в който ще настъпи събитието.
Аргументите в полза на първата хипотеза са, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов може да поиска по-стабилна подкрепа за партията си, за да управлява самостоятелно – нещо, на което той много се надяваше и на изборите през октомври миналата година. Или ако това не стане пак, то поне да се отърве от някои от сегашните си партньори и да състави коалиция с по-малко участници в нея, с по-ясно мнозинство и без да е принуден да прави толкова компромиси и да делегира власт. Слабият момент тук е, че ако за трети път се откаже доброволно от властта (подадената оставка след февруарските протести и отказът да състави правителство след предсрочния вот през 2013 г.), може да се получи обратният резултат – поддръжниците му да се разочароват от него и партията му, гласовете да се разпилеят, в Народното събрание да влязат още повече партии, а конфигурацията на властта да стане по-сложна. Освен това, според повечето политолози, ГЕРБ има всички шансове да разшири и увеличи присъствието си в местната власт на изборите в края на годината. Което пък означава, че партията трябва да се укрепи в изпълнителната власт до провеждането им.
Така в началото на 2015-а все по-налагащото се мнение е, че предсрочни парламентарни избори тази година няма да има.
Що се отнася до втората хипотеза за президентски и парламентарни избори 2 в 1 догодина, тя е по-възможна, като се има предвид желанието на Борисов да прибави в колекцията си от високи постове и този на държавния глава, независимо колко пъти ще отрече това публично. Дали това ще стане, зависи от много неща, които тепърва ще се случват – от резултатите на местния вот, от волята и провеждането на реформи в някои сектори (засега най-видими признаци, че нещо се прави или поне има желание да се прави, се наблюдват в съдебната система), от успешното или не управление на правителството, от трусовете или липсата на такива в коалицията от четири партии.
От същите фактори зависи и сбъдването на третата хипотеза за пълен мандат. Само че ако нещата не вървят, както трябва, е по-вероятно да има парламентарни избори с президентските. И обратно – ако потръгнат, мандатът може да бъде довършен.
"Правителството практически изглежда нестабилно, но в действителност то е много по-стабилно. На първо място, при всичките конфликти и напрежения в Реформаторския блок в него има пълен консенсус за оставането му във властта. Тези две групи, които се боричкат помежду си – от едната страна ДСБ, от другата СДС и ДБГ, нямат противоречие по въпроса за оставането във властта. Техните противоречия са вътрешни. Освен това РБ е поел огромна политическа отговорност с участието си в този кабинет, защото трима от лидерите на партиите в него заемат постове в кабинета", аргументира тезата си, че предсрочни избори тази година няма да има, политологът от „Галъп” Димитър Ганев. И допълни: „Подкрепата за този кабинет ми се вижда без алтернатива, защото това е най-удобната позиция за АБВ. АБВ не би могла да се конкурира в опозиционна роля с БСП в парламента. Освен това присъствието на Ивайло Калфин в изпълнителната власт им дава някаква идентичност. Дава им и достъп до ресурс, което е изключително важно за една млада партия”.
Що се отнася до Патриотичния фронт, който почти успя да разклати кабинета и да постави на карта съществуването на парламентарното мнозинство, Ганев казва, че ролята му вече не е толкова актуална и важна "по простата причина, че от близо месец Реформаторският блок, АБВ и ГЕРБ могат да разчитат на 121 народни представители заедно с Анна Баракова и двамата отлюспени от ДПС". "Така че аз не виждам сериозна причина да обсъждаме възможността за предсрочни парламентарни избори през 2015 г.", заключава политологът.
Че няма да има предсрочни парламентарни избори тази година е на мнение и социологът Юрий Асланов. "Няма да се разпадне управляващата коалиция. По комбинация от причини. Но основната от тях е, че тази коалиция е споена от икономически интереси и коалиционните партньори, колкото и да се правят на интересни, няма да я поставят в риск. Разбира се, ще има някакви емоционални изхвърляния на отделни хора. Във всяка една коалиция възникват напрежения, но по никакъв начин коалицията няма да се разпадне", категоричен е той. Асланов обаче е убеден, че и реформи няма да бъдат направени, т.е. сложно съчетаната управленска коалиция ще отбягва да прави резки движения, за да не се разпадне и да събори кабинета без време. "При коалиционни управления реформите се затрудняват от това, че всеки дърпа към себе си и блокира усилията на останалите", коментира социологът и напомня, че реформи се правят обикновено при стабилни еднопартийни мнозинства. Друг въпрос е, че самият характер на премиера блокира всякакви реформи, той отстъпва пред всеки, "който му запищи под прозореца", констатира още Асланов.
Умерен песимист за случването на смели реформи през тази година е и Димитър Ганев. Не само заради трудното съгласие, което би се постигнало сред партиите в сложната конфигурация на управленската коалиция, но и заради непопулярните мерки, които обикновено придружават такива радикални решения. А годината е изборна – ще избираме кметове и общински съветници. В този смисъл гласуването през есента се явява ключово за всички партии в парламента, не само за тези, които са в изпълнителната власт. И въпреки смелите заявки за радикални промени едва ли ще се пристъпи към такива, преди да бъде преразпределена баницата по места.
С други думи – очаква ни година без извънредни парламентарни избори, но и без реформи, според определението на Юрий Асланов.
