Националната банка на Швейцария неочаквано отмени на 15 януари минималния обменен курс на местната към единната европейска валута. От септември 2011-а той бе фиксиран на 1.20 франка за едно евро. Успоредно с това централните банкери понижиха допълнително лихвите по депозитите на поискване от минус 0.25 на минус 0.75 процента. Което изобщо не впечатли пазарните играчи и непосредствено след новината оскъпи швейцарския франк с 41% към еврото и с 39% към щатския долар. А основният борсов индекс на страната SMI падна с 14% в Цюрих. Впоследствие около обед швейцарските пари се успокоиха и от 85.17 сантима за едно евро се стабилизираха на 1.0280 франка за евро – с 14.5% над котировките отпреди съобщението на Швейцарската национална банка (SNB).
Изненадващото решение се появи два дни след като заместник-председателят на институцията Жан-Пиер Дантен коментира, че прагът от 1.20 франка за едно евро ще остане "стълб" на паричната политика и седмица преди съвещанието на паричните стратези на Европейската централна банка. Очаква се там да бъдат обсъдени и евентуално въведени нови парични стимули за икономиката, включително и покупки на държавни облигации. Това обаче би увеличило притока на средства в деноминирани в швейцарски франкове активи и би обезсмислило покупките със сравнително евтини местни пари.
Чуждестранните резерви на Швейцария са се раздули драстично след въвеждането на минималните 1.20 франка за едно евро заради периодичните валутни интервенции за защитата му и в края на ноември 2014-а са достигнали 495 млрд. франка (почти 80% от швейцарския БВП) срещу 257 млрд. франка в края на 2011-а.
Главният изпълнителен директор на производителя на часовници "Суотч груп" – Ник Хайек – определи решението на SNB като "цунами за експортния бранш и за туризма и за цялата държава". Акциите на компанията загубиха 16% от пазарната си оценка след съобщението на банката.
Валутите на източноевропейските държави и банковите акции също започнаха да се давят след неочаквания акт на SNB заради опасенията на инвеститорите, че физическите лица няма да могат да погасят заемите си в швейцарски франкове. Полската злота, унгарският форинт, румънската лея и българският лев паднаха най-драстично към франка сред паричните единици на 24 развиващи се пазари, които следи агенция "Блумбърг".
Полската валута потъна с 28% към швейцарската, след което намали загубите до 16% – до 4.1968 злоти за един франк. Акциите на регистрираната на борсата във Варшава "Гетин Нобъл банк" се обезцениха с 15%, а на "Банк милениум" и на "ПКО банк Полски" (най-големият местен кредитор) – с по 6.2 процента. Размерът на ипотечните заеми в швейцарски франкове, отпуснати от полските кредитни институции, е бил 131 млрд. злоти (36 млрд. щ. долара) към края на ноември 2014-а. Това са 46% от всички жилищни кредити, по данни на полския финансов надзор. Пьотър Матис – валутен стратег за развиващите се пазари в лондонския офис на "Рабобанк", коментира, че предстои "болезнена година за полските домакинства със заеми в швейцарски пари". Той очаква, че обезценяването на злотата "може да събуди тревога за финансовата стабилност в Полша". Основната опозиционна партия на страната "Право и справедливост" обвини правителството, че не е реагирало своевременно на предложението да реши въпроса с деноминираните в швейцарски франкове ипотеки и ще поиска информация за състоянието на полския банков сектор.
Унгария като че ли се оказа малко по-подготвена за такава ситуация, въпреки че и форинтът падна до рекордно ниска котировка към франка. Кабинетът на премиера Виктор Орбан разпореди още миналата година жилищни ипотеки в чуждестранна валута на обща стойност 14 млрд. щ. долара да бъдат конвертирани във форинти, за да се елиминират валутни колебания като тези. Обменният курс бе фиксиран на 256.5 форинта за един швейцарски франк и на 309.5 форинта за едно евро. Унгарската валута се разменяше срещу 314.505 форинта за един франк по време на обедната търговия на 15 януари. А акциите на най-голямата унгарска банка ОТР, които се търгуват на борсата в Будапеща, загубиха 3.1% от пазарната си оценка. Унгарските кредитори още през ноември 2014-а са се снабдили с евро от резервите на централната банка, за да осъществят прехвърлянето на ипотеките от швейцарска в унгарска валута. Освен това те са застраховали и валутния риск евро – швейцарски франк, поради което не се безпокоят за кредитните си книги.
