Между 500 млн. и 1 млрд. лв. са похарчени за изграждането на т. нар. електронно управление в България и внедряването на компютърните технологии в администрацията през последното десетилетие. Кабели, платформи, сървъри, портали, регистри и какво ли още не е поръчвано и платено през годините, без да е оставило ясна следа и без да има какъвто и да било ефект от вложените средства. На практика срещу парите на българския данъкоплатец са налице няколко недовършени и несъвместими помежду си мрежи, дублиращи се оптични трасета и овехтял софтуер. Затова и потребителите не получават кой знае какви електронни услуги от държавата.
Въвеждането на електронните услуги в администрацията безспорно е най-големият кошмар за българските чиновници. То неминуемо ще изземе много от функциите им, включително и възможностите за взимане на пари под масата, и в крайна сметка ще ги остави без работа. Именно поради тези съображения армията от държавни служители всячески брани своите позиции и засега успешно не допуска масовото навлизане на онлайн обслужването. По този начин инвестираните в него милиони левове се отразяват положително основно върху сметките на фирмите изпълнители.
Срещу платени 12 млн. лв. вече трябваше да имаме регистър за електронна идентичност на гражданите. Става дума за усъвършенстване на националния портал за е-управление, който да предоставя над 200 услуги за малкия и средния бизнес, надграждането на единна среда за обмен на електронни документи и изработката на първите 5 хил. електронни карти. Впрочем те са изработени, но не могат да се ползват поради липсата на останалите компоненти. Или, казано накратко, похарчени са пари на вятъра.
Почти същото е и с едни други 18 млн. лв., които отидоха за реализирането на приоритетни за централната администрация услуги като свързването на отделните регистри помежду им.
Последният изблик на управленците по темата "електронно управление" бе в края на мандата на предишното правителство на ГЕРБ. След което кабинетът на Пламен Орешарски категорично заяви, че това не е приоритет за страната. Така, едва когато той си отиде в средата на 2014-а, бяха обявени нови поръчки за развитието на онлайн услугите. Договорите по тях пък станаха факт в първите работни дни на тази година.
За последващо развитие и усъвършенстване на информационно-комуникационната среда на електронното правителство Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е избрало две фирми. "Технологика" ЕАД ще работи по публикуването за служебен достъп на регистри на държавната администрация и свързването им със секторните информационни системи на институциите. Конкуренти на фирмата на Огнян Траянов са били "Индекс България", "Контракс" и "Сирма Солюшънс", но тя е спечелила с най-добра оферта – 2 580 000 лева. "Технологика" обаче ще ползва услугите на подизпълнител. Това е "Гравис България" АД със собственик Георги Григоров. Дружеството ще обучи и 40 човека за работа с новите продукти.
Отделно "Ай Би Ес-България" ЕООД ще развива и усъвършенства Единен портал за достъп до електронни административни услуги. За труда си компанията на Мартин Маждраков и Горан Ангелов ще получи 2 779 200 лева. Важно е да се отбележи, че тя е била единствен кандидат за изпълнението на тази поръчка и няма да ползва подизпълнители.
Също в първата работна седмица на 2015-а Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е подписало споразумение и с консултанта "Адвен" ЕООД, който да оказва съдействие при надграждането на съществуващите и "изграждане на нови централни системи на електронното правителство за по-добро административно обслужване на гражданите и бизнеса". Българският клон на американската ADVENT LLC, който се управлява от Стилиян Георгиев, ще извършва оценка и контрол на качеството (срещу 537 600 лв.) и ще осигурява техническа експертиза за посочените дейности (228 096 лв.).
Междувременно в. "БАНКЕРЪ" научи, че без да провежда конкурс, транспортното ведомство е сключило контракт с обединението "Систеком" за осигуряване на цялостна експлоатационна поддръжка на инфраструктурната среда на системите на електронното правителство. Причината за прякото договаряне с консорциума, в който влизат "Сиенсис", "Стемо" и "Комсофт", е, че предметът на поръчката се дублира с проведена през 2013-а процедура, спечелена отново от него. Тогава на "Систеком" са били платени 1 661 256 лева. Вероятно толкова ще е и стойността на сегашния договор.
Наред с всичко останало се очаква в най-скоро време Министерският съвет да одобри проекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който министърът на туризма Николина Ангелкова подготви в качеството си на служебен министър на транспорта в сътрудничество с браншовите и работодателските организации от сектора – КРИБ, БТПП, БАИТ, БАСКОМ, БАН, университети и неправителствени организации. На първо място, с проектонорматива ще се изчистят отговорностите по отношение на електронните услуги. Както и досега, приемането на стратегически документи в тази област ще става на най-високо ниво – от правителството. Занижава се обаче ролята на отделните ведомства за сметка на засилените правомощия на транспортния министър. Той ще изготвя и внася за приемане от кабинета националната стратегия за развитието в тази сфера, както и програмата за изпълнението й. На плещите му ще легне и изготвянето, даването на методически указания и координацията на изпълнението на политиката за мрежова и информационна сигурност в администрациите. Нещо, което със сигурност ще предизвика сериозен вътрешен отпор най-вече от страна на силовите ведомства в държавата. Те, заедно с митниците, са едни от най-върлите противници на е-правителството.
Министърът на транспорта единствен ще отговаря и за парите за електронното управление, като одобрява планирането и изпълнението на инвестиционни проекти. В правомощията му ще са още координирането на административните органи, които предоставят използването на електронен подпис и подпомагането на ведомствата при включването им към инфраструктурата на електронното управление.
Но най-важното сред предложенията е създаването на Единен системен администратор. Неговите основни задачи ще са осигуряването на пълната функционалност на изградените основни компоненти на е-правителството и създаването на условия за интеграция на различните компоненти в инфраструктурата му. Администраторът ще участва също така в тестването и приемането на резултатите от различните проекти. По този начин може би най-сетне ще бъде разрешен проблемът с несъвместимостта на вече изградените различни мрежи. Притеснение буди единствено обстоятелството, че е предвидено ролята на системен администратор да се изпълнява от специално създадено за целта държавно предприятие.
Останалите предложения за промени в Закона за електронното управление са свързани най-вече с технически поправки на термини и структури. Добавени са нови изисквания за публикуването и обработването на документи, съдържащи класифицирана информация. Включени са и текстове, регламентиращи възможността за идентифициране на потребителя с уникален е-идентификатор. Такъв обаче все още не е разработен и едва ли ще го видим скоро.
