Култът към финансова стабилност в здравеопазването понякога достига до крайно уродливи измерения, противоречащи на логиката, по която работи системата. Веднъж в ролята на опитни зайчета се оказват пациентите, друг път се тества здравината на нервите, които (все още) имат лекари и специалисти. Но най-често държавните и ведомствените експерименти се правят с парите на болниците. Какво ли само не преживяха те – фиксирани и прогнозни бюджети, лимити, забавени плащания и дейност, която никой не иска да покрие. Тъкмо нещата малко се поуспокоиха и дойде поредният шамар. На последната сбирка на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса експертите решиха до края на 2015-а лечебниците да вземат ни повече, ни по-малко от 95% от това, което са отчели за миналата година. Управителят на касата д-р Румяна Тодорова дебело подчерта, че извън тази сума няма да бъде платен нито лев. Според нея ситуацията не е толкова критична, тъй като през 2014-а болниците са започнали с януарски бюджет от 137 млн. лв., които в края на годината са се увеличили до 168 млн. лева. От своя страна здравният министър д-р Петър Москов като принципал на областните здравни заведения събра директорите им, за да ги уведоми за рестрикцията. Инструкцията е да не се пипат заплатите на лекарите и медицинските сестри. Но при необходимост ще се мисли за въвеждане на "листи на чакащите".
Още една тематична "стреличка" влетя право в ахилесовата пета на болниците. За да няма преразход в бюджета на касата, тя смята да намалява цените на клиничните пътеки, по които е отчетена повече медицинска дейност от прогнозираното. "Де факто" това е нов текст в член 4 от Националния рамков договор, с който Българският лекарски съюз и здравноосигурителният фонд получиха право при взаимно съгласие да договарят корекция на цените и обемите в посока "нагоре" или "надолу" с оглед изпълнението на заложения бюджет.
"Твърдото" месечно фиксиране на обема дейност, която ще се плаща, неведнъж се е (само)доказало като неработещо. Това показват и данните от отчетите на самата здравна каса. Например през януари 2013-а болниците са отчели извършени услуги за 93 млн. лв., докато за първия месец на миналата година сумата е над 158 млн. лева. За февруари 2013-а и 2014-а дейността е съответно 103 млн. лв. и 83 млн. лева. През март 2013-а здравните им услуги са стрували 114 млн. лв. срещу 138 млн. лв. за март 2014-а. Тоест, няма как да предвидиш, че една лечебница ще приеме точно толкова пациенти, както предишната година, ще им приложи същите интервенции на същите цени, за да излезе на нула. Много по-нормално е, ако има някаква корекция, тя да се прави на тримесечие, за да могат директорите на болниците все пак да планират в някаква степен разходите си. В противен случай ще бъдат принудени да работят на загуба, да връщат пациенти, които по конституция имат право на лечение, или да се оправят, както могат с чакащите.
Според заместник здравния министър д-р Бойко Пенков всяка болница има
правила за прословутите "листи на чакащи"
и те трябвало само "да се залепят" на видно място в интернет-страниците им. Но нито един пациент не е виждал такова "животно", а и буквално допреди няколко дни се водеха публични дискусии по какви критерии да бъдат формирани. Неяснотите са много – болниците или лекарите ще поемат отговорност, колко "дълги" могат да са тези листи, кои области от медицината да обхванат, кога и кой ще определя дали пациентът е "спешен" или може да чака? Така че въпросът съвсем не е решен, както го изкарва Пенков. Мнението от един форум, което в най-голяма степен кореспондира със ситуацията в здравната ни система, звучи така: "Листите ще вървят в геометрична прогресия, както и фалитите на лечебните заведения. Бюджетите ще ликвидират системата, защото това даже не е бюджетно здравеопазване, а регулирано по обем". Коментарът е излишен.
Още по-ненормално (и неморално) е
да се коригират цени "в движение" без съгласието
на лекари, пациенти и болници. Да вземем за пример клиничните пътеки по инфекциозни болести, чиито стойности бяха увеличени с 10% в новия рамков договор. Допускаме, че столичната Инфекциозна болница приема 30 души месечно с остър вирусен хепатит А и Е. По новата тарифа здравната каса е длъжна да плаща за тях 33 000 лева. Но ако от институцията решат, че тези 30 души са твърде много, след като в разчетите му са заложени 20? Дали ще върнат останалите 10 на улицата да сеят зарази, или ще накарат отделението да работи за този що духа? А ако планираният брой инсулти, не дай Боже, е надхвърлен многократно, съответната пътека от 620 на 100 лв. ли ще падне? И кой ще плати разликата в стойността на услугата? Пациентът няма как да го направи, тъй като доплащането за услуги по каса още не е въведено официално. Болниците пък по неволя ще се превърнат в хотели – "запълнихме стаите, прибрахме парите и не приемаме повече". Не е ли алогично, че ако клиника в Пловдив е приела точно толкова пациенти с диагноза "диабет", колкото са й спуснали, ще получи по 600 лв. "на калпак", а тази в Русе, надвишила нормата, ще вземе по 450 лева? Шегобийци в нета казват, че това е "шедьовър на сталинизма" – два еднакви случая да струват различно на здравната каса. Междувременно и пациентите питат: "А здравните ни вноски ще станат ли плаващи?"
Всякакъв тип административно наложени лимити досега са се отразявали пагубно на болниците. И днес половината общински и областни лечебници се разхождат по ръба на фалита. Здраво са го закъсали в Ловеч, в Стара Загора, Димитровград, Кюстендил,
парите системно не стигат дори в мегаболниците
от национално значение. Причините са много – лошо управление, силна конкуренция от частниците, зле калкулирани клинични пътеки и спешност, и не на последно място, забавени плащания от страна на здравната каса, поставящи здравните заведения в състояние на хронична задлъжнялост към доставчици и кредитори. Чиновническият подход досега не е решил нито един от проблемите, а по-скоро създава нови. И ако здравната каса и ресорното ведомство наистина възнамеряват да контролират медицинската дейност и да пресекат измамите и източването на средства, най-добре да отидат "на терен" и там да следят нещата изкъсо – кой какво върши, кого приема и какво отчита. Ръсенето на акъл отвисоко някак не им се получава.
