Дефлацията може да взриви бюджета

бензин бензиностанция цена

Потокът от лоши новини не спира.

Преди дни Европейската банка за възстановяване и развитие оряза драстично прогнозата си за икономическия растеж на България през тази година. Дават ни ръст на брутния вътрешен продукт от едва 0.8%, докато през септември оптимизмът на международната институция клонеше към 2 процента.  Новата прогноза на ЕБВР за България вече съвпада с очакванията на Министерството на финансите и е малко над очакванията на Европейската комисия и кредитната агенция S&P, съответно за 0.6 и 0.5% ръст.

Малко преди това стана известно, че в цялата си нова история страната ни за първи път приключва година (2014-а) с дефлация. Месец по месец през миналата година цените са падали, ако за база се вземат същите месеци на 2013-а. Средното ниво на дефлацията за годината е 1.4 на сто.

Падане на цените! „Радостта на народа“ е повече от обяснима, защото статистиката показва, че намаляват – макар и все още не съвсем забележимо – цените на храните, транспорта и жилищата. Хората купуват повече, което пък завърта на по-високи обороти производството и търговията. Печалбите се вдигат, постъпления от данъци и осигуровки – също, хазната се пълни, ще има повече за бюджетни заплати, пенсии и социални…

Но, възможно ли е в икономиката всички да са щастливи? Категорично не! Ако не се върти бясно печатницата за пари, когато някой печели, друг – губи.

Потребителската психика е такава, че когато ценовият тренд надолу бъде ясно осъзнат, покупките започват да се отлагат в очакване на по-добри цени.

Има и друг феномен – еластичност на търсенето. (Когато дадена стока е от първа необходимост – например хляб или лекарство, тя проявява много по-ниска еластичност на търсенето, отколкото много други стоки. Дори голямо повишение на цената на хляба няма чувствително да промени търсенето му, поради мястото, което той заема в потребителската кошница. Ако днес сме яли един самун, утре няма да започнем да ядем два, защото цената му е паднала от левче на 80 стотинки. От друга страна, ако дадена стока има достатъчно много и достатъчно качествени заместители, намаляването на цената ѝ ще доведе до ръст на търсенето към нея и стоките заместители. До времето, когато дефлационната спирала се задейства и „страхът да не се минем“, като не дочакаме още по-ниски цени, заработи с пълна сила.)

Колкото и парадоксално да звучи, но по-страшното е, че не сме сами. Еврозоната изпадна в дефлация през декември. Според  Евростат цените в еврозоната са се понижили с 0.2% през декември на годишна основа. Опасенията идват оттам, че около 60% от нашите пазари са в еврозоната. По принцип, когато горивата падат и вследствие на това транспортът поевтинява, се увеличава износът. Но този път Европа ни посреща с преситеност на пазарите и понижени цени.

Основният виновник за подобни сътресения е поевтиняването на горивата.

Защо се случи? Буксуването на Европа ли сви потреблението така рязко? Или всичко изглежда като наказателна мярка срещу Русия за войната й в Украйна. Мярка, подкрепена от арабските шейхове, които обичайно при спад на цените веднага се събират във формат ОПЕК и най-често в Париж, за да определят с колко да свият добива? За да балансират търсенето и предлагането и да предотвратят ценовия срив.

Този път това не само че не се случи, но и Щатите отвъртяха до край кранчетата за шифтов газ и заявиха, че ще започнат масирано да изнасят.

У нас газообразните и течните горива за битови нужди паднаха съответно с 4.0 и 4.9% през декември спрямо ноември, дизеловото гориво се е понижило с 5.1%, автомобилният бензин А95 Н с 1.8%, бензин А98 Н с 2%, газът – с 5.5 процента. През януари тенденцията се запазва. Цената на бензина в България обаче не пада със същия темп, с който намалява цената на суровината. Причината е, че нефтът формира 40-45% от цената, в зависимост дали е бензин или дизел. Останалата част от цената е съответно разходи на компанията, акцизи, които са над 40% от стойността на крайната цена, и, разбира се, накрая трябва да се добави 20% ДДС, който отива в държавата

Защо обаче при около 60% срив в цената на петрола в сравнение със средата на миналата година цените у нас не падат „справедливо“. Защо хлябът не поевтинява? Ами защото, когато нафтата поскъпва, тези от бранша казват: „Хлябът трябва да поскъпне с 10%“, а когато дизелът пада рязко: „Няма как да поевтинее, защото работим на ток“. Български принос в макроикономиката. А и поне 35% сив сектор в този бранш.

Големият проблем, който упоритата дефлация може да създаде обаче, е този с изпълнението на държавния бюджет. Задава се по-ниска събираемост на приходите в държавния бюджет от основния източник на приходи – ДДС. България е голям нетен вносител на горива, което означава, че ще намалее и ДДС-то при вноса на суровия петрол, което не е малко перо, както и акцизите за горивата, купени от крайни клиенти. По-ниските постъпления от данъци на стоки и услуги в държавната хазна ще трябва да се компенсират чрез други мерки.

Според експерти държавният бюджет може да се лиши през 2015 г. от над 200 млн. лева. Бюджетът е смятан при цена на петрола 91 долара за барел, а в момента той е паднал до 47 долара. През миналата година от косвени данъци (акциз и ДДС) не бяха събрани около 1.1 млрд. лв., като една от основните причини за това е именно дефлацията и по-ниските приходи от двата данъка.

Оптимистите пък го извъртат, че по-високото потребление заради поевтиняването може да компенсира изцяло спада на приходите от ДДС. При късмет можело и да се повтори ситуацията от 2009-2011 г., когато петролът първо падна до 35 долара, а след това се изстреля до над 100 долара за барел и остана там близо три години.Тогава бюджетите бяха с излишъци.

А сега? Дали не ни чака свръхдефицит? И пак актуализация?

И мисли ли някой откъде да реже, за да не развържем бюджета.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Каква трябва да бъде минималната работна заплата в България през 2027 година?

Подкаст