Актуализираната стратегия за съдебна реформа беше приета в Народното събрание само от приличие, без каквито и да било ангажименти на основни политически сили за конкретни стъпки за нейното изпълнение. С този илюзорен акт България прави отчаян опит в 12 без 5 да внесе капка позитивизъм в предстоящия доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка. Документът, в който за пореден път ще бъде описано отчайващото състояние на съдебната ни система, ще излезе до края на месеца. И ако Брюксел не прекали с витиеватата си дипломатичност, ефектът от приемането на стратегията ще е като приноса на лъжицата мед за подобряване на вкуса на котел с катран.
Знаково за действията на парламентарните сили се оказа своевременно отправеното ден по-рано (стратегията беше гласувана в сряда, 21 януари) предупреждение на правосъдния министър Христо Иванов, че "стана неприлично да си противник на съдебната реформа". Стратегията одобриха 173 депутати, "против” бяха само 4, а 18 се въздържаха. Дебат по същество нямаше, което е показател, че стратегията се приема за очи, а не за да се прави истинска и задълбочена съдебна реформа. А важните неща ги казаха опозиционните лидери Михаил Миков и Лютви Местан.
Миков даде да се разбере, че подкрепата на БСП не бива да се разглежда като обвързване с конкретни бъдещи законодателни инициативи и гласувания. "Ние обсъждаме документ, който е твърде противоречив, и не искам да подозирам, че правителството ще се опита да привлече опозицията по априорни мерки, които могат да се окажат далеч от разбирането за подобряване на съдебната власт. Не искам да разбираме този документ като предрешаващ позиции по конституционни въпроси, ако дадем подкрепа за усилията на правителството, това предполага съгласие по други неща, които са внесени в НС", заяви Миков. Думите му издаваха единствено огромна неприязън към инициативата на управляващите. Лидерът на БСП заяви директно, че не приема ВСС да заработи отново на сесии, вместо да е постояннодействащ, както е сега. Червените имали "огромни резерви към" разделянето на съвета на две колегии – съдебна и прокурорска. И призова, преди въобще да се обсъждат евентуални конституционни промени, да се изясни в конституцията ли са проблемите, или "в персонални връзки и зависимости, които не са свързани с политиката". Според него ставало дума за имитация на дейност и загриженост, но опозицията нямало да участва в "механично търсене на мнозинства".
Миков подчерта, че не може да се говори за някакво изключително съгласие, и поиска в стратегията да бъдат включени "няколко допълнения, които да ни дадат шанс да се включим в подкрепата на намеренията на правителството”. Всъщност лидерът на червените просто теглеше каруцата назад, излагайки подозрение, че управляващите правят реформа за себе си. Той заяви, че големите въпроси оставали отворени, и поиска кабинетът да даде яснота по тях, но не посочи какво точно има предвид. Миков поиска и предложенията на опозицията да се добавят в проекта за решение и едва тогава тя ще определи позицията си по тях, което звучи абсурдно.
Местан пък окачестви предложената със стратегията реформа като партийна самоцел без ясни аргументи. Той настоя, че основите на реформата са заложени в конституцията и в Закона за съдебната власт. И че очаквал действията по нея, изискващи промяна на нормативната уредба, да бъдат обособени съобразно компетентните за това органи – Велико или Обикновено народно събрание. Местан не пропусна да уязви управляващите, че също носят отговорност за състоянието на съдебната система. Конкретно ударът му беше срещу Реформаторския блок. Той иронизира особено силната ангажираност на блока с реформата с цитат от „Антигона” на Софокъл”: „Навярно вече бащин грях изкупвате”.
В крайна сметка БСП и ДПС гласуваха "за", след като по предложение на Миков в решението беше добавен текстът, че Народното събрание приема стратегията като основа за законодателни промени, управленски действия и анализ на конституционната рамка за съдебната власт; че ще се продължи идеята за постоянно действащ ВСС; ще се засили ролята на инспектората; ще се завишат изискванията към магистратите, заемащи ръководни длъжности; няма да се допуска членство на магистрати в организации, които нямат публичен характер".
Че стратегията още не е реформа, призна и лидерът на реформаторите Радан Кънев. Той я определи като основа за диалог, който включва евентуалната договореност от конституционни промени. Кънев заяви, че съдебната система има огромен корупционен проблем, и призова реформата да бъде използвана за "разбиване на мнозинства и въображаеми гилдии", които използвали това, че години наред властта не смее да посегне на статуквото от страх. „Задължението ни е да погасим този дълг към обществото, който не е на падеж, а отдавна е просрочен. Стотици хиляди граждани са ни напуснали и отиват към държави, където има върховенство на закона. Целта на реформата не е абстрактна, а е да имаме успешния европейски доклад на румънците. Това предполага политици и магистрати да влязат в затвора“, заяви Кънев.
Правосъдният министър Христо Иванов пък наблегна, че предложената стратегия не е на ВСС, а е всеобхватен документ, по който са работили пет правителства. Иванов призна, че разумното поведение предполага стратегията да бъде вкарана за гласуване в Народното събрание точно преди излизането на мониторинговия доклад, за да получи подкрепата на най-много политически сили. За разлика от изявите си пред медиите, правосъдният министър го даваше смирено, уверявайки че целта не е да бъдат вързани ръцете на парламента, а да бъде положена само основа за помирение. Иванов дори обеща предложенията на опозицията също да намерят място сред отправните точки в стратегията.
Конструктивна риторика и привидно съгласие, които най-вероятно ще се разпаднат като картонена кула броени дни след излизането на евродоклада.
