Сред министрите от кабинета с най-високо доверие са Лиляна Павлова и Ивайло Калфин с 29%. Веднага след тях е Петър Москов, който се ползва с доверието на 27% от анкетираните. Сравнително високо е и доверието в премиера Бойко Борисов – 33%. Това показват данните от проучване на "Галъп" за политическите нагласи на българите.
Както обикновено след избори, партиите във властта продължават да се радват на стабилна подкрепа, отбелязват от агенцията".
Според данните на "Галъп", ако изборите бяха днес, са ГЕРБ биха гласували 26,3% от избирателите. БСП регистрира леко увеличение на подкрепата до 14,9%, а ДПС се ползва с доверието на 7,1% от избирателите.Подкрепата за Реформаторския блок се увеличава до 5,1%, а тази за Патриотичния фронт намалява от 3,6% през декември до 3,2%. Подкрепата за АБВ достига 3% през януари, показва още проучването.
През декември редовното изследване установи плаха надежда и желание за стабилизация. През януари изводът се потвърди и правителството вече е с доверие от 28%, а недоверие – 56%. Това е чувствително по-благоприятна картина в сравнение с времето преди няколко месеца, когато недоверието достигаше и до около 70%. Сходни процеси се наблюдават и по отношение на парламента – положителните оценки за него достигат близо до една пета от отговорите, а отрицателните по-отчетливо спадат в последните месеци. Заедно с това, по-спокойна в сравнение с лятото изглежда и картината по традиционния въпрос „Накъде върви България?”. Една пета казват „към по-добре”, а около 60% – „към по-зле”. „Ножицата” между негативни и позитивни оценки изглежда по-затворена в сравнение с лятото, съобщават от „Галъп”.
Показателите са характерни за началото на компромисно и трудно съставените управленски формули в последния век (например тройната коалиция или кабинета „Орешарски”) и видимо се различават от началото на мандати като „Костов”, „Сакскобургготски" или „Борисов 1” – които имаха по-високи стартови „запаси” на доверие.
В края на третата година от мандата, одобрение за президентската институция споделят една трета от запитаните, а на обратното мнение са над 50%. Институцията остава на стабилни нива на популярност, макар и сравнително ниски в исторически план.
По традиция, в съзвучие с възприятията за политиката се движат и възприятията за икономиката. Летните и есенните месеци на отминалата 2014 г. показаха известен ръст на тревогата за икономиката и различни аспекти на собственото материално положение, макар да не бяха достигнати пикови отрицателни нива. След изборите се наблюдава известно успокоение – общите оценки остават негативни, но кривата засега е спряла пътя си нагоре. През януари, например, негативни очаквания за икономиката стабилно споделят около две пети от запитаните, а под една трета не очакват промяна. Подобряване в икономическото положение очакват по-малко от една пета.
Двата пика на тревога за икономиката от началото на века насам бяха късните фази на мандата на Сергей Станишев и на първия мандат на Бойко Борисов. Тогава негативните оценки стигаха и до две трети, а проявата на политическа алтернатива и смените във властта разсейваха тревогата.
Очакванията за материалното положение на собственото домакинство остават негативни през януари, но в по-умерена степен в сравнение с общите икономически очаквания. Видимо по-отчетлив е делът на отговарящите с неутрална опция („ще остане същото”). Когато става дума за собствените финанси, ролята на политическите пристрастия в отговорите закономерно не е толкова осезателна, но и тук личи "ободряващата" роля на смяната във властта.
Винаги когато става дума за икономика, следва да се отчита, че запознатостта е закономерно ниска и се наблюдава инерционен скептицизъм. Обективните икономически процеси въздействат по-бавно и дълготрайно – докато текущите политически развития въздействат на масовото мнение по-динамично. Например, избирането на Борисов в първия му мандат успя да намали дори високите обективни очаквания за безработица, свързани със световната криза. Смените във властта действат по подобен начин дори и на индикатори като очакванията за цени и т.н.
Изследването е независимо във финансирането си и има ежемесечна история от повече от две десетилетия. Проведено е от 9 до 15 януари сред 1009 респонденти чрез пряко интервю по домовете. Представително е за пълнолетното население в България.
