Конституционният съд (КС) да каже кои политически цели и дейности са присъщи само на партиите и са забранени за гражданските сдружения, поиска Върховнияj касационен съд (ВКС). Общото събрание на търговската му колегия обоснова нуждата от тълкуване на чл.12, ал.2 от основния закон, съгласно който сдруженията на гражданите, включително и синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. Макар че конституционната норма предвижда забрана и в двата случая, върховните съдии искат да бъде разтълкувано и дали те представляват отделни хипотези, както смятат хората от търговската колегия.
Искането на ВКС за такова тълкувание веднага породи тезата, че целта му е да противодейства на всевъзможните граждански сдружения с неясно финансиране, организиращи протести и кампании срещу определени политически сили. Това обаче не личи от пръв поглед, тъй като отправеният въпрос е: "Могат ли гражданските сдружения по смисъла на чл.12, ал.2 от конституцията да си поставят политически цели или да извършват политическа дейност, свързана с промени в унитарния характер на държавата, промени, отнасящи се до териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяването на народния суверенитет и ограничаване на държавния суверенитет?"
Посочено е, че при регистрацията на граждански сдружения съдилищата срещат трудности при изясняването на обхвата на конституционната забрана. Понякога сдруженията си поставяли политически цели без връзката им с конкретни действия, чрез които ще ги осъществят. В други случаи пък твърдели, че ще предприемат политически действия, но не са записали такива цели в устава си. Конкретни казуси не са посочени, но такъв е случаят с обявената за противоконституционна ОМО "Илинден", която осъжда успешно България в съда в Страсбург. В искането на ВКС се признава, че формиралата се съдебна практика е обект на критика от авторитетни органи на Съвета на Европа, а страната ни е поела ангажимент пред Комитета на министрите да разясни въпросната конституционна забрана.
Становището на върховните съдии е, че граждански сдружения също биха могли да си поставят цели и действия в сферата на политическото – по отношение на защитата на основни права или функционирането на отделни системи от държавното управление, но без с това да се засягат фундаментални елементи на конституционно установения политически базис на държавата и обществото.
По информация на "Правен свят" Конституционният съд е образувал дело №1 за 2015 г. по искането на ТК на ВКС.
