Опитът за подновяване на 30 януари на мирните преговори за Украйна в столицата на Беларус – Минск, се провалиха още преди да са започнали. Причина стана тежкият артилерийски обстрел на Донецк, взел цивилни жертви близо до културния център на града. По това време там са се разпределяли хуманитарна помощ. Проруските сепаратисти твърдят, че са убити седем мирни граждани, а други десет са ранени от украинските сили. Киев, естествено, отрича и обвинява бунтовниците, че сами са обстрелвали позициите си, за да провалят мирните преговори. Двамата делегати на сепаратистите, пристигнали в Минск, обявили, че срещата няма да се състои в петък и отлетели за Москва.
Украинският президент Петро Порошенко поиска на 29 януари спешни преговори с проруските бунтовници за прекратяване на кръвопролитията в източната част на страната и буквално в рамките на минути контактната група за Украйна получи потвърждение от президента на Беларус, че е поканил страните на преговори на 30 януари. Порошенко искаше новото съвещание да доведе до незабавно спиране на бойните действия и изтегляне на тежките оръжия зад линията, договорена през септември 2014-а. В двете предишни споразумения от Минск се настояваше за създаване на 30-километрова буферна зона между враждуващите, за да могат международните наблюдатели да контролират спазването на примирието.
На извънредното си съвещание в Брюксел на 29 януари външните министри на Евросъюза удължиха с шест месеца – до септември, срока на наложените миналата година санкции срещу Русия, които изтичат през март. Става въпрос за забраните за пътувания и за замразените активи на лица, обвинени, че са замесени в конфликта. Освен това списъкът на наказаните ще се разшири с нови субекти, които ще бъдат одобрени на срещата на върха на лидерите от общността на 9 февруари. Външните министри обаче спряха дотук и се отказаха да въвеждат допълнителни рестриктивни мерки. Върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини каза, че евентуалните нови санкции ще се гледат от европейските ръководители през следващия месец. А германският представител в срещата Франк-Валтер Щайнмайер коментира, че решението по този въпрос ще зависи от евентуално ново настъпление на бунтовниците.
Вашингтон също обяви, че не планира незабавно обявяване на нови наказания. А американският държавен секретар Джон Кери съобщи, че възнамерява да посети Москва през следващата седмица.
Доминиращата новина по време на разговорите в Брюксел бяха обвиненията на новия гръцки премиер Алексис Ципрас, че никой от Европейския съюз не се е консултирал с правителството му, преди да заплашва с по-строги санкции. Впоследствие новият гръцки външен министър Никос Коциас отхвърли категорично подозренията, че ще бойкотира автоматично нови наказателни акции и дори бил казал (според италианския си колега), че "не е руска марионетка".
В интерес на истината освен Атина отлагане на решението за по-тежки санкции поискаха и други държави като Италия и Австрия, твърдят дипломати. Докато Великобритания и балтийските републики настоявали за незабавни действия. Лондон дори се оплака, че руски бомбардировачи прелитали много близко до английското въздушно пространство и смущавали гражданската авиация, за което руският посланик бил повикан да даде обяснения.
