Новият премиер на Гърция Алексис Ципрас може и да успя да омае изстрадалите гръцки избиратели с обещания за по-високи заплати и предоговаряне на условията по спасителния заем, но ще му бъде много по-трудно да убеди международните кредитори на страната в това.
"Ние ще се сложим край на порочния кръг от строги икономии", заяви Ципрас пред избирателите след победата си в неделя.
Ден по-късно обаче, в понеделник, финансовите министри на страните от еврозоната заявиха в Брюксел, че ще започнат преговори с гръцкото правителство относно условията за финансова подкрепа, но предупредиха, че те ще бъдат трудни. И бяха напълно ясни, че поне засега, е малко вероятно да удовлетворят исканията на Ципрас, особено обещанието му да иска намаляване на огромния дълг на Гърция.
Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум подчерта, че в еврозоната няма особена подкрепа за това.
"Има правила, които трябва да бъдат изпълнени в еврозоната", казва от своя страна Кристин Лагард, управляващ директор на Международния валутен фонд в интервю за Le Monde. МВФ е един от трите основни кредитори на Гърция, заедно с Европейската централна банка и Европейската комисия.
Със сигурност обаче Атина ще получи няколко допълнителни месеца, за да приключи преговорите с кредиторите си, които иначе трябва да завършат в края на февруари. Но така или иначе, новото правителство на Ципрас, съставено с подкрепата на десните от "Независими гърци", не разполага с много време.
Гърция се нуждае от следващия си транш финансова подкрепа от 7 млрд. евро по спасителния заем – плащане, необходимо страната да изплати дълговете си и да избегне фалит.
Но Ципрас, който веднъж оприличи позицията му към европейските лидери като "игра на покер," започна агресивно играта срещу трите големи кредитора, известни като "тройката".
Но освен с тях, новият премиер на страната ще трябва да се справи и с Германия – най-голямата отделна страна донор на гръцкия спасителен план, както и най-големият бранител на финансовата дисциплина на Стария континент.
Ципрас обеща, че Атина на няма да изпълни мерките за строги икономии, необходими за отпускането на последното плащане от 7 млрд. евро по спасителният пакет. Но директорът на МВФ Кристин Лагард предупреди, че Ципрас бърка строгите икономии с основни реформи, необходими за подобряване на гръцката икономика.
"Те трябва да реформират ефективността на държавата и да изградят работеща система за събиране на данъци", казва още Лагард в интервю за Le Monde. "Това не са строги икономии. Това са реформи, които трябва да се направят".
А думите на Лагард не са случайни. Гърция има заем от МВФ за 2.5 млрд. евро, който е задължена да изплати през март, а през юли трябва да се разплати с ЕЦБ за милиарди евро.
През това лято Атина също трябва да плати около 460 млн. евро на инвеститори, включително частни и хедж фондове, който не бяха съгласни да участват в отписването на гръцкия дълг преди три години. Притежаваните от тях облигации са гарантирани от международното право и трябва да бъдат платени, ако Гърция иска да избегне фалит.
Засега Европейската централна банка – третият кредитор на страната, който държи 25 млрд. евро гръцки дълг, отказва да коментира резултатите от проведените парламентарни избори. Но е малко вероятно да допусне загуби по гръцките облигации, които вече притежава.
