Покрай скандалите с мезонети и апартаменти и яйцата, с които бе замеряна Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, въпросът за нейната независимост стигна чак до Европейската комисия и Световната банка. И ето, че сега дойде часът на истината – ще бъде ли тя освободена от политическия си хамут и оставена да работи професионално, или ще станем свидетели на поредните палиативни мерки?
Поне на пръв поглед сегашните управляващи от ГЕРБ са твърди застъпници да се разшири свободата на енергийния регулатор и с техните гласове дори вече бе приет на първо четене в парламента законопроект в тази насока. Същите управници обаче излъчиха съвсем други сигнали, когато научиха, че около 67 хил. клиенти на „Енерго про“ във Варна, или около 5% от абонатите на дружеството, са получили по две фактури за използваната от тях електроенергия през януари. Впрочем нямало нищо нередно в цялата работа, както заяви енергийният министър Теменужка Петкова. Направено било извънредно отчитане и хората получили фактури за два периода – от 23 ноември до 21 декември 2014-а и от 22 декември до 12 януари 2015 година. От дружеството уверили, че е станало така заради стремежа да се спази нормативното изискване периодът на отчитане да не е по-дълъг от 31 дни. Отделна тема е, кой умник е решил първоначално и двете фактури да се платят до 14 февруари и защо всеки път точно енергото в Североизточна България се дъни по този начин?
След още пресния спомен за хората факли властта реагира като ужилена: "Ще направим проверка на дейността на дружествата", в хор затръбиха Петкова и заместникът й Антон Павлов. След което призоваха и ДКЕВР да предприеме необходимите действия и в рамките на своите правомощия да провери коректността на издадените фактури за използваната електроенергия. Ексенергийният министър Делян Добрев пък размаха тоягата от Хасково и поиска десет пъти да се увеличи санкцията за електроразпределителните предприятия, които не спазват разпоредбите на закона и издават двойни фактури. После свика извънредно енергийната комисия в парламента, на която е председател, и привика на място шефовете на тези фирми. В суматохата така и не се разбра защо в кюпа отново се набутват всички ЕРП-та, дори и тези, които с нищо не са прегрешили.
"Очевидно, ако "Енерго про" са объркали нещата, трябва да си понесат отговорността. Защо се размахва пръст и се взривява (едва ли не) държавата по посока и на ЧЕЗ и EVN, за които политиците и регулаторът сами казват, че са спазили всички разпоредби? Все едно да имаш дефектно "Пежо", а политиците да ходят да проверяват "Нисан" и "Рено". Или съседът ви да е убиец, а полицията да арестува и вас покрай него", коментира във "Фейсбук" икономистът Владимир Каролев.
От цялата работа стана ясно, че регулаторът не е направил и крачка напред по пътя към своята независимост. Според Закона за енергетиката именно той е независимият орган, който "наблюдава прилагането на всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за услуги от обществен интерес, включително и за защита на ползвателите на енергийни услуги". Само че държавната комисия пак реагира със закъснение, и то така, както и разпоредиха политиците – изпрати писма до трите електроразпределителни компании с искане за предоставяне на графиците на отчетниците и подробности как са отчитали стопанисваните от тях електромери.
Дали обаче нещо чак толкова съществено ще се подобри, ако съставът на ДКВЕР не се избира от Министерския съвет, а от парламента, както предвижда одобреният на първо четене законопроект? Например Калоян Стайков от Института за пазарна икономика смята, че тази промяна може да доведе до по-добри назначения, но не означава автоматично, че няма да има чести смени на председателя на комисията, както през 2013-а, когато се изредиха петима различни титуляри. Икономистът посочва също така, че обсъжданият норматив предвижда публикуването на повече информация около определянето на регулираните цени, но по никакъв начин не решава проблема с честите обвинения срещу комисарите, че решенията им не са добре обосновани и подкрепени с обективна информация. И съвсем справедливо отбелязва, че част от независимостта на регулатора ще е да приема проект на годишния си бюджет, но в крайна сметка одобряването му отново ще е в ръцете на кабинета.
"Трябва ни независим енергиен регулатор, но той не може да работи в условията на криза. Вече видяхме от времето на Бойко Борисов, че това е един перфектен и сертифициран инструмент за сваляне на правителства. Ако се остави регулаторът да образува необходимите цени, тогава пада правителството. Но проблемът не се решава, защото след това ще падне и следващото", изтъква проф. Атанас Тасев. Неговото становище е, че ако не се предприемат други мерки като намаляване на цената на електроенергията от американските централи по различни схеми – разсрочване, предоговаряне или продажба на част от тока директно за износ, в това число и за фотоволтаичните централи, поскъпването ще е почти 50 на сто.
"Вдигането на цената на електроенергията е крайна и непопулярна мярка в условията на една държава, която е в дълбока икономическа криза. От друга страна, независимият регулатор работи с конкретни числа и всъщност изчисленията му показват, че трябва да поскъпне електроенергията. Скокът ще бъде доста голям и затова е необходимо да се направи плавно – за няколко години. Аз например предлагах това да стане в рамките на тригодишен период”, допълва Тасев.
Обществени организации също имат позиция по казуса с ДКЕВР, при все че тя отсега изглежда обречена. Преди дни те създадоха Граждански регулаторен орган, в който влязоха акад. проф. д-р Иван Попчев, чл.-кор. проф. д-р Димитър Бучков, проф. д-р Илия Ценев (метрология), проф. д-р Владимир Петров (вещно право), проф. д-р Симеон Тасев (гражданско право), проф. д-р Боян Дуранкев (макроикономика и маркетинг) и д-р Радко Ханджиев (социални науки). Във внесеното от тях писмо в парламента се посочва, че разпоредбите на Третия енергиен пакет са за независим от правителството национален регулатор с широки пълномощия, напълно независими от всякакви публични или частни интереси. И се настоява за незабавното разпускане на ДКЕВР, като на нейно място, в съгласие и при стриктно съблюдаване на разпоредбите на Еврокомисията, започне да функционира Гражданският регулатор. Въпросните организации са убедени, че само по този начин ще се отслаби корпоративният лобистки натиск върху парламента и изпълнителната власт и милиардите, които грабят сега енергийните монополисти, ще се влеят в реалната икономика, ще създадат условия за откриване на нови работни места, ще създадат нови пазари, ще генерират национален доход.
В последна сметка всички много добре разбират какви големи интереси са концентрирани около ДКЕВР. Само че държава като нашата май никак не изглежда узряла за истински независим регулатор. Още повече че нещата съвсем не опират само до промени в законодателството.
