Тридневното посещение на щатския президент Барак Обама в Индия от 25 до 27 януари се превърна в една от най-цветисто обсъжданите теми от западната и индийската преса. Журналисти от агенция "Блумбърг" са впечатлени, че след силните прегръдки на асфалта, разходката в градината и чая на моравата на банкета на 25 януари Обама нарекъл индийския премиер Нарендра Моди "образец за стил". А домакинът върнал жеста, като посочил персоналната си химия с "Барак". С други думи, след като през 2005-а Моди бе определен за персона нон грата от Вашингтон и му бе отказана американска виза (бел. ред. – заради бездействието му като управител на щата Гуджарат по време на избухналото три години по-рано насилие, когато бяха убити почти хиляда мюсюлмани), той и Обама вече са приятели и си говорят на първи имена.
"Хиндустан таймс" писа за "искряща химия" между лидерите на двете държави. "Фърст поуст" озаглави репортажа, отразил срещата между тях на челната си страница, "Химията между премиера Моди и Обама на показ пред света". "Икъномик таймс" пък отбеляза, че химията между двамата е била "изключително очевидна". И ако тези заглавия не са успели да убедят читателите във взаимното привличане, журналисти са открили, че на търсене в "Гугъл" по ключови думи "Обама Моди химия" са открити над 860 хил. резултата само до обед на 25 януари.
Взаимните чувства продължиха да разцъфтяват и на следващия ден, когато американският президент, като почетен гост на парада за "Деня на републиката" на Индия (отбелязал годишнината на влязлата в действие през 1950-а демократична конституция на страната) изгледа с домакина си преминаващите съветски танкове Т-72 ( на въоръжение по време на вече нефункциониращия Варшавски договор) под "чадър" от руски изтребители. Ден по-късно Обама взе участие във вечерното радиошоу на Моди и стана първият гост на премиерската програма.
Романсът бе помрачен единствено от специалиста по статистика от университета в Кеймбридж Дейвид Шийгелхалтер, който пресметнал, че очакваната продължителност на живота на Обама може да намалее с шест часа заради трите дни, в които е дишал силно замърсения въздух на индийската столица. Ню Делхи е градът с най-високи равнища на РМ2.5 в света. Това са микроскопични токсични частици, които причиняват респираторни заболявания, рак на белия дроб и сърдечни атаки. По данни на Световната здравна организация средното съдържание на въпросните токсини във въздуха на Делхи през 2013-а е било 153 микрограма на кубически метър, или 15 пъти над препоръчителното средногодишно количество. Според класацията на същата организация, в Индия се намират 11 от 20-те големи града на планетата с най-лошо качество на въздуха. Добрата новина е, че по време на посещението на Обама равнищата на РМ2.5 са били средно между 76 и 84 микрограма на кубически метър. Което означава два часа по-малко живот за всеки ден престой, или осем изпушени цигари на ден.
Впрочем консултантът по климата на високопоставения американски гост не се е тревожел за шефа си. Може би защото непосредствено преди посещението му американското посолство в Ню Делхи закупило над 1800 шведски устройства за пречистване на въздуха, по данни на техния производител Blueair от Стокхолм. Самият Обама, който отказа цигарите преди осем години, заяви по време на брифинг с Моди на 25 януари, че Вашингтон и Ню Делхи ще започнат "нови съвместни проекти за подобряване на качеството на въздуха в индийските градове". Двамата лидери обещаха да си сътрудничат по-тясно в сферите на чистата енергия и промените на климата – похвални намерения, като се има предвид, че САЩ са вторият, а Индия – третият по големина замърсител на въздуха в света.
Встрани от емоциите, тридневното посещение на Обама в азиатската страна приключи с обещание за американски инвестиции и заеми в размер на 4 млрд. щ. долара, които трябва да отпушат "неизползвания потенциал" на стратегическото и бизнес партньорство между най-големите световни демокрации. Индия има едва 2% дял от вноса в Щатите и 1% от американския износ. И въпреки че годишният двустранен търговски обмен е достигнал 100 млрд. долара, числото е под една пета от щатската търговия със съседен Китай. Обама каза, че американската "Експорт-импорт банк" може да финансира "произведени в Америка" продукти за 1 млрд. щ. долара. И нищо чудно лъвският пай да отиде за оръжейни доставки и за ядрени мощности. Американската Корпорация за задгранични частни инвестиции пък ще отпусне заем за 1 млрд. долара на дребни и средни предприятия в селските райони на Индия. Други 2 млрд. долара ще бъдат осигурени от щатската Агенция за търговия и развитие за изграждане на източници за възобновяема енергия – ключовата цел на Моди.
Освен че гледат на Индия като на огромен пазар и потенциално противодействие на по-напористите китайци в Азия, американците разчитат на Делхи да вземе участие и в борбата срещу "Ислямска държава" – жест на доверие, че страната е готова да излезе на световната сцена по въпросите на сигурността.
Политически наблюдатели коментират, че като цяло индийският премиер Моди е имал силни шест месеца на поста. Във вътрешен план той изпрати силни послания за справяне с насилието срещу жените и мръсотията и предупреди държавните чиновници, че трябва да служат на хората, а не да пълнят джобовете си. По отношение на външната политика Моди побърза да наложи по-прагматична доктрина, основана на националните интереси. Той установи по-тесни връзки със съседите си, включително и с Бангладеш, с Япония и Австралия, посрещна в Ню Делхи руския президент Владимир Путин и китайския му колега Си Дзинпин и отказа да подкрепи икономическите санкции на Запада срещу Москва.
