Цели региони в България се издържат от социални помощи, защото хората нямат стимул да работят. Това прозрение направи вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Ако се абстрахираме от факта, че на много места икономическата ситуация е такава, че дори да искаш да работиш, няма кой да те вземе, то по същество заключението на Калфин е вярно. Поне в частта му за опасно близките "парични" граници между социалните плащания и минималната работна заплата. С други думи, ако някой си стои вкъщи и взима по 200 лв. за един подпис месечно в бюрото по труда, едва ли ще тръгне да се трепе по цял ден за 350 лв., голяма част от които ще отидат за дрехи, пътни и режийни. Но не само това е причината държавата да плаща по 1.16 млрд. лв. годишно за социални помощи и обезщетения, а живеещите в риск да се увеличават. По-скоро голяма част от бюджетните средства не достигат до бедните заради пробойните в системата за социално подпомагане, остарялото законодателство и безконтролните плащания.
Социалните средства се изразходват главно по Закона за социалното подпомагане и Закона за семейните помощи за деца, а те не са пипани поне от пет години. Съответно са разкрити и слабите им места, които все повече хора използват. Ръководството на социалното ведомство е наясно с "пробойните" и ще внесе промени и в двата норматива.
"Целта ни е да подпомагаме отговорните семейства, като предоставяме помощта в натура или под формата на полезни услуги. Ще насочим цялата система за подпомагане към детето вместо към родителите му. Не може детето да е средство за допълнителни доходи", коментира подготвяните поправки в Закона за семейните помощи министър Калфин. Една от идеите му е хлапетата да бъдат включвани в детски градини, като таксите се поемат от държавата.
Всички партии са единодушни, че "семейният" закон се нуждае от ремонт. Но опитът на "Атака" да промени статуквото "деца раждат деца срещу помощи" не мина в парламентарната ресорна комисия. Депутатите отхвърлиха предложението на националистите държавни пари да получават само майките, навършили пълнолетие. Според "Атака" сега се създават предпоставки за определени малцинствени групи да злоупотребяват с бюджетни средства, а малолетни българки да получават надбавки за деца, които впоследствие също се възползват от помощите. В някои отношения депутатите на Волен Сидеров определено имат право. Анализ на Института за пазарна икономика показва, че едва около 40% от парите по програмите "Месечни добавки за социална интеграция" и "Подпомагане на семейства с деца" достигат до нуждаещите се домакинства.
Особено дискусионна е схемата, по която се отпускат помощи за дете до завършване на средно образование. Получават ги семейства с доход до 350 лв. на човек, чиито деца посещават редовно училище. Въпросните 35 лв. месечно се дават на над 500 хил. домакинства за 800 хил. деца, което прави годишен бюджетен разход от над 352 млн. лева. Но заради високия дял на сивата икономика може да се предположи, че реалният доход на част от получаващите парите е по-висок от декларирания. Другият проблем е, че средствата се отпускат на "член от семейството". Така в семейство с четири деца дори двамата родители да получават по 1000 лв. месечно, пак ще взимат надбавката. Което значи, че някои многодетни групи наистина са абонирани за нея. В същото време родители с общо 1000 лв. брутен доход и едно дете остават под чертата. Затова се търси диференциран подход. В хърватската социална програма например добавката варира между 26 и 109 евро – според точния доход. А мнозина смятат и че децата не само трябва да ходят на училище, но и да имат висок успех.
Калфин обмисля начини да ограничи и фиктивните записвания в университет от майки студентки заради еднократната помощ. Много млади майки влизат редовно обучение във ВУЗ, за да вземат 2880 лв., и се отказват след първия семестър. В резултат разходите по това перо са се увеличили от 8.7 млн. на 13 млн. лв. годишно. Идеята на министъра е парите да се получават на траншове срещу заверени семестри. Но трябва да се помисли как ще се процедира със студентките, отказали се по обективни причини.
Трудно е да се приеме за чиста монета, че 500 хил. българи имат степен на увреждане над 50 процента. Но точно толкова получават интеграционни добавки от 65 лв. месечно, за които годишно се дават 140 млн. лева. Системата за медицинска експертиза е пропусклива за злоупотреби. В тази насока се търси нов модел на здравна и социална оценка за вида и степента на увреждане. Целта е да се изрежат измамниците, а повече пари да стигнат до наистина неработоспособните хора.
