Отворено писмо на Алексис Ципрас до германските граждани, публикувано на 13 януари (преди изборите на 25 януари) в немския вестник "Ханделсблат".
Повечето от вас, скъпи читатели на Handelsblatt, са формирали предварителна представа за какво е тази статия, преди всъщност да сте я прочели. Аз ви умолявам да не се поддавате на предубеждения. Предразсъдъците никога не са били добър съветник, особено в периоди, когато икономическата криза засилва стереотипите и поражда фанатизъм, национализъм, дори насилие.
През 2010 г. гръцката държава престана да бъде в състояние да обслужва дълга си. За съжаление европейските чиновници решиха да се преструват, че този проблем може да се преодолее с помощта на най-големия заем в историята в замяна на фискални ограничения, които, с математическа точност, биха свили националния доход, от който трябва да се платят и новите, и старите заеми. Така проблемът с несъстоятелността беше третиран като случай с недостиг на ликвидност.
С други думи, Европа прие тактиката на най-слабо уважаваните банкери, които отказват да признаят лошите кредити, предпочитайки да предоставят нови на предприятието, изпаднало в несъстоятелност, така че да се преструват, че първоначалният заем е обслужван, докато просто отлагат фалита в бъдещето. Нищо повече от здрав разум не бе необходимо, за да се види, че прилагането на тактиката "удължи и се преструвай" ще доведе страната до трагично състояние. Че вместо стабилизиране на Гърция Европа създаваше обстоятелствата за самозасилваща се криза, която подкопава основите на самата Европа.
Моята партия и аз лично яростно не сме съгласни с кредитното споразумение от май 2010 г. – не защото вие, гражданите на Германия, не ни дадохте достатъчно пари, а защото ни дадохте много, много повече, отколкото трябваше, и нашето правителство прие много, много повече, отколкото имаше право. Парите, които в никой случай не биха могли нито да помогнат на народа на Гърция (тъй като е бил хвърлен в черната дупка на неустойчив дълг), нито да попречат на надуването на гръцкия държавен дълг, огромен разход за гръцкия и германския данъкоплатец.
Всъщност, още преди да беше изминала една година, от 2011 г. нататък, нашите прогнози бяха потвърдени. Комбинацията от гигантски нови заеми и строги съкращения на държавните разходи, които понижиха доходите, не само не успяха да овладеят дълга, но също така, наказаха най-уязвимите гражданите, които се превърнаха от хора, които до този момент са живели премерен и скромен живот в бедняци и просяци, и им отнеха преди всичко достойнството им. Крахът на доходите избута хиляди фирми в несъстоятелност, което доведе до повишаване на олигополните сили и оцеляването на големите фирми. По този начин, цените падаха, но по-бавно от надниците и заплатите, понижавайки надолу общото търсене на стоки и услуги и съкращаване на номиналните доходи, докато дълговете продължаваха неумолимо да се покачват. В тази обстановка, дефицитът на надеждата се ускори неконтролируемо и преди да се усетим резултатът бе – неонацисти патрулиращи нашите квартали, разпространявайки своето послание на омраза.
Въпреки очевидния неуспех на логиката "удължи и се преструвай" тя все още продължава да се прилага и до днес. Вторият гръцки "спасителен план", влязъл в сила през пролетта на 2012 г., прибави още един огромен заем на отслабените рамене на гръцките данъкоплатци, "подстригване" на фондовете за социално осигуряване, както и финансира безмилостната нова клептокрация.
Уважавани анализатори говореха за скорошната стабилизация на Гърция, дори и на признаци на растеж. Уви, "гръцкото възстановяване" е само мираж, който ние трябва да оставим настрана възможно най-скоро. Неотдавнашното скромно нарастване на реалния БВП в размер на 0.7% не е знак за края на рецесията (както бе обявено), а по-скоро нейното продължаване.
Помислете за това: Докладът на същите официални източници, за същото тримесечие, отчита инфлация от -1.80%, т.е. дефлация. Което означава, че нарастването на реалния БВП на 0.7% се дължи на отрицателен растеж на номиналния БВП! С други думи, всичко, което се случи е, че цените се понижиха по-бързо от номиналния национален доход. Не е точно повод за обявяване на края на шест години на рецесия!
Позволете ми да кажа пред вас, че този опит за нова версия на "гръцката статистика", за да се декларира, че продължаващата гръцка криза е свършила, е обида за всички европейци, които, най-сетне, заслужават истината за Гърция и за Европа.
Така че, нека да бъда откровен: дългът на Гърция в момента е неустойчив и никога няма да бъде обслужен, особено докато Гърция е подложена на непрекъснато фискално удавяне. Настояването за тези задънени политики, както и отказът от проста аритметика струват на германския данъкоплатец скъпо, докато гордата европейска нация е подложена на постоянно унижение.Какво е още по-лошо: по този начин, след като германците се обърнат срещу гърците и гърците срещу германците, европейският идеал ще страда дълго от катастрофални загуби.
Германия, и по-специално трудолюбивите германски работници, няма от какво да се страхуват от победа на СИРИЗА. Напротив. Нашата задача е не да се противопоставяме на нашите партньори. Не да осигурим по-големи заеми или правото на по-високи дефицити. Нашата цел е по-скоро стабилизиране на страната, балансирани бюджети и, разбира се, край на великото изцеждане на по-слабите гръцки данъкоплатци в контекста на споразумението за заем, който е просто неприложим. Ние се ангажираме да прекратим тактиката "удължи и се преструвай" не срещу германските граждани, а с оглед на взаимните изгоди за всички европейци.
Уважаеми читатели, аз разбирам, че зад "исканията" нашето правителство да изпълни всички свои "договорни задължения" се крие страхът, че, ако дадете на гърците глътка въздух, ще се върнем към нашите лоши, стари навици. Имам честта да потвърдя тази тревожност. Въпреки това, позволете ми да кажа, че не е СИРИЗА, която внедри клептокрацията, която днес се преструва, че се стремим към "реформи", докато тези "реформи" не засегнат техните незаконни привилегии. Ние сме готови да представим основните реформи, за които сега се искаме от гръцкия електорат мандат да изпълним естествено, в сътрудничество с европейските ни партньори.
