Възможно ли е само за ден светът да промени отношението си към пилешките бутчета? Всеки, изказал подобно предположение, веднага би станал обект на подигравки. Но не и Роберт Брозин. Той е основател и генерален директор на Nando’s – верига ресторанти за бързо хранене, която от скромно кафене в Йоханесбург се превръща в международен бранд, известен на световни политически лидери и суперзвезди. Сред големите почитатели на заведенията са певиците Бионсе и Риана, британският премиер Дейвид Камерън и бившият футболист Дейвид Бекъм. За 30 години от съществуването си компанията на Брозин е открила над хиляда ресторанта за бързо хранене в 23 държави, включително и във Фиджи, Бангладеш и Намибия. А при посещението си в ЮАР през 2013-а президентът Барак Обама се пошегува, че постиженията на южноафриканската култура могат да се видят и в Америка – ресторант на Nando’s се намирал само през няколко квартала от Белия дом.
Историята започва през 1987-а, когато Брозин и приятелят му Фернандо Дуарте посещават малкото кафене Chickenland в Йоханесбург. Те харесват заведението и взимат пари назаем от познати и роднини, за да го купят. Роберт казва, че винаги е обичал да си хапва добре, но никога не си представял, че ще стане собственик на кафене. Навремето така и не взел диплома за висше образование в сферата на бизнеса, защото се провалил на изпита по финанси.
След университета Брозин работил известно време при баща си, продавайки продукцията на Sanyo. Но не бил очарован: „Животът е толкова кратък. А аз загубих години, работейки при баща ми. След това бях в големи компании като Deloitte и PricewaterhouseCoopers. Боже, колко ненавиждах тази работа!“.
Животът му се променя едва след покупката на кафенето. Роберт бързо открива и втори ресторант в Йоханесбург, който управлява лично. Но това никога не го е вълнувало особено. Неслучайно сега планира да се оттегли от оперативното управление на компанията.
Nando’s има няколко собственици, но Брозин не обича да говори за своя дял. Известно е само, че основен акционер в нея е семейство Ентовен. То влиза в бизнеса, когато Nando’s има само три заведения и в началото на 90-те години на ХХ в. инвестира в предприятието 1 млн. южноафрикански ранда (86 хил. долара).
В Лондон първият ресторант на Nando’s се появява през 1992-ра. Но през 2014-а фирмата трябваше да се защитава от обвиненията на вестник Guardian. Според изданието ресторантската верига използвала офшорни структури, за да намали данъците си. Nando’s отговори, че през 2013-а е платила на английското правителство над 12 млн. паунда данъци върху печалба от 58.2 млн. паунда.
Компанията провежда автономна политика във всяка държава, където е стъпила, продавайки франчайзи и управлявайки собствените си ресторанти. Единственото, което се произвежда само в Йоханесбург, е прочутият сос peri-peri, с който подправят фирменото пилешко. Брозин и Ендрю Линч не разкриват финансовите си показатели, но казват, че планират откриването на 30 ресторанта във Великобритания годишно. Други 20-30 заведения ще отварят врати всяка година в други държави. Двамата твърдят, че Nando`s няма да се превърне в шаблонен обикновен ресторант. „Имаме няколко твърди правила, всичко останало може да се променя. – изтъква Брозин. – Два от принципите засягат постоянното лого на веригата и концепцията на бизнеса, ориентиран към хората“.
Сега най-големият проблем на вече разрасналата се и добре структурирана компания е запазването на предприемаческия дух. „Най-важното за мен е да съхраня радостната и весела атмосфера. Начинът да се постигне това е само един – човекът, който открива двехилядния ресторант, трябва да е толкова обсебен от задачата, колкото човекът, който някога е открил хилядния“, отбелязва Брозин.
