Законът за референдумите в този си вид не работи
Задължително гласуване у нас скоро няма да има
Бъдещето на Европа е неясно и тревожно
Християнската цивилизация се е разцепила на две части и се готви за сериозна война на невъзможното бойно поле, наречено Украйна
Професор Константинов, отново сте председател на борда на директорите на "Информационно обслужване" АД. В какво състояние заварвате държавната фирма и ще има ли промени във функционирането й след Вашето завръщане?
– Първо една малка корекция – "Информационно обслужване" АД не е държавна фирма, а търговско дружество с мажоритарно държавно участие. След влизането в длъжност на новия съвет на директорите на 5 януари 2015-а тече одитна процедура, така че не искам да коментирам предварително. Съществени промени в дружеството в момента не се предвиждат, макар че предстои оптимизация на структурата – това е една перманентна задача за всяка фирма. "Информационно обслужване е с 45-годишна история и е един от водещите системни интегратори в България с 20-годишен опит като водещ системен интегратор в областта на информационните и комуникационните технологии. Редица важни държавни институции са наши клиенти, например Министерството на финансите.
Как се справя сегашното правителство?
– Правителството се справя сравнително добре при съществуващата ситуация в страната, Европа и света. Корупцията е значителен проблем. Най-големият проблем за България обаче е варварското изсичане на горите. В момента една банда (по-точно няколко банди) унищожава Стара планина, Странджа и останалите български планини. Секат абсолютно всичко, включително в резервати и национални паркове. Естествено, унищожават и "Натура 2000". Тази година обещавам на всички българи катастрофални наводнения. Догодина ще бъде още по-страшно.
Скоро ще започнат промените в Изборния кодекс, ако се съди по думите на депутати от управляващото мнозинство. Къде според Вас трябва да се пипне преди всичко и ще бъдат ли изчистени най-накрая "мъртвите души" от избирателните списъци?
– "Фантомите" в избирателните списъци отново са 1 000 000 и очевидно не намаляват през годините (за разлика от населението). Това прави около 14-15% и е тежък проблем, който срива доверието в изборния процес. Известни са начините за решаването му, останалото е наличие (или отсъствие) на добра политическа воля. При парламентарни избори е необходимо да се въведе изборен район "Чужбина", в който да се отчитат гласовете на избирателите зад граница. Сега конституционните права на тези хора са нарушени: те не могат да гласуват за независими кандидати и не могат да използват преференции. Тази практика е недопустима и трябва да се прекрати.
Скептик съм обаче спрямо въвеждането на чисто мажоритарна система. Такава в Европейския съюз има само във Великобритания и Франция. Въвеждането на английската система ще бъде пълна катастрофа и за щастие тя няма привърженици у нас. Френската система е класическа – в два тура с абсолютно мнозинство. Тя впрочем се използва само и единствено във Франция от целия Европейски съюз. Според мен най-добрата изборна система е германската, след съответни модификации за нашата страна. Предложение в тази насока отдавна е направено, но не му се обръща внимание. Други подобрения на сега съществуващата у нас система са по линия на окрупняваме на изборните райони с цел намаляване на диспропорциите между тях, както и въвеждане на национални листи (наред с регионалните) за избягване на т. нар. евтини мандати по районите.
ГЕРБ даде заявка по време на местния вот да се проведе и референдум дали да има задължително гласуване. Не се ли налагат обаче промени и в самия Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление?
– Правилно е да се провеждат национални референдуми заедно с всички национални избори – това е масова европейска практика. Разбира се, Законът за референдумите (както е известен популярно) трябва да се промени, защото в този си вид не работи. Това се видя и на първия и единствен засега национален референдум за ядрената енергетика през януари 2013-а. Друг е въпросът дали изобщо имаше смисъл да питаме бабите по селата какво мислят за тази енергетика, след като даже специалистите у нас (а и по света) не са единни по тази тема. В този смисъл много по-смислени и много по-ефективни са местните референдуми. Тогава хората разбират въпросите и правят своя избор мотивирано.
Ако се въведе задължителното гласуване, кои ще са печелившите и губещите формации?
– Добре е да се прекрати тази дискусия, защото задължително гласуване у нас скоро няма да има (имало е веднъж през 1919-а, но това е друга тема). Най-вероятно няма да има и през обозримото бъдеще.
Изборните промени стават бавно, пример е преференцията, която бе замислена преди доста години, но се появи чак на последните избори. На всичко отгоре тя обърка някои партийни сметки. Има ли опасност да бъде премахната? И кога реално избирателите ще могат да гласуват по интернет?
– Преференциалният механизъм сработи добре. А това, че обърка разни партийни сметки, е определен плюс. Най-малкото се позабавлявахме. Дистанционното електронно гласуване (или интернет гласуването) обаче е истински сериозната тема. Разбира се, при него са възможни (и даже са неизбежни) злоупотреби. Затова трябва внимателно да се преценят плюсовете и минусите. Опасението е, че при интернет гласуването най-активни ще се окажат гетата. При това без техните обитатели даже да подозират. На Запад на това му викат "семейно гласуване". Официално е признато, че то не може да се предотврати. Участвал съм в над десет срещи в Съвета на Европа по този въпрос. Накрая се съгласихме, че явлението е неизтребимо.
Разбира се, трябва да се почне с пилотен проект. Например – право на такова гласуване да получат хората, чиито имена фигурират в някакво множество от изборни списъци (например в секциите в дадена средно голяма община). Световната практика в случая е противоречива. Естония и Швейцария гласуват 100% по интернет (естествено, само тези, които искат), а в Германия интернет гласуването е тотално забранено.
Скоро прочетох някъде, че в Гърция се случи не бъдещето, а миналото на Европа. Какво отражение ще окаже победата на "Сириза" у нас и в Европейския съюз?
– Бъдещето на Европа е неясно и тревожно. Една от причините е, че политическите елити в Европа (за съжаление и в САЩ) не се оказаха на висота. Да не кажем, че в някои области те тотално се провалиха. Наблюдава се процес на недопустимо разделяне и неразбиране в западните общества. По някои признаци Европа започва да прилича на Ваймарска Германия. Има и по-крайни становища, а именно, че Европа прилича на френското кралство в навечерието на Френската революция преди 1789-а. Ще припомня, че на действащата тогава кралица Мария Антоанета приписват култовата фраза: "Като нямат хляб, да ядат пасти.” След което последвало скъсяването на кралицата с 30 сантиметра. Отгоре. Така че е добре да се чете историята. Макар че не се прави. Но няма какво да се лъжем повече и да говорим политически коректни дивотии. Проблемът ни е цивилизационен, а Хънтингтън (и други преди него) очевидно е прав за сблъсъка на цивилизациите. Този сблъсък е особено остър на фона на изчерпването на ресурсите на Земята. И вместо да се грижи за оцеляването си и да се консолидира, християнската цивилизация се е разцепила на две части (католическо-протестантска на Запад и православна на Изток) и се готви за сериозна война на невъзможното бойно поле, наречено Украйна. А и извън него. Това не е просто чутовна глупост, това е непростимо престъпление към човешкия род. Впрочем голяма разлика между двете очевидно няма.
Още веднъж ще повторя – наблюдаваме чудовищен дефицит на лидери. И даже на обикновена нормалност. А може да сме свидетели и на един друг, по своему логичен сценарий. Когато утре (без ако) рухнат световните финанси и хората разберат кой и как ги е докарал до това, за някои от виновните ще има жестоки последствия. От най-жестоките, известни в историята. Затова може би някъде се кроят спасителни планове как една малка (или даже средна) война и една контролирана хиперинфлация ще обяснят на побеснялата публика защо е толкова прецакана. Само дето днес не е възможна нито контролирана война, нито контролирана хиперинфлация. Войната ще си е съвсем истинска. И да му мислят оцелелите.
Неотдавна изразихте становището си, че Турция не е 100% лоялна към НАТО…
– Турция е стара империя, владяла половин Европа нетолкова отдавна – все пак решаващата битка във Виена е през 1683-а! Турция започва да отстъпва от принципите на Ататюрк и това е видно. Турция не беше и много склонна да помага при американските акции в Близкия изток напоследък. Макар че предвид на катастрофалния ефект от тези акции май турците ще се окажат прави. Дразни обаче обсесията на Ердоган да сваля Асад. Последният може да е всякакъв, но в Сирия той безусловно е най-малко лошият. Другото са главорезите от разните идили и ал-кайди.
Евентуалната бъдеща военна база на НАТО в Шабла ще е на 400 км от Крим и с поглед към Близкия изток и терористите от "Ислямска държава". Възможно ли това да повишава риска за България?
– Сама по себе си военната база не повишава риска. Но тази база ще има полезен стратегически ефект само ако бъде използвана за унищожаване на идилите и ал-кайдите. Да се плаши Русия от българския бряг е глупаво. А иначе двете държави имат богат взаимен боен опит. И като съюзници, и като врагове.
Професор Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1981-ва се дипломира в ПУ "Паисий Хиляндарски" като магистър по математика. През 1986-а става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Член е на Централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, президентски и местни избори от 1991ва до 2011-а и заместник-председател на ЦИК за парламентарните и местните избори от 2003-а до 2009 година. От 5 януари отново е председател на съвета на директорите на "Информационно обслужване", след като напусна същата длъжност през 2013-а, когато към него бяха отправени критики от страна на БСП и ДПС.
