След месеци на неуспешни опити да се въведе спорният данък върху финансовите транзакции финансовите министри на Австрия и Франция отново повдигнаха темата, опитвайки се да пробият застоя в преговорите.
"Предлагаме да възобновим работата с нов подход, различен от този, който доведе до прекъсване на разговорите през 2014 г.", пишат френският финансов министър Мишел Сапен и колегата му от Австрия Ханс-Йорг Шелинг в съвместно писмо до колегите си от другите девет държави, които се съгласиха да въведат налога.
Новата идея на двамата министри включва предложението данъкът да има възможно най-широк обхват от транзакции и по-ниски ставки и да се прилага от следващата година.
Налогът, предложен за първи път през 1970 г. от американския икономист Джеймс Тобин като начин за наказване на валутните спекуланти, се приема като политически символ, който да поправи грешките на пазарите, смятани за основни причини за най-тежката финансова криза от десетилетия насам.
В опит да накара финансовите институции да платят своя "справедлив" дял за щетите, нанесени от кризата през 2011 г., Европейската комисия изготви законодателно предложение, съгласно което всички търговски сделки с акции и облигации да бъдат облагани с 0.1% от стойността им. Данъкът, получил и прозвището "Робин Худ", предвижда още търговията с деривативи между финансовите институции да се облага с 0.01%, ако поне едната от тях се намира в държава, която е приела данъка. По изчисления на Брюксел приходите от този налог ще са 57 млрд. евро годишно, ако той се прилага от всичките държави в ЕС. Но засега само 11 страни членки дадоха съгласието си за въвеждането му, което понижава предполагаемите приходи до 35 млрд. евро.
И въпреки че постигнаха формална договореност, преговорите за новия данък продължават, а основните несъгласия са за това точно кои сделки да се облагат и с каква ставка. Различните страни се опитаха да спечелят изключения за търговията с ценни книжа, тъй като това би засегнало особено сериозно техните финансови институции. А други оспорваха категориите деривати, които да бъдат обект на облагане с данък "Робин Худ".
Оплетени в споровете помежду си, 11-те държави – Австрия, Белгия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания – пропуснаха крайния срок до 2014 г. да очертаят ясните параметри на налога.
Според френския финансов министър Мишел Сапин един от начините за излизане от безизходицата е да се започне с облагане на сделките с акции, а след това да започне надграждане и постепенно да се добавят дериватите на по-късен етап.
Въпросът за принципа на облагане също предстои да бъде изчистен. Все още няма съгласие по въпроса дали да се прилага принципът на издаване, т.е. данъкът да се налага спрямо мястото на установяване на емитента или да се прилага принципът на резиденция, което означава данъкът да се начислява на базата на държавата, в която се извършва облагаемата сделка.
Спорен остава и въпросът за механизма за събиране на налога. Правителството на Обединеното кралство дори оспорва предложения данък в Съда на Европейския съюз, а един от доводите, изтъкнати от британския финансов министър Джордж Озбърн, бе, че неучастващите държави членки (каквато е и Великобритания) ще отговарят за събирането и прилагането на данъка, което е в противоречие с правото на ЕС.
Неизвестните около предлагания налог остават много, а дали предложенията на министрите от Франция и Австрия ще бъдат по-успешни, предстои тепърва да разберем. Латвия, която пое председателството на Съвета на Европейския съюз на 1 януари 2015 г., ще бъде основната движеща сила по тази инициатива. Но като се има предвид, че тя е от неучастващите държави членки, е малко вероятно това да бъде основен приоритет в мандата й.
Не случайно някои определят данъка върху финансови транзакции като чудовището от Лох Нес – всички говорят за него, но никой никога не го е виждал.
