Пускат кръв на одитния надзор

Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в 43-тото Народно събрание ще привика на 12 февруари за изслушване членовете на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Депутатите, водени от председателя на комисията Валентин Николов искат да знаят кой, как и защо е гласувал за санкционирането на „КПМГ – България" за дейността му като одитор на Корпоративна търговска банка от 2009-а до 2013 година.

„Да, днес (бел.ред – вторник, 2 февруари) ще разпратим поканите за изслушването, както до членовете на одитния надзор, така и до ръководното тяло на Комисията за финансов надзор“, каза за „Банкеръ“ Николов. На въпрос на вестника ясни ли са му „виновниците“ за мекото наказание на КПМГ, той изненадващо заяви, че има съмнения за един човек. „Повече няма да коментирам, все пак парламентарната комисия ще гласува след изслушването и това ще бъде колективно решение, не искам нищо да предпоставям. На следващ наш въпрос могат ли депутатите да поискат оставката на отделни членове от надзора на одиторите, Николов заяви, че парламентът ги избира и няма никакъв проблем да ги отзове.

Както е известно държавният регулатор наложи глоба от 100 000 лв. – по 20 хил. за всеки годишен одит на компанията като цяло. Двамата одитори – физически лица, подписвали одитите през последните пет години, Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев, бяха глобени съответно с 40 000 и 60 000 лв. И компанията и физическите лица обжалваха решението на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.

Голяма загадка беше разпределението на гласовете при вота  за санкциите. Обществените очаквания бяха „КПМГ – България“ временно – за 2 години, както е по закон – да бъде лишена от правото да упражнява дейността.

Решението лицензът на „KPMG – България” да не бъде отнет беше меко казано странно, каза за „Банкеръ“ председателката на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. „Служителите на Комисията са констатирали, че при извършването на тези одити, одиторите от „KPMG – България” са направили значителни пропуски. Много често изводите, които са записани в техните доклади не отговарят на одиторските доказателства, които са събрани. Липсват такива и много други от тях си противоречат. Всичко това доказва нарушение на банката при поддържане на документацията, което пък от своя страна би трябвало одиторът по одиторските стандарти да го оцени като индикация за измама”, заяви Стоянова.

Тя оцени като "много по-притеснителен" начина, по който Комисията, надзорният орган на държавата, реагира. "Тя не намери основание да накаже с отнемане на лиценз нито предприятието, нито двамата одитори, които са заверявали отчетите.

Регулаторът на одиторите не пожела да обяви открито вота си за лиценза на "КПМГ – България". В деня на гласуването единствено пред  „Банкеръ“ председателката на комисията Ваня Донева си призна, че е поискала лиценза на одитора. Малко по-късно един от членовете на комисията – доц. Симеон Милев, съобщи, че е гласувал за отнемане на лиценза на предприятието. Така в тайна остана третото „за“ най-тежкото наказание, което щеше да изобличи другите двама, които са си „затраяли“. Става дума за проф. Огнян Симеонов, Иван Мавров и д-р Тодор Шопов.

Преди дни обаче „Банкеръ“ научи, че проф. Симеонов най-вероятно е третият, поискал лиценза на КПМГ. Това не беше официално потвърдено нито от надзора, нито от професора. Ако се окаже вярно (имаме доверие в източника си) депутатите ще се „занимаят“ по-детайлно с Шопов и Мавров. Дали пък на държавната комисия няма да бъде пусната кръв точно оттам.

Одиторът беше глобен за съществени пропуски в проверките. Крещящо противоречие беше последният одит на КТБ от края на 2013 г. , според който под 1% от банковите кредити са лоши, при средно ниво от 17% за останалите български банки. След поставянето на банката под особен надзор от БНБ и назначаването на три одиторски компании, които да оценят състоянието й, стана известно, че банката има нужда от обезценяване на повече от 60% от активите, защото заеми за 3.4 млрд лв. са раздадени на  82 компании без оперативна дейност.

Въпреки че Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори се опита да гласува отнемане на лиценза на "КПМГ- България", решението не успя да мине, тъй като не събра нужното квалифицирано мнозинство от 4 гласа от петчленния държавен регулатор. Така, въпреки мнозинството 3 на 2 не можа да бъде наложено най-строгото наказание на съмнителния одитор „КПМГ – България“.

Както писахме в предишния брой „KPMG – България" обжалва глобата от общо 200 хил. лв., която Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори й наложи. В средата на юли миналата година пък ги гигантът KPMG обеща да съди БНБ и България. Причината е, че известната одиторска фирма бе замесена в твърденията на Искров за "източване" на КТБ и внушения за некоректен одит. Впоследствие Искров пусна по петите на именития одитор три одиторски фирми, които доказа „грешките“ в одитните доклади, а след това ги натисна в разследване и Надзорната комисия.

Редица наблюдатели си поставят въпроса ако „КПМГ – България“ е санкционирана за одитите на една банка, а продължава да проверява други български банки, както и БНБ, не би ли трябвало да се вземат някакви ограничителни мерки. Не е ясно обаче как могат да бъдат разтрогнати договори между частни субекти по административен начин след като лицензът на одитора е ненакърнен.

Финансовият министър Владислав Горанов обаче явно вярно е преценил ситуацията и предложи преди дни  активите на банките в България ще преминат през цялостна външна оценка, за да се прецени тяхното качество. Тоива бил важен ход, за да се върне доверието в банковата система. БНБ нямало да одитира, в нея само ще заработи група, която да направи заданието към проверяващите.

Преди създаването на Единния банков съюз във всяка от 11-те държави – членки на еврозоната, Европейската централна банка е използвала различни одиторски компании. Ревизиите на 128-те банки са били направени основно от американските финансови групи – BlackRock Solutions и Oliver Wyman. Дейно участие са взели и одиторите от "голямата четворка" – PricewaterhouseCoopers, , Deloitte, EY и KPMG. Одитите трябва да бъдат платени от търговските банки, както било и при оценката на европейските банки, смята Горанов. .

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст