Приватизацията у нас определено не вървеше миналата година. Интерес към предлаганите за продан предприятия така и не се появи. Сега Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол се опитва да си организира поправителен изпит. В близките дни правителството трябва да одобри програмата за тази година, в която са включени дружествата за раздържавяване. Така се избягва възможността отделни министерства да спират вече започнати процедури за фирми под тяхната шапка. Това беше масова практика до този момент и често тя допълнително забавяше и без това
кретащия процес на приватизация
от последните години.
Друг е въпросът дали предприятията, включени в програмата, са достатъчно атрактивни, за да си намерят купувач. Нека не забравяме, че голяма част от дружествата, които през тази година ще излязат на този пазар, са обект на предлагане отдавна. Но тромавите процедури забавиха раздържавяването им. От това пък цената им не само не се повиши, по-скоро я стопи. И тъй като бюджетът на страната непрекъснато изпитва нужда от пари, няма да е чудно държавата да ги продаде "на промоция". Анализатори на икономическите процеси прогнозират, че ако това стане, ще се появи нова тенденция държавните фирми да бъдат купувани не заради продуктите им, а заради собствеността им. Това, разбира се, не важи за
една от най-оспорваните приватизационни сделки
които се подготвят за тази година. Става дума за "БДЖ Товарни превози" като обособена част от "Холдинг БДЖ". Това ще бъде вторият опит за неговата продажба – първата бе подготвена от предишния кабинет на Бойко Борисов, но раздържавяването беше спряно (в края на май 2013-а), тъй като управлението на държавата премина в ръцете на Пламен Орешарски. Той спря процедурата с формалния мотив, че не е решен проблемът със запорираните от кредиторите на "Холдинг БДЖ" акции. Всъщност истинската причина беше страхът от стачки заради загубата на гарантираните от държавата работни места. Междувременно БДЖ продължаваше да потъва, дълговете му растяха с всеки изминал ден и предприятието започна да губи все повече и повече от пазарния си дял. И ако преди две години за него можеха да се вземат поне 100 млн. лв., сега тази сума е само мечта. Новата оценка, по която вече се работи, няма как да не отчете, че капиталът на дружеството е намалял значително (с 40 млн. лв.), изяден от периодичното покриване на дълговете на железницата. Да не говорим, че още при първия опит за продажба стана ясно, че превозвачът вече е загубил 9% от товарите си, а вагоните му са в такова състояние, че аварийните ремонти се превръщат във всекидневна тежест.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов е оптимист, че ще се стигне до сделка. Според него към тази продажба проявили интерес представители на румънската "Груп Феровиар", която е от най-големите румънски жп превозвачи и притежава мажоритарния дял от "Българска железопътна компания" (БЖК). Тя участва и в двата опита за продажба на държавните товарни жп превози. За румънците сигурно ще е по-изгодно да купят просто локомотивите и товарните вагони, тъй като имат собствен бизнес у нас и свой лиценз за жп превози.
Друг мераклия за предприятието бил скандалният бизнесмен Христо Ковачки. Запознати казват, че "интересът" му е провокиран от факта, че неговото дружество "ТЕЦ Бобов дол – Товарни превози" от доста време прави неуспешни опити да вземе лиценз за жп превози, след като "БДЖ Товарни превози" спря да обслужва мините на Ковачки заради дълговете им от 12-15 млн. лева. Ако все пак той успее да се добере до държавното дружество, просто ще си реши проблемите както с жп лиценза, така и с дълговете си.
В списъка за тази година челно място заема компанията за аудио и видео записи "Аудиовидео Орфей". Тя е собственост на Министерството на културата. Знае се, че тя е собственик на няколко апетитни имота. Последната оценка на държавното дружество е 120 млн. лева. Но в сметката все още влизат имоти, които вече са преминали в частни ръце заради реституционни претенции. Което значи, че цената със сигурност ще бъде значително по-ниска. Не се намираше досега купувач и за "Военно издателство". Предстои вторият опит за продажбата му. В приватизационната агенция са на мнение, че то трябва да бъде предложено на търг с начална цена от 10 млн. лева. Интересът към дружеството едва ли ще бъде свързан с това, което то прави – печатната дейност. Апетитът тук по-скоро би бил провокиран от емблематичната сграда, която то притежава в центъра на София. Още повече че новият собственик няма да бъде обременен с ангажимента да продължи издателската и печатната дейност.
Друго държавно дружество, което все още притежава апетитни имоти, е "Овча купел". Началната цена за него ще бъде 9.5 млн. лева.
Държавното участие в
международния панаир в Пловдив
което е 49.63%, също ще бъде предложено за продажба. Крайно време е държавата да се раздели с остатъчните дялове в него. От тях благодарение на мажоритарния собственик на панаира и деен червен функционер Георги Гергов дивидентите бяха сведени почти до нула.
Агенцията има готовност да предложи на пазара и държавните дялове в "Българската фондова борса" (БФБ) и Централния депозитар. В тях те са съответно 50.05 и 43.7 на сто. Нека припомним, че тази инициатива също е от времето на предишния кабинет "Борисов". Но тогавашният финансов министър Симеон Дянков спря продажбата дни преди оставката на правителството. Още няма яснота дали държавното участие в двете дружества ще се продава в пакет или поотделно. Оценките на двете дружества обаче ще бъдат отделни. При варианта да бъдат изтъргувани в пакет бъдещият купувач реално ще получи мажоритарен дял в Централния депозитар, тъй като борсата държи 6.61% от акциите му и по този начин той може да придобие контрол над депозитара. Интерес към тях при предишното предлагане бяха проявили Лондонската борса (London Stock Exchange), немската "Дойче Бьорзе" (Deutsche Boerse), виенската CCE Stock Exchange Group и NASDAQ-OMX.
В списъка на подготвяните за приватизация дружества влизат и още няколко държавни предприятия, но при темповете на раздържавяване от последните години до тях едва ли ще дойде ред.
