Десет милиона лева се очаква да прибере Агенцията по приватизация и следприватизационен кантрол тази година. Парите трябва да дойдат от продажбата на фирми, които не са изпълнили задълженията си по приватизационни договори още от… края на миналия век.
Нашенското раздържавяване мина предимно по модела "подаръци за наши хора", но днес все още научаваме, че при някои приватизационни сделки получателите на държавни предприятия не са си платили дори… опаковъчната хартия. Например сред тях е
бившият съпруг на Надежда Михайлова
(сега Нейнски). Той започва частния си бизнес в далечната 1991-а с пицария и малък автосервиз. По това време страната управлява кабинетът "Костов" (в който жена му е външен министър). През 1998-а Михайлов успя да напазарува 67% от държавното предприятие "Автотранссервиз" ЕАД (в чиито активи влизаше бившият гараж на ЦК на БКП) за скромната сума от 1 497 491 лева. И още по-скромната инвестиционна програма към сключения контракт на обща стойност 140 хил. лева. Само че задълженията си по нея той изпълнява единствено през първата година, когато е внесена най-малката вноска – 40 хил. лева. През следващите години плащания към държавата няма. Що се отнася до ангажиментите, които са включени в договора и са свързани с трудовата заетост, и те също не са били спазени нито веднъж. И така до 2004-а, когато Камен Михайлов се отървава от задълженията си към държавата, като продава цялото дружество на… панамската компания "Стилекс Корп". Сега регистрираното в Асеновград еднолично дружество с ограничена отговорност "Сигмакар" (чийто предишен собственик е Михайлов) се управлява от Николай Здравков и е собственост на панамската фирма.
Друг интересен длъжник на държавата
е бизнесменът Божидар Петракиев, собственик на фалиралата вече верига магазини "Елемаг". Чрез едноличната си фирма "Агроиндустриал Божидар Петракиев" ЕТ през 2000-а той купува търговски комплекс в Перник. По това време сградата е обособена част от държавното дружество "Бетон – 96" ЕООД. За нея Петракиев брои смешните 250 хил. лв. (цената на един по-луксозен апартамент). Но поема ангажимента да инвестира двойно повече пари – 510 хил. лв. за три години. Но да обещаваш не е като да даваш. До момента по този приватизационен договор не е постъпил и лев. Да не говорим за изпълнението на програмата за трудова заетост. Това е и причината за дълги съдебни дела, които приключват едва през миналата година, когато агенцията успява да се добере до заветното решение в своя полза и може би през тази най-сетне ще започне и процедурата за продажба на имота.
Кипърската офшорка
"Заретона Ентерпрайсиз Лимитид", която е собственик на българското дружество с ограничена отговорност "Йонтех", през 2000-а успява да напазарува държавните "Панагюрски мини" в село Елшица, чийто основен предмет на дейност е добив на руди на цветни метали. По това време управител на дружеството е Валери Цеков. Договорът е сключен за цена от 72 000 лв., но инвестиционната програма е за 1 982 000 лева. Досега тя е изпълнена наполовина. Дружеството вече 15 години дължи на държавата 908 000 лв. без лихвите. Що се отнася до условията за трудова заетост в контракта, те очевидно изобщо не са били приоритет на новите чорбаджии. Изпълнението им е… нула.
Междувременно фирмата е препродадена на регистрираното в САЩ дружество "Венилия" и се е управлява от Кънчо Цоков.
Видинското предприятие
"Вида агрохим 98"
което придоби 70% от капитала на държавното "Вида Агрохим" през 1998-а, също отива на тезгяха. Сделката беше на стойност 520 000 лв., и то на разсрочено плащане. Инвестиционната програма според контракта е на обща стойност 240 хил. лв. и е трябвало да се изпълни за шест години. Оказва се обаче, че плащания има само през първите две години и те са 30 хил. лева. След 2000-а плащанията спират. Същото е положението и с напазаруваното за жълти стотинки дружество "Лактима" във Велико Търново, произвеждащо мляко и млечни продукти. През 1996-а "Балкан интернешънъл инвестмънт груп" (БИИГ), управлявана от Витан Пеев, купува 60% от капитала на предприятието на цена от 100 хил. лева. Инвестиционната програма е в рамките на 203 200 лв. за пет години.
Тя е изпълнена на една четвърт
– вложени са едва около 50 хил. лева.
Предприятието "Смиледа" ООД в Смилян, специализирано в преработка и консервиране на картофи, се разделя със 75% от капитала си през 1998-а. Купувач е акционерно дружество със същото име, управлявано от Тошко Райков. Договорената по онова време цена е 482 000 щ. долара. Предвидена е инвестиционна програма за 100 000 щ. долара, от които към днешна дата са платени едва една трета. Седемдесет на сто от капитала на едноличното акционерно дружество "Пирин Мрамор" в Сандански са купени от "Меркурий" ЕООД за 420 000 щ. долара. Инвестиционната програма е за пет години и е на обща стойност 100 000 щ.долара. Нито тя, нито тази за трудова заетост е изпълнена. По време на приватизацията дружеството е управлявал Илия Маламов, а днес негов собственик е брат му Веселин.
Една от най-скандалните сделки
по онова време беше тази за продажбата на столичния завод "Фурнир". Тя стана чрез приватизационния фонд "Гарант инвест холдинг", свързан с убития преди години кюстендилски бизнесмен Александър Тасев. Ако се разровим в архивите на Народното събрание, от стенограмите от 1997 г. ще разберем, че контролният пакет от акциите му е бил изтъргуван за смешните 33 щ. долара за акция (според думите на покойния вицепремиер Александър Божков, когато е отговарял на парламентарно питане през 1998-а).
През 1997-а са изтъргувани и част от останалите свободни акции. Двадесет на сто от дружеството е купено от "Поли ЕФ" – ООД, собственост на Ваня Василева. Сумата е 300 000 лв., а инвестиционната програма е в размер на 705 000 лева. Макар че още през първата година ангажиментите по контракта не са били изпълнени, на следващата година същата фирма придобива още 10.6% от капитала като остатъчен дял. За сделката са платени 158 965 лева. Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол е започнала и още две големи процедури за публична продан на активи на дружества, които не са спазили приватизационните си ангажименти. Първата е за 2.3 млн. лв., втората за 1.3 млн. лева.
Приватизационната агенция
се опитва да си прибере и близо 3 млн. лева
които й дължи чешкото електроразпределително дружество ЧЕЗ. По договорите за приватизация на 67% от капитала на "Електроразпределение Столично" ЕАД, "Електроразпределение София-област" ЕАД и "Електроразпределение Плевен" ЕАД натрупаните задължения на чехите са в размер на 2 827 461.08 лева. Има и допълнителна сума, която трябва да влезе в сметките на агенцията в размер на 106 133.16 лева. Колко ще бъдат успешни опитите държавата да си прибере всички тези средства засега не е ясно. Ясно е обаче, че десетки наши производствени предприятия бяха раздадени за смешни суми на все близки до управляващите люде, които ги експлоатират от години, без да плащат, и то с пълното съзнание, че съдебните битки у нас отнемат десетилетия. С други думи, освен опакованите като подаръци предприятия те получиха и своеобразни безлихвени заеми в размер на дължимите от тях средства. Пък и защо не, след като сметката за някои от тях идва след 15-20 години…?!
На редовното си заседание през тази седмица кабинетът одобри проект на Закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК). Текстът предвижда отмяна на приетия през 2010-а §8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗПСК, който постановява правото на държавата при неизпълнени в срок задължения по приватизационни договори да учредява законна ипотека и да налага обезпечителни мерки върху имуществото на приватизираното дружество. Изменението е направено след полученото Мотивирано становище от Европейската комисия за несъответствие на §8 със заложените в Договора за функциониране на Европейския съюз принципи на свободно движение на капитали и свобода на установяване.
Спорният текст беше приет през 2010-а от 41-ото Народно събрание. С предложения проект се цели избягването на наказателна процедура от страна на Европейската комисия срещу Република България, с която бяхме застрашени още през миналата година. Целта е да се намали и административният натиск върху бизнеса.
