Държавните ни финанси са с положително салдо за първи път от 2009 г., което ще рече, че приходите са ни в повече и хазната буквално прелива от пари. Така както преливат от вода язовирите в страната.
Това беше и основната причина Министерството на финансите да ревизира емисионната си политика и да отмени провеждането на предвидения за 9 февруари аукцион за продажба на държавни ценни книжа. На него се предвиждаше да бъдат предложени тримесечни държавни безлихвени бонове с обща номинална стойност 400 млн. лева.
Инвеститори и дилъри по света и у нас са повече от позитивно настроени, като гледат икономическите показатели на САЩ и игнорирайки конфликтите в Украйна и Близкия изток. Засега не се впечатляват особено и от разиграващия се гръцки театър, за който все още не е ясно трагедия ли е, или комедия. Положителната вълна вдигна цената на по-рисковите активи, между които се подреждат и българските държавни облигации. Миналата седмица предрекох, че цената на еврооблигационните ни емисии ще продължи да се покачва и това вече е факт.
Цената на еврооблигационната ни емисия с падеж септември 2024 г. достигна нова рекордна стойност от 105.78 евро за 100 номинал, добавяйки тази седмица цяло едно евро. Доходността им респективно се понижи в резултат на обратната взаимовръзка цена/доходност и вече е с ново рекордно дъно от 2.27% годишна доходност. Това засега са нейните оптимални стойности, сравнени с доходността на румънските книжа със същата срочност, чийто рейтинг е с една степен по-висок от нашите и се търгуват при 1.97% на годишна база.
В резултат на увеличеното търсене на български държавни книжа се понижи доходността и на другата ни облигационна емисия, търгувана на външните пазари, чийто падеж е през юли 2017 година. Както се казва, с малко, но от сърце тя се понижи от 0.75 до 0.72% годишна доходност в рамките на последната седмица.
Битката за книжа на вътрешния пазар на държавен дълг се ожесточи още повече, след като очакваните 400 млн. лв. номинал не дебютираха на първичния пазар. Излизащите в падеж след 10 години емисии – както в евро, така и в лева, вече се котират при 2.55% годишна доходност, срещу 2.6% преди седмица. При точно 1% годишна доходност пък се търгуват книжата със срочност пет години. Всъщност това е доходността, достигната при първичната им продажба в понеделник. В началото на седмицата на организирания от Българската народна банка аукцион поръчките за предложените за първична продан петгодишни облигации за 50 млн. лв. номинал достигнаха 160 млн. лв., т.е. 3.2 пъти повече. Факт, който напълно обяснява достигнатата драстично ниска и доскоро напълно немислима доходност от 1% на годишна база. Котировките на облигациите с остатъчен срок до падеж от три години гравитираха около 0.65% годишно. Доходността на едногодишните ни книжа е 0.45% на годишна база, а на тези със срочност от шест месеца 0.2 процента.
Една от основните причини за драстичното повишаване на цената на българските държавни ценни книжа през последния месец е слабото предлагане и силното търсене. Предлагането е слабо, защото държавните финанси в момента са с положително салдо и бюджетното изпълнение отчита излишъци вместо доскоро обявяваните дефицити. През изминалата година финансовите министри пълнеха хазната най-вече чрез емитирането на много на брой и големи по обем извънредни емисии ДЦК, в резултат на което държавният вътрешен и външен дълг на страната за последната една година нарасна с 6.2 млрд. лева. От друга страна, търсенето на ДЦК е голямо, защото банковата ни система също прелива от пари. Жизнените икономически субекти, заслужаващи доверието на банковите кредитни специалисти, се броят на пръсти. Набирането на заемни средства и даването им на кредит е основна банкова дейност. Влогонабирането върви с пълна сила, но кредитирането изостава. Ето защо банките са акумулирали огромни парични запаси, които чакат своя кредитополучател, а дотогава дилърите ще се опитват да ги инвестират в нискодоходни, но сигурни ДЦК.
Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
