Случилото се с Корпоративна банка продължава да дава отражение и върху българското законотворчество. Именно заради нея правителството внесе за гласуване в Народното събрание нов Закон за гарантиране на влоговете. Както бе подчертано при обсъждането му в Комисията по бюджет и финанси, бърза се заради откритата от Европейската комисия наказателна процедура срещу България за забавеното изплащане на влоговете в КТБ. ЕК и Европейската централна банка заявиха, че е недопустимо повече от четири месеца вложителите в КТБ да нямат достъп до средствата си. Въпреки че от БНБ им обясниха, че според българското законодателство изплащането на гарантираните влогове започва след отнемането на лиценза на закъсалата кредитна институция.
Българската държава пое ангажимент да промени законите си и по тази причина сега в Народното събрание влиза новият Закон за гарантиране на влоговете. В него вече има текст, че Фондът изплаща влоговете до седем дни, след като те са станали недостъпни. Казано по друг начин, те ще се плащат още след поставянето на банката под специален надзор и преди отнемането на лиценза й.
Проектозаконът за гарантиране на влоговете предизвика остър дебат в Комисията за бюджет и финанси по няколко пункта. Първият бяха източниците на финансиране. Там се намеси вездесъщият икономически шаман на БСП – депутатът Румен Гечев. Той обърна внимание на факта, че БСП е внесла свои поправки в сега действащия Закон за гарантиране на влоговете. Според тях при недостиг на средства ФГВ ще може да се финансира за сметка на депозитите на управление "Банково", намиращи се в управление "Емисионно" на БНБ. Другата възможност, предложена от социалистите, е при необходимост средствата във фонда да се попълват от извънредни вноски на търговските банки. Те ще бъдат до 2% от депозитите, получени от граждани и фирми. Тези вноски да се правят в рамките на три години. На това място се намеси юрисконсултът на Фонда Борислав Стратев, който припомни, че по повод на това предложение вече има писмо от ЕЦБ, която е на мнение, че предоставянето на финансиране от БНБ е недопустимо, нарушава европейските закони за централните банки и договора за функциониране на ЕС. "Но ако наистина се върви към тази промяна, тя трябва да бъде направена с промени в Закона за БНБ, а не в Закона за фонда за гарантиране на влоговете", уточни Стратев.
Що се отнася до другата идея на БСП банките да правят извънредни вноски в рамките на три години, които да са до 2% от депозитите на граждани в тях, осъществяването й може да доведе до срив в банковия сектор. Извънредни разходи в размер на 2% от депозитите при сегашното ниво на депозитите са равни на общо 1.3 млрд. лева. Ако банките годишно харчат една такава сума, целият сектор ще излезе на огромна загуба, която ще го доведе до декапитализация с всички произтичащи от това проблеми.
Втората голяма тема, по която се проведе дебатът в парламентарната Комисия по бюджет и финанси, бе за ръководството на фонда. В проектозакона е заложено досегашното правило председателят на управителния му съвет да бъде избиран от Министерския съвет, заместникът му от БНБ, един от членовете да предлага Асоциацията на търговските банки, а останалите двама членове – от председателя и заместник-председателя на УС. Депутатите от Реформаторския блок поискаха да бъде направена промяна, според която един от членовете на УС на фонда да се избира от Народното събрание. Това трябвало да се направи с цел по-голяма прозрачност и контрол върху дейността на фонда. Румен Гечев пък направо поиска председателят на фонда да се избира от Народното събрание, при това с петгодишен мандат, за да се избегне политическото влияние върху работата му. Представителите на БНБ и на Фонда за гарантиране на влоговете обаче напомниха на депутатите, че макар и създаден по закон, фондът работи с частни средства – тези на търговските банки.
Депутатите със сигурност ще настояват в управата да влезе и представител на Народното събрание, (т. е. на управляващото мнозинство), но по съвсем друга причина. Така те ще получат достъп до банковите досиета и могат да са наясно със състоянието и текущите проблеми на всяка една банка. Тази възможност е реална, тъй като според проектозакона конкретната вноска на една банка ще се изчислява на базата на риска, който тя е поела при своите бизнес операции – отпускане на кредити, операции с ценни книжа и така нататък. Така че надзорните доклади за банките вече ще са достъпни за членовете на УС на фонда. И ако сред тях има представител на Народното събрание, през него информацията би могла да тече и към парламентарните политически сили. А те могат да я използват за какви ли не цели – виждали сме вече много.
