Д-р Тренчев, създадохте КТ "Подкрепа" през 1989 г. като синдикална организация, но за никого не бе тайна, че по онова време тя беше политическа. Утре започва деветият конгрес, на който разбираме, че смятате да се оттеглите. Вярно ли е и защо?
– Наистина съм един от създателите на организацията и тя в своето начало имаше политическа окраска. Борихме се за човешките права и по-конкретно на етническите турци, защото тогава това бе най-болезнената тема. Приехме за наш граждански дълг, без да имаме нещо общо с исляма, да се борим тези хора да имат равни права заедно с всички останалите.
Когато падна режимът на Тодор Живков, при нас започнаха да идват хора от всички професии – работници от мините, химическите заводи, учители, лекари и т. н., и искаха да станат членове на организацията. Тогава се заехме със синдикалните ангажименти, за които почти нищо не знаехме. Оттогава се развиха много процеси в държавата и много неща станаха не така, както ги мечтаехме – получи се някакво уродливо подобие на демокрация.
В синдикализма стигнах по-далеч от всеки друг в държавата, но се надявам бъдещи български синдикалисти да ме задминат. Досега съм бил два мандата вицепрезидент на Световната конфедерация на профсъюзите, вицепрезидент съм и на Европейската конфедерация на профсъюзите. А и от няколко месеца съм вицепрезидент на друга организация, в която има Християндемократически синдикати. В професионален аспект в тази сфера нямам какво повече да се развивам. Още на миналия конгрес обмислях да се откажа, но нашите членове ме помолиха да остана още четири години. Тогава отстъпих, но сега решението ми е окончателно.
Потиска ме и съм разочарован от огромната безперспективност, която виждам в развитието на страната. Искам дебело да подчертая, че моето оттегляне не е предизвикано от екстремни емоции, външен натиск, от някаква вътрешна конкуренция, а е дълбоко осъзнато решение и потребност. Политическата среда, в която сега работя, не е моята среда. Дълбоко я ненавиждам и ми е изключително чужда, а контактите с политиците ме опустошават и искам да сложа край на това.
Не се ли опасявате, че Вашето оттегляне ще се отрази сериозно на силата на синдиката?
– Не считам, че силата на синдиката трябва да се концентрира в един човек. За съжаление доста организации у нас са от лидерски тип. Мисля, че в КТ "Подкрепа" има добре подготвени специалисти, пък и аз никога не съм се считал за добър синдикалист. По-скоро доста добре се оправям с политиката. Ние сме организацията, която единствена оцеля от тоталитарно време досега, но това стана благодарение на интелект, а не от сърце.
Българите сме известни с кратката си историческа памет. Ще ни припомните ли някои от най-драматичните моменти в историята на КТ "Подкрепа"?
– Драматичен момент беше фактът, че от новосъздадените десидентски и антитоталитарни организации хора от КТ "Подкрепа" изпитаха строгостта на комунистическия ДС-режим през лятото на 1989 година. Друг драматичен момент бе националната стачка срещу Луканов, когато всичко бе заложено на карта, но тя завърши успешно с неговата оставка. Драматичен момент бе и втората национална стачка през 1997 г., когато държавата бе блокирана от барикади и комунистите се отказаха да правят второ правителство.
Неуспех бе конституцията – бяхме излъгани на първите избори за ВНС. Дори имаше доклад, прочетен от трибуната на Народното събрание, който констатира 550 хил. фантомни гласа. СДС не успя да вземе мнозинство и за съжаление една част от депутатите се съгласиха конституцията да бъде приета в сегашния й вид. А днес все повече хора се убеждават, че тя е един недобре написан документ, който до голяма степен е причина за лошата институционална работа в днешна България.
Друг драматични момент от такъв мащаб, когато всичко е било на карта, не бих казал че има. Иначе съм участвал в огромен брой протести, стачки и шествия заради несъгласието с политиката, която се прави от почти всички правителства.
Всеки човек, взел решението да промени изцяло живота си, е направил преглед на свършеното и несвършеното. Какъв е Вашият анализ?
– Скоро четох една сентенция от типа: "Ако се страхуваш – не действай! Ако действаш – не се страхувай. А ако си действал – не съжалявай!"
Много неща можех да направя по друг начин и много неща можех да си спестя. Смятам, че човек е прашинка с абсолютно ограничени възможности в тази Вселена. Важно е да намериш вътрешна хармония, за да продължиш напред и да не се самоупрекваш. Съвестта е нещо, от което не можеш да избягаш и ще те преследва, докато си жив, а аз винаги съм търсил възможността да живея във вътрешна хармония.
Да, но виждаме как хората у нас обвиняват другите за своите грешки.
– В това отношение българите сме абсолютни шампиони и не обичаме да се признаем за виновни. Винаги търсим вината извън себе си – в нашето обкръжение, в политиците, които всъщност ние избираме. Не си даваме сметка, че проблемите, които имаме, се дължат на самите нас. Поради наши погрешни действия или бездействия. Много по-лесно е да хвърлиш вината върху друг, за да не чувстваш дискомфорт.
Вече усилено се говори, че ще предадете щафетата на Вашия заместник Димитър Манолов. Какво ще го посъветвате?
– Опитвам се да го убедя да заеме поста, но бидейки до мен толкова години, той отлично знае колко е тежко. Надявам се да се съгласи да се захване с тази нелека работа. Мисля, че Манолов ще подбере добър екип и ще направи сериозни административни реформи в "Подкрепа". Въпреки огромната цена, която съм платил, аз не успях да стана този тип прагматичен мениджър, който днешното време изисква. Заради моите християнски разбирания поддържах немалък административен апарат, от който поне половината никаква работа не вършеше. А това в днешно време е лукс. Надявам се, че той ще действа по-прагматично.
През лятото на миналата година бяхте деен участник в кръглата маса, организирана от вестник "БАНКЕРЪ" за изясняване на ситуацията около Корпоративна търговска банка (КТБ). Какъв в Вашият прочит на историята?
– Тогава и синдикати, и работодатели преценихме, че това, което става с КТБ, е една планирана операция. Казахме на висок глас на цялото общество, че това ще струва много на тази държава и трябва да се търсят други форми и начини банковата институция да не бъде затрита. Подобно бе мнението и на западни и наши експерти. В крайна сметка първоначално изграденият план на определена група хора се реализира докрай, а цената ще я платим всички. Това обаче идва да подскаже друго, че нещата в тази държава са отишли далеч в своята деградация.
Вашата констатация?
– Пред очите ми се разви невероятна технологична революция и същевременно невероятна морално-нравствена деградация на обществото. Не знам как тези процеси вървят разнопосочно и паралелно едновременно, но това не обещава нищо положително за в бъдеще. Оказва се, че ставаме все по-нещастни, все по-дехуманизирани и нечувствителни. Нашата философия не е на големите идеи. Религиозни символи днес са мерцедесът и бмв-то, а храмове са ни моловете. Ако нещата продължават в този контекст, мисля, че бъдещето е напълно предрешено и обречено. В крайна сметка човек има нужда от духовното, защото то осмисля живота му.
Много хора определят това правителство като "правителство на грандиозния компромис". Как се работи в такава ситуация?
– Просто не се правят резки движения и реформи. За да може да се справиш с това състояние, трябва да имаш политическа воля. Когато правиш компромис и събираш на едно място хора с твърде различно мислене, дори да кажа хора, които са се ругали шумно, после няма как да обяснят защо са заедно. За да оцелее такъв кабинет, той трябва да не прави резки движения и да не налага дългосрочни визии. А това обрича нещата на застой.
У нас лявото и дясното отдавна са размити. Какви всъщност са нашите политици?
– У нас левите трябва да са в най-десния спектър на политическото пространство, защото най-много капиталисти и милионери има в левицата.
Управляващите, бидейки еклектичен сбор, не смеят да действат и не могат да разберат, че системите в това общество не са нещо, което има трайност един мандат. Само завоят за промени в здравеопазването, образованието или енергетиката трае две-три години. А на нас ни е нужна визия с хоризонт поне 15-20 години. Проблемът е, че който дойде на власт, знае, че ще стои най-много четири години. И не смее да промени системата, защото ще има отпор, а пък идват и избори, които са основният им мотиватор. Мечтата на политиците е да стоят във властта възможно най-дълго.
Ако се правят промени, те стават под натиск на хората, на външни сили като Брюксел, Вашингтон и т.н. Нашите политици балансират между тези вътрешни и външни сили, за да ни залъжат, докато ги оставим на мира до края на мандата им. Но в този аспект не сме изолирана част от света, тъй като стават интересни неща в Гърция и Испания например. Това са симптоми, че моделът ще се промени и трябва нова парадигма на човешката цивилизация. Защото няма как един процент от хората да владеят 52% от богатството в света. Освен това силно се нагнетява напрежението по религиозна линия и ни очаква непредсказуемо бъдеще.
Скоро наближават 100-те дни от управлението на правителството. Какво е мнението Ви за кабинета "Борисов 2"?
– Вторият кабинет Борисов е по-различен от първия и не само като състав. Вижда се, че премиерът е сменил визията и отношението си. Със своите действия, скандали и тъпотии в парламента българските политици доказват, че не се интересуват от мнението и проблемите на хората. Защото ако ГЕРБ предложи едно нещо и всички знаят, че то е правилно, останалите ще се обявят против, тъй като се предлага от управляващите. Същото ще стане, ако и опозицията предложи нещо. И така докато съсипят държавата окончателно. Ще стигнем до катастрофа и може би от нея ще се възродим, но чрез страдание. Това обаче е най-болезнената форма на принципа "проба – грешка".
Не е тайна, че сте изкушен от науката. Това ли е бъдещето Ви занапред?
Аз бях човек на науката и ако не бе това мое неистово желание да бъда свободен, щях да продължа да се занимавам с нея. Ако бях избрал друга съдба и бях заминал със съпругата си, която избяга през 1989 г. в САЩ, щях да продължа медицинската си кариера. Науката като потребност остана в мен и поради натрупаните разочарования и умора в последните години. Тя ми доставя действително положителни емоции, макар че нямам време. И въпреки това ми е хоби и с мои приятели инкасирахме успехи. И в момента плащаме патенти по света. Направихме някои много интересни пробиви в сферата на физикохимията. Имам и идеи в сферата на медицината, която е първата ми и голяма любов. Считам, че през оставащите години ще бъдат по-полезен в тази сфера.
Д-р Константин Тренчев е един от създателите на Конфедерацията на труда "Подкрепа" в началото на 1989 година. Той е и един от седемте лидери, основали Съюза на демократичните сили през същата година. Франкофон, религиозен, човек чиято страст е науката. Личност и водач в извършване на прехода на държавата от комунизъм към демокрация и приобщаване на България към НАТО и ЕС.
