След продължилите почти 16 часа преговори в Минск лидерите от "нормандската четворка" – германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд, руският държавен глава Владимир Путин и украинският му колега Петро Порошенко договориха спиране на огъня между Киев и про-руските бунтовници, което влиза в сила в полунощ на 15 февруари. Освен това бяха препотвърдени и някои ангажименти, поети на първото съвещание в същия формат в Минск на 5 септември 2014-а, които обаче бяха нарушавани неколкократно от двете страни и на практика тогавашната сделка се провали.
Йорг Форбиг – старши програмен директор в германския фонд "Маршал", коментира по телефона от Берлин за агенция "Блумбърг", че "конфликтът ще продължи дори с това споразумение" и че "сега Източна Украйна на практика е загубена от контрола на централното правителство".
Меркел коментира за репортери на 12 февруари, че споразумението "дава голяма надежда" и осигурява "реален шанс" за успокояване на конфликта. Тя обаче призна, че "все още трябва да се направи голямо усилие" в бъдещите преговори за Украйна.
Порошенко каза, че контролът по украинската граница с Русия ще бъде върнат на неговото правителство до края на годината, което ще зависи от конституционните промени. Той обеща известна децентрализация на властта за двата размирни района, но отхвърли идеята за автономия или преминаване към федеративна система за управление.
Другите ангажименти са изтегляне на тежките оръжия, което да започне не по-късно от втория ден след спирането на огъня и да приключи в рамките на две седмици – процес, който ще бъде под надзора на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Leaders’ Entrance
Leaders arrived Wednesday evening in the hall of the Independence Palace, a vast space reminiscent of the Soviet Union. Belarusian President Aleksandr Lukashenko, whose authoritarian rule has earned him the moniker “Europe’s last dictator,” received Poroshenko first. The carefully choreographed moment was disrupted by a Russian-speaking journalist who shouted at the Ukrainian leader, accusing his military of killing civilians.
Merkel and Hollande entered together, with Merkel receiving a bouquet from the Belarusian leader. Putin entered last, about an hour and a half after the meeting had been scheduled to begin.
conflict that has already killed at least 5,486 people and left 12,972 wounded, according to the United Nations.
След като почти година бе водена за носа от Вашингтон в политиката си по отношение на украинския конфликт, Европа взе нещата в свои ръце. Инициатори на решителните стъпки бяха лидерите на двете държави, които преди повече от половин век станаха движещата сила за обединението на Стария континент – френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел, предприели през миналата седмица активна дипломатическа совалка, първо в Киев (на 4 февруари), а ден по-късно – в Москва. И украинският президент Петро Порошенко и руският домакин Владимир Путин оцениха преговорите като "конструктивни", макар че участниците в срещите запазиха мълчание за обсъжданите варианти за примирие. Малко по-словоохотлив бе господин Оланд, който коментира на 7 февруари, че Донецк и Луганск трябва да получат "силна автономия" от Киев, защото "това са хора, отишли на война и ще им е трудно в бъдеще да живеят заедно". А на френския президент трябва да се вярва в подобни случаи предвид провалените му съжителства с другия пол. Оланд разкри и част от съдържанието на подготвяния съвместен документ от срещите между четиримата държавни лидери, по-специално създаването на демилитаризирана зона от 50 до 70 километра от двете страни на разделителната линия между областите, контролирани от бунтовниците и Киев.
Французинът очерта преговорите с руския си колега като "една от последните възможности" за мир. А госпожа Меркел повтори нееднократно, че украинската криза "не може да се разреши с военни средства". Това бе и позицията й по време на изказването й на редовната годишна конференция по сигурност в Мюнхен на 7 февруари. За разлика от становището на войнствено настроената високопоставена американска делегация, чиито членове още с кацането си в баварската столица определиха като "наивно" решението на Меркел да изключи оръжейните доставки за Киев или да си прави труда да преговаря първо с Путин. Сенатор Джон Макейн (републиканец от Аризона) предположи в интервю за германската телевизия, че германските лидери "или не знаят или не ги е грижа за кръвопролитията в Украйна". А колегата консерватор му от Южна Каролина Линдзи Греъм бе не по-малко директен с коментара си: "…човек може да ходи до Москва докато посинее…но трябва да се противопостави на очевидната лъжа и на опасността". Решението на Меркел, станало видно от забележките й на конференцията, обаче е по-дългосрочно – все пак САЩ не отиват на война срещу Съветския съюз, за да обединяват Германия. Дамата каза, че не може да си представи "ситуация, при която Украйна да е толкова добре въоръжена, че Путин да си помисли, че може да загуби". Поради което е по-добре да се приемат временни граници, да се спаси човешки живот и да се поддържа вярата за по-справедливо бъдеще. Представителите на американската администрация се опитаха да загладят нещата. Вице-президентът Джо Байдън (който преди да отиде в Мюнхен, се отби в Киев), каза, че "всички трябва да се опитат да постигнат достоен мир, но украинците имат право да се отбраняват". А държавният секретар Джон Кери (който също бе в Киев на 5 февруари) коментира ден по-късно, че дискусиите между приятели за смисъла от въоръжаване на украинците са "тактически, а не стратегически" и че между тях "няма разделение" и те са на едно мнение.
"Присъдата" на германския вестник "Франкфуртер алгемайне" обаче бе по-различна, което стана видно от заглавието в таблоиден стил на интернет сайта му на 8 февруари – "Денят, в който светът се разпадна". Въпросната катастрофа е именно годишният форум в Мюнхен, събрал десетки световни лидери (включително и българският президент Росен Плевнелиев) в петзвездния хотел "Байришер хоф". "Франкфуртер алгемайне" информира читателите си, че украинският конфликт заплашва да се превърне в "световна криза", разделяща Изтока и Запада.
Американските напъни за легално въоръжаване на украинците (вместо досегашните военни доставки, които са публична тайна) предизвикаха тревога в европейските столици. Алекзандър Глаксън – основател на института Global Politics Insight в Лондон – припомня, че предишните западни оръжейни доставки за зони на конфликти са довели единствено до ескалация на напрежението. И дава конкретни примери: американски доставки на оръжия на Афганистан когато Русия воюваше там, на Ал-Кайда, на бунтовниците в Сирия, повечето от които сега на страната на Ислямска държава. Английският политически анализатор Дан Глейзбрук пък смята, че Щатите и Великобритания непрекъснато "сабитерат" мирната сделка за Украйна и подстрекават Киев да отхвърли преговорите.
Генерал сър Алекзандър Ричард Дейвид Ширеф – висш офицер от британска армия, който от март 2011-а до март 2014-а бе заместник командващ на силите на НАТО в Европа, разкритикува английския премиер Дейвид Камерън, че не е взел участие в инициативата на Оланд и на Меркел да потърсят мирно решение на украинския конфликт с посещенията си в Киев и в Кремъл. Той попита риторично в английския "таймс": "Къде е Великобритания? Къде е Камерън? Никой дори не го забелязва. Той вече е външнополитическо недоразумение".
За бившия френски президент Никола Саркози нещата са ясни: Крим не може да бъде винен, че е избрал да се отдели от Украйна и да се присъедини към Русия, а на украинците не е съдено да бъдат член на Европейския съюз, защото трябва да запазят ролята си на мост между Европа и Москва. На конгрес на партията си на 7 февруари Саркози подчерта: "Ние сме част от обща цивилизация с Русия" и "интересите на американците с руснаците не са интересите на Европа и Русия".
В началото на седмицата Меркел отлетя за Вашингтон и Отава, за да съгласува с партньорите европейската позиция да не се въоръжава Киев.
А Путин посети Египет, където на 10 февруари бе приветстван в двореца на президента Абдел-Фатах Ел-Сиси от деца, които пееха "Сиси, Сисш, Путин, Путин, да живее Египет". Портрети на руския президент буквално наводниха улиците на Кайро, а руския флаг се развяваше по всички главни столични артерии и мостове. Ел-Сиси пък се похвали с подаръка, който получи от Путин – автомат "Калашников" – АК-47. На съвместна конференция след срещата двамата президенти са обявили договореността си "да продължат да засилват военното сътрудничество, особено в условията на сегашните обстоятелства". Подписана е било и споразумение русия да помогне за изграждането на атомна централа в Египет.
