Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на съдия Мирослава Тодорова срещу решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което тя бе понижена до районен съдия за срок от две години. Наказанието й бе наложено, след като ВАС отмени уволнението й от предишния състав на ВСС и върна преписката в кадровия орган на съдебната власт. Така съветът трябваше отново да реши дисциплинарното дело, а предложението на дисциплинарния състав бе съдия Тодорова да бъде наказана с намаляване на заплатата за две години заради забавяне на две дела. При обсъждането обаче избраният от квотата на прокуратурата Румен Боев предлага по-тежко наказание – понижаване в ранг, което е прието от ВСС, пише "Правен свят".
Тричленният състав на ВАС реши, че наказанието е прекомерно и го намали до понижаване до районен съдия за една година, като в акта съдът посочи, че ВСС не е обсъдил изобщо дали забавянето на делата се дължи на поведението на съдия Тодорова или на липсата на достатъчно адекватна организация на работата на Софийския градски съд (СГС), каквито констатации има в два акта на Инспектората към ВСС. Решението на петчленният състав (с председател Ваня Анчева и членове Йовка Дражева, Таня Вачева, Иван Раденков и Даниела Мавродиева) е взето с две особени мнения – на съдиите Дражева и Мадродиева (докладчик по делото).
Мнозинството в състава обаче приема, че предишният петчленен състав е решил въпроса дали съдия Тодорова е извършила дисциплинарно нарушение и затова няма да обсъжда въпросите, отнасящи се до съставомерността на деянието като изтекла погасителна давност, липса на вина, разумен срок и основания, изключващи дисциплинарната отговорност. Единственият въпрос, който съдът обсъжда и решава положително е дали наложеното на съдийката наказание е съразмерно на тежестта на извършеното от нея нарушение. Съдът счита, че ВСС е взел предвид всички релевантни обстоятелства, посочени в чл. 309 от Закона за съдебната власт ("При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя" – б.а.). "Решението на ВСС е мотивирано, съобразено е както със събраните в конкретното дисциплинарно производство доказателства, така и с практиката на ВСС, касаеща идентични случаи", пише ВАС. Мнозинството в състава смята, че като мотиви за наложеното наказание могат да се считат мотивите, изложени от дисциплинарния състав и изказванията на членовете на ВСС преди гласуване на решението, които са съобразени с решението на петчленния състав, отменил уволнението на съдия Тодорова.
Съдът отхвърля всички оплаквания в жалбата на съдийката – че е нарушено правото на защита на съдия Тодорова, тъй като не й е дадена възможност да се защити след изказването на Румен Боев, в което са изтъкнати нови факти, които, според него, налагат по-тежко наказание. Пред колегите си Боев казва, че си е направил справка, която показвала, че след завръщането си на работа съдия Тодорова е продължила да забавя мотивите по дела. "В случая в изказването на Боев не се изнасят нови факти. Фактите за налагане на по-тежко наказание са изложени в решението на Дисциплинарния състав, а Боев само дава собствена интерпретация на същите, като акцентира на тежестта на извършеното нарушение и на неговите вредни последици, довели до негативен обществен отзвук", счита съдът.
ВАС отхвърля и друго нарушение, посочено в жалбата на съдийката – че предложението за налагане на по-тежко наказание е направено от член на ВСС, който е избран от квотата на прокурорите. Съдът лаконично заключва, че в закона няма разпоредба, която да налага ограничение на членове на ВСС, избрани от квотата на прокурорите да правят предложение за налагане на наказание на съдии, както и да гласуват при вземането на решения за налагане на наказания на съдии.
Друг довод за неправилност на решението на ВСС, изтъкнат от съдия Тодорова е, че съветът не е взел под внимание фактът, че на практика съдийката е изтърпяла отмененото "уволнение", тъй като близо година е била без работа. По този въпрос съдът заключва: "В дисциплинарното производство липсва институт, който да предвижда или да дава възможност на дисциплинарния орган при определяне на ново наказание да приспада изтърпяно незаконно такова". И допълва, че съдия Тодорова може да предяви иск за обезщетение заради незаконното си уволнение. Затова ВАС смята, че макар Тодорова да е изтърпяла незаконно наказание, това в случая няма значение. "В този ред на мисли фактически изтърпяното най-тежко наказание не може да се възприема като пречка за налагане на ново такова, в каквато насока са доводите на касаторката", пише в решението.
ВАС счита, че с намаляване на наказанието, наложено на Тодорова, тричленният състав на съда е иззел правомощията на ВСС и е решил въпрос, който е предоставен на преценката на съвета. Затова отменя решението на тричленния състав и отхвърля жалбата на съдийката, с което на практика оставя в сила решението на ВСС за понижаването й в районен съдия за срок от две години.
Съдиите Даниела Мавродиева и Йовка Дражева обаче не са съгласни с мнозинството от състава и подробно излагат мотивите си в особеното си мнение, като сочат, че тричленният състав на ВАС не е трябвало да изменя, а да отмени решението на ВСС, тъй то е взето при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Двете върховни съдийки смятат, че решението на ВСС е немотивирано и е постановено в нарушение на принципа за съразмерност и третиране на сходни случаи еднакво, а наложеното е несъразмерно тежко, тъй като не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и останалите обстоятелства по чл. 309 ЗСВ. В особеното мнение съществено внимание е обърнато на изказването на Румен Боев, който сравнява нарушенията на съдия Тодорова (забавяне на две дела) с тези, извършени от съдията от СГС Мариян Марков, който съветът понижава до районен съдия за забавяне на над 20 дела и ненасрочването на още толкова (преди това съдия Марков е наказван за просрочия още два пъти, а дисциплинарният състав предлага той да бъде уволнен, но в крайна сметка съветът му налага по-леко наказание).
Боев прави и още едно сравнение, за да обоснове необходимостта от по-тежко наказание за Тодорова: "Вие си спомняте, че се намаляват с 10 % за половин година за 19 преписки, просрочени между един и два месеца. Вие си спомняте, че наложихме наказание "понижаване в длъжност", предпоследното по тежест на прокурор, който само по едно дело беше допуснал над една година от общо четири дела, които бяха над един месец, а вижте тук какъв е случаят и най-важното – с много тежки, вредни последици в резултат на това ненаписване на актовете за хората, които са били пострадали от конкретните деяния, по които са се водили тези дела". Освен това Боев казва, че разполага с една справка, според която и сега съдия Тодорова "има поне 6, 7 или 8 дела, които от края на октомври, началото на ноември миналата година не са изписани и до настоящия момент, което е вече пет или повече месеца".
Съдиите Дражева и Мавродиева обаче отбелязват, че фактите от справката на Боев се изнасят за първи път на заседанието на ВСС, те не присъстват нито в решението на дисциплинарния състав, нито са приобщени по някакъв начин като доказателства по преписката, излагат се в отсъствие на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, а доказателства за тези факти не са представени и в съдебното производство. "Изложените за първи път обстоятелства биха могли да послужат като мотив за налагане на по-тежкото наказание, но само, ако бяха доказани в дисциплинарното производство и ако беше дадена възможност на Тодорова да се запознае с тях и да изрази становище преди вземане на решението", сочат съдийките и допълват, че в случая тези обстоятелства са недоказани и не е дадена възможност на Тодорова да се защити.
Съдийките пишат, че след като ВСС е наложил по-тежко наказание от предложеното от дисциплинарния състав, мотивите в решението на дисциплинарния състав не могат да се приемат за мотиви на обжалваното решение. "Да се приеме обратното, че мотивите на дисциплинарния състав, с които се обосновава налагането на по-леко наказание, могат да служат и като мотиви на ВСС за налагането на по-тежко наказание, без да се налага излагането на допълнителни такива, би означавало да се признае възможност на ВСС да налага най-тежкото наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", без да излага съображения дори в случаите, в които дисциплинарният състав е обосновал и предложил най-лекото наказание "забележка", пише в особеното мнение. Това, според съдийките, е "недопустимо от закона". Когато член на ВСС предлага по-тежко наказание, той трябва да изложи съображения защо предложеното по-леко наказание не може да постигне целта на закона или казано по-друг начин – кои конкретни факти и обстоятелства обосновават необходимостта от налагането на по-тежко наказание, в противен случай съветът нарушава принципа за съразмерност, записан в АПК.
Затова приемат, че в случая като мотиви на решението на ВСС могат да се приемат единствено изказванията на членовете на ВСС – това на Румен Боев и това на Светла Петкова, която го подкрепя (Светла Петкова: "… най-съразмерно, изхождайки също от нашата дисциплинарна практика в случая със съдия Марков, мисля че трябва да сме последователни и следващо, по-леко наказание от дисциплинарно уволнение, това е "понижаване в длъжност". Това наказание "понижаване в длъжност", именно за срок от три години в Районния съд, ще бъде съответно на допуснатото и признато от Върховния административен съд дисциплинарно нарушение"). В тях обаче липсват мотиви защо е необходимо по-тежко наказание.
В особеното мнение категорично се застъпва тезата, че сравняването на нарушения на съдии и прокурори е недопустимо. "На първо място следва да се отбележи, че естеството на работа на прокурорите и съдиите е различно. Работата на съдията е несъпоставима с работата на прокурора, поради което е недопустимо практиката по налагане на дисциплинарни наказания на прокурори да бъде ориентир при налагането на дисциплинарни наказания на съдии", сочат съдийките.
Освен това случаят "Мариян Марков" също не може да се приеме за сходен на този на съдия Тодорова, защото "не е налице еднаквост или сходство на фактите и обстоятелствата по дисциплинарното дело на Мариян Марков и дисциплинарното дело на М.Тодорова". Това е така, защото съдия Марков е наказан за системно неспазване на сроковете по 23 дела, по две от които е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, както и системно неспазване на установените в закона срокове за насрочване на делата, като съдията не е насрочил 21 дела, които са му били разпределени след предходна проверка. За сравнение – съдия Тодорова е наказана за забавено изготвяне на мотивите по две наказателни дела, което представлява едно нарушение и не представлява системност. Освен това дисциплинарният състав по делото на съдия Марков е предложил да му бъде наложено най-тежкото наказание – уволнение, но съветът е решил да намали наказанието му до понижаване в ранг, въпреки че той наказван за предходни периоди за същите нарушения с две дисциплинарни наказания и следователно е продължил да извършва дисциплинарни нарушения.
"Следователно по отношение на М.Марков целите на закона не са били постигнати с налагането на по-леки предходни наказания. Докато нарушението на М.Тодорова, изразяващо се в забавяне на изписването на мотиви към присъди по две първоинстанционни наказателни дела е извършено и преустановено още преди да й бъде наложено дисциплинарното наказание по предходното дисциплинарно дело № 9/2011г. Няма извършено нарушение след като е наложено дисциплинарно наказание", пишат съдийките, които не намират никакво сходство в двата случая.
И посочват друг пример – след като ВАС отменя наказанието на съдията от СГС Владимир Астарджиев за забавени дела и го връща за налагане на по-леко наказания, ВСС не се съобразява с указанията на съда и не налага никакво наказание на съдията. "Дисциплинарната практика на ВСС не внася яснота при какви обстоятелства административният орган се съобразява и при какви не се съобразява с дадени му от съда задължителни указания относно наказването на магистрат", казват съдийките.
Освен това по времето, в което е наложено наказанието на съдия Тодорова ВСС не е огласил критерии и правила за дисциплинарната практика, от които да е видно при какви условия съветът налага еднакви по вид наказания и кога може и да не бъде наказан магистрат, за който е установено че е извършил дисциплинарно нарушение. Такива са приети впоследствие. "Констатираното нарушение е съществено, тъй като води до нарушаване на един от основните принципи на АПК – принципът за последователност и предвидимост", се казва в особеното мнение.
В особеното мнение е засегнат и друг много важен въпрос, който касае порочната практика на ВАС да отменя наказанията, наложени на магистрати и да връща преписките за ново разглеждане от кадровия орган на съдебната власт. Това, според съдийките Дражева и Мавродиева, е абсолютно недопустимо. "Когато един акт, с който се осъществява държавна принуда под каквато и да е форма е постановен в несъответствие с целта на закона, при липса на мотиви, при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон или в нарушение материалния закон, административният съд отменя оспорения административен акт и не връща административната преписка за ново произнасяне, за да даде възможност на наказващия орган да отстрани допуснатия порок. С отмяната на административния акт приключва спора по същество. Това се отнася и за приложените с акт принудителни административни мерки и за административни актове, с които се налагат дисциплинарни наказания по всички закони като ЗДСл, ЗМВР, ЗОВСРБ", мотивират се те.
Не такава е обаче съдебната практика по отношение на дисциплинарни наказания на магистрати. "Поради изложеното считаме, че и по жалби на магистрати срещу административни актове за налагане на дисциплинарни наказания по ЗСВ, след отмяна на несъразмерно наложено дисциплинарно наказание не следва да се връща преписката на ВСС и да му се осигурява втора, трета и т.н. до безкрайност възможности да поправи допуснати пороци", категорични са те.
В обобщение съдийките считат, че решението на тричленния състав на ВАС е неправилно, а жалбата на съдия Тодорова трябва да бъде уважена. С други думи – решението на ВСС е постановено при липса на мотиви, при допуснати съществени нарушения на административнопроризводствените правила и в несъответствие с целта на закона, затова следва съдия Тодорова да не бъде наказвана.
В същото време, само преди няколко дни петчленен състав на ВАС отмени уволнението на съдия Мими Петрова от СГС. Тя бе наказана заради над 40 просрочени дела, като по 6-7 от тях тя не е написала мотивите от от 2005-2006 година. Преди това – през 2011 г. съдия Мими Петрова отново е наказана заради просрочени над 30 дела с намаляване на заплатата, но санкцията не помага и тя продължава да не изписва мотивите си по делата. Въпреки това съдът не връща преписката за ново разглеждане във ВСС, което означава, че съдия Петрова може да се върне на работа. В решението на ВАС като пороци на дисциплинарното наказване са посочени липсата на справедлив процес – Васил Петров е сред предложители за образуване на дисциплинарно производство срещу съдийката, но и е част от дисциплинарния състав, който решава делото, както и липсата на критерии при налагане на наказания от ВСС.
