В университетите да се влиза с универсален тест, който оценява уменията и начина на мислене на кандидат-студентите. Това е една от свежите идеи на просветния министър Тодор Танев за реформи в образователната система. Танев смята, че сегашните матури не са мерило за подготовката на кандидатите за висше, тъй като са тежки като обем знания, стресират децата и ги карат да зубрят. "Защо с "Български език" или с "История" да се влиза с "Политология"? Какво е общото между тези неща?", риторично попита професорът. Според него не е проблем и ако във ВУЗ се влиза по трите начина – с оценка от матурите, с кандидатстудентски изпит или с приемен тест. Крайната му цел е университетите да осъществят връзка с пазара на труда и да спрат да произвеждат безработни. "Край на ръста в броя на университетите, край на лесните професорски титли", отсече Танев.
Образователният министър извади от ръкава си и други жокери. Ведомството му работело по напълно нов закон за колежанското образование. То ще бъде надграждане над средното – с две или тригодишен курс на обучение, в който ще се набляга на практиката. Танев посочи, че през такъв тип образование могат да преминават медицинските сестри, които сега учат цели четири години, за да излязат професионални бакалаври. Бизнесът също одобрявал проекта. Но така представен, не е много ясно по какво той ще се различава от съществуващия Закон за професионалното образование и обучение.
Българското училище за пореден път ще се опита да се запознае с новите технологии. Министерството обмисля да закупи таблети за учениците, така че те да се обучават с електронни учебници. "Говорим за специален вид таблети, с които не могат да си играят децата. С три бутона и с пластмасово покритие. По света това е известно", допълни Танев. На този етап не се знае кой ще плати сметката, как ще се реши въпросът със софтуера и електронните помагала и ще бъдат ли напасвани учебните програми към техниката. Министърът обаче взема пример от съседна Турция, където били "шампиони по въвеждане на IT в образованието". Друг основен приоритет за ведомството е по-гъвкаво финансиране за училищата и университетите, което включва участие на частния сектор и нови ресурси по европрограмите.
