Апелативните съдилища да поемат част от исканията за възобновяване на наказателни дела

Правосъдие Темида

Апелативните съдилища, а не Върховният касационен съд (ВКС), да се произнасят по част от исканията за възобновяване на наказателни дела. Това предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), внесени в парламента от председателя на правната комисия Данаил Кирилов и още четирима депутати от ГЕРБ, реформаторския блок и Патриотичния фронт, сочи "Правен свят".

Преди дни председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов каза, че се работи по изменение на НПК, с което да бъде разтоварена Наказателната колегия на съда, но не съобщи какви точно са идеите на колегите му в тази насока. От мотивите на проекта, внесен от депутатите, пък не става ясно дали това са предложенията на ВКС, въпреки че мотивът им съвпада – намаляване на натовареността на върховните съдии.

Със законопроекта се предлага по възобновяването на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК вече да не се произнася ВКС, а съответният апелативен съд. Това е единствената хипотеза в кодекса, която дава право на осъдения да поиска вече приключилото дело да започне наново. Той може да направи това, ако при осъждането му са допуснати съществени нарушения на закона, на процесуалните правила или наложеното му наказание е явно несправедливо.

В проекта се предлага не всички искания на осъдени за отмяна на влезли в сила присъди да бъдат гледани от апелативен съд, а само тези по дела, които са гледани на първа инстанция от районен съд и не са стигнали до ВКС.

При искане за възобновяване въз основа на останалите основания в НПК (новооткрити обстоятелства; ако присъдата се основава на неистински доказателства; участник в процеса е извършил престъпление във връзка с производството или има осъдително решение на съда в Страсбург) ще продължи да се произнася ВКС.

"Основанията за възобновяване на наказателни дела по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК в основната си част повтарят касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, което по естеството си не сочи на такава извънредност, налагаща намесата на ВКС, както останалите основания по чл. 422, ал. 1 от НПК. За разлика от останалите основания за възобновяване, при които компетентни да поискат възобновяване са само главният прокурор  или окръжният, респ. военният прокурор или ръководителят на специализираната прокуратура, при възобновяването на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е предвидена възможност осъденият да направи искане за възобновяване, което представлява отклонение от водещата идея на законодателя за "служебен" характер на началото на производството", пише в мотивите на вносителите. Те се позовават на статистика, според която 1/4 от общия брой дела, постъпили и разгледани от ВКС през 2011 г., 2012 г. и 2013 г., са образувани по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по присъди, решения и определения по дела, по които като първа инстанция е действал районен съд, но непроверени по касационен ред.

Резултатът е пренатовареност на съдиите от ВКС и невъзможност те да изпълняват качествено и в срок своето основно конституционно задължение – осъществяване на тълкувателна дейност", пише в мотивите.

В тях се казва още, че "апелативните съдилища разполагат с необходимата професионална компетентност за проверка на влезли в сила съдебни актове и към настоящия момент упражняват компетентност по възобновяване на дела по Глава Двадесет и осма от НПК "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание".

"Прехвърлянето на компетентност върху апелативните съдилища само по отношение на присъди, решения и определения, постановени по дела, разгледани като първа инстанция от районните съдилища и непроверени по касационен ред, ще доведе и до ускоряване на наказателното производство. В резултат ще се постигне бързина на правораздаването, без това да е за сметка на неговото качество", пише още в мотивите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст