Г-жо Соколова, как си обяснявате факта, че все повече дами заемат ръководни постове в българската политика?
– Типично българският стереотип за мястото на жените в обществото вече се изчерпа. С отварянето на границите се отървахме и от предразсъдъците за ролите на жената и мъжа. В социалистическото общество най-важното бе жените да раждат и да отглеждат деца. В този "прочит" не влизаха уменията ни да бъдем лидери и да израстваме професионално. Жените участваха в един пърформънс, играеха роли без стойност, всички ръководни постове в политиката, в индустрията бяха поверени на мъжете. В най-добрия случай моделът допускаше една дама да бъде секретарка на директора. Сега времената са други и логично намерихме своето място и в политиката. Ние сме трудолюбиви, отдадени, а предимството ни е, че като жени изпълняваме много обществени функции. Априори се грижим за дома и семейството, съпруги и майки сме. Тази двойствена роля ни помага, тъй като виждаме едно решение от другата му страна. Притежаваме толкова ценното умение да сме диалогични и се включваме активно в темите. Жените политици имат много по-социални възгледи и като цяло са възприемани с доверие от обществото.
По професия сте психолог. Как се роди интересът Ви към политиката. Помага ли психологията в политическото общуване?
– Това е може би подсъзнателен стремеж да реализираш знанията и уменията си на друга територия. През 2007-а започнах да работя за ГЕРБ на местно ниво, след това навлязох в същността на сериозния политически живот. Преминах през обучителната скамейка на ГЕРБ като експерт, който умее да организира по-големи групи и да подбира подходящите хора. Отразявах събития, работих като пиар. Психологията помага да разчиташ сигналите и идеите, които стоят под повърхността. По-лесно разбираш какво се крие зад първоначално декларираните намерения на един човек, респ. и политик.
Бяхте избрана единодушно за нов председател на "ЖЕНИ-ГЕРБ". Какви са целите Ви като ръководител на организацията?
Всяка организация е толкова успешна, колкото висок е нейният обществен престиж. ГЕРБ е партия на много качествените хора. Обединението "Жени-ГЕРБ" ни дава възможност да покажем едно друго лице на ГЕРБ, демонстрирано през уменията и инициативността на дамите. Ценностите, присъщи на нашия клуб, са грижа, диалогичност, съпричастност, способност да погледнеш през другата гледна посока и отвъд теснопартийните или личните интереси.
Има ли дама политик, която приемате като модел за подражание?
– Индира Ганди, Маргарет Тачър, Мадлин Олбрайт притежават качества, които си струва да бъдат личностен стремеж за всички. Те са достигнали най-високо равнище и са доказали, че могат да променят утвърдени стереотипи и обществени нагласи. Иска ми се да взаимстваме от техния опит и да го внесем в нашия живот. Животът е най-добрият сценарист и най-добрият режисьор. Той винаги сам намира своите герои. Днес на върха е един, утре ще бъде друг. Важното е да вървим напред и да учим уроците си от миналото.
Като областен управител на Перник как искате да изглежда родният Ви град?
– Искам Перник и регионът да станат привлекателни за инвеститорите и все повече представители на бизнеса да установят производството си в областта. Полагам сериозни усилия да си партнираме с търговските аташета на чуждестранните представителства. В началото на месец май ще организирам среща в Перник, за да им покажем добрата инвестиционна среда и да ги запознаем с производствата, които развиваме. Перник е с много интересен профил на хората, които живеят и работят там. Те са изключително трудолюбиви. Градът е създаден след откриването на въглищните пластове. Дошли са хора от цялата страна, а мините и теренът са разработени от инженерния интелект на Европа. Перник отговаря на всички изисквания за голям индустриален център – добри комуникации, на 20 минути от София, имаме и летище до град Радомир. Надявам се безработицата да изчезне, хората да имат работа и да са по-доволни от живота си.
Вие сте един от създателите на новия училищен закон. Ще го харесат ли учениците, родителите и учителите?
– Хората не харесват ограничителните документи, макар всички да казваме, че правилата трябва да се спазват. Логично да има двуполюсни мнения. Но най-важното е училищният закон да намери своето място. Времето винаги изпреварва нормативите, по които живеем. Сегашният закон е стар и вече е безполезен. Отношенията в училищата са много изопачени. Днес и отношението ни към децата е еволюирало. Ако преди 50 години се е смятало, че те са "бял лист, върху който можеш да пишеш", сега добре знаем, че те идват на този свят с богат генофонд и носят в себе си много знания. Искаме да променим училищния модел в посока на равностойно и партниращо общуване. Учителят да бъде човек, с когото можеш да споделяш собственото си мнение свободно, но и да притежава професионална квалификация, от която да заимстваш.
Преподавате психодрама в Художествената академия. Какво представлява тази специалност?
– Психодрамата е динамична и приложна психотерапевтична дисциплина. Преподавателят работи с чувствата, мислите, емоциите и поведенческите модели на студентите. Разиграваме всяка ситуация, случка или идея от всекидневието, за да открием най-подходящите за всеки решения. Когато човек задава въпрос, той носи половината отговор в себе си. Просто всеки трябва да намери подходящия контекст, за да признае, сподели и преодолее страховете си. Студентите от "Арттерапия" търсят другото лице на творчеството, което е вътрешна проекция на емоциите, нагласите и чувствата на художника. Те откриват откъде идва претенцията им за творчество и работят с несъзнаваното.
Имате две деца – Евгени и Александра. В какви ценности ги възпитавате да вярват?
– Уча ги да бъдат добри хора, с мнение, което да заявяват свободно. Свободата да правиш избори и да вземаш собствени решения е важна, но постъпките ти не бива да вредят умишлено на никого. Възпитавам ги да управляват времето си и да постигат конкретни резултати. Хубаво е да вървят напред с малки стъпки и така да трупат увереност. Евгени е студент, специалност национална корпоративна сигурност. Той сам поиска да работи и да си плаща таксите в университета. Казва, че така се чувства самостоятелен. Децата се възпитават, когато наблюдават и осъзнават отношенията между родителите, а не с приказки. Ако в семейството има атмосфера на добронамереност, приятелство, споделяне загриженост между роднините, децата порастват спокойни и изграждат добри характери. Александра е на 17 години и учи чужди езици. Мечтата и е да пътува по целия свят. Като всеки тийнейджър минава през различни идеи – да помага в хуманитарни мисии в Африка, да бъде борец за свобода, да стане психолог или адвокат. Между нас има отношения на доверие, на обич и близост.
Кои са любимите Ви дестинации за семейна ваканция?
– Всяко място, до което пътуваме заедно със съпруга ми, е прекрасно! Впечатляват ме атмосферата, цветовете, ароматите, лицата на хората и детайлите във взаимоотношенията им, типичните накити, които носят. В Хелзинки например бях очарована от удоволствието, с което всяка сутрин едни хора с пръскачки на гърба почистват тухличките на сградите от полепналата морска сол. Те го правят с такова старание, а се оказа, че са студенти, които се подготвят за престижни професии. Всички им се радват, защото това е важен общественополезен труд, който предпазва града от разрушаване.
В публичните си изяви винаги сте чаровна и усмихната. Как се зареждате с тази положителна енергия?
– Чувствам се добре и се наслаждавам на всеки миг. Осъзнала съм, че животът е изключително кратък и е много, много хубав. А в семейството ми винаги е имало много смях и настроение. Родителите ми умеят да се радват на живота. Бабите и дядовците ми бяха жизнерадостни и весели хора, постоянно разказваха истории, имаше много радост у дома.
Как релаксирате от напрегнатото политическо ежедневие?
– Свободното си време прекарвам предимно в четене. Допадат ми монографиите. Харесвам романи, които представят действителността на непознати за мен държави и култури. Например книги от палестински или алжирски автори за бит и душевност извън познатото. Обичам операта, оперетата, театралните постановки и концертите. Преди ден гледах в Музикалния театър един много хубав концерт, посветен на любовта с участието на Васил Петров, Даниела Димова и други известни наши солисти. Разтоварвам се, като ходя пеша, играя тенис или плувам.
Имате ли девиз, който Ви помага да вървите напред?
– "И от най-безнадеждната ситуация има поне още един изход." Много пъти съм осъзнавала, че колкото и голямо да изглежда едно препятствие, винаги има начин да го преодолееш.
В навечерието на 8 март какво бихте пожелали на всички дами?
– Пожелавам на дамите да се уважават и харесват, да се ценят и грижат повече за себе си. Така ще им се случват по-хубави неща. Нека се усмихват винаги, защото усмивката привлича като магнит радостта и любовта.
