Представяте ли си, България да бъде давана като пример за подражание по отношение на туризма. Възможно е, но не и сега. Това обаче твърдели румънски журналисти, посетили страната ни за наша сметка, похвалиха се чиновници от Министерството на туризма. Журналистическите турове са част от мащабна рекламна кампания за близо 7.3 млн. лева в Германия, Русия, Румъния, Полша, Швеция и Украйна. Финансирането й е с пари по "Регионално развитие", а ефектът от нея не можело да бъде измерен реално. Така за изминалите три години сме получили двойно повече от предвидените положителни отзиви в прес публикации, телевизионни репортажи, стотици хиляди кликвания в интернет кампаниите. Генералният извод е, че културните обекти и забележителностите, които имаме, остават най-много в съзнанието на чужденците.
Излиза, че не ние, а румънците имало какво да научат от нас. Истината обаче е друга, че Румъния може да бъде давана за пример за успешно популяризиране на туристическия си продукт. Няма човек, който когато се заговори за Румъния, да не се сети за личността на граф Дракула, а от там и замъкът Бран и гъстите гори по склоновете на Карпатите. За румънците сме били и пазар №1. Статистиката обаче показва друго – през 2014 година 947 хил. туристи или едва с 0.6% повече отколкото година по-рано.
Така на фона на слабия летен туристически сезон и спадът на руски и украински туристи, парите за реклама продължават да растат, а от тях продължават да печелят определени фирми. За комуникационните кампании в шестте държави министерството е платило общо 5.4 млн. лева.
За рекламата на станата ни в Германия "Медия планинг груп" е взела 1.8 млн. лева. Същата компания е спечелила и рекламната кампания в Полша и Швеция, където съответно е взела по 421 хил. лева и 374 хил. лева.
Достигнали до 18 милиона повече германци от целевите групи, а през 2014 г. у нас е имало над 4 % повече немски туристи в сравнение с предходната година.
Според резултатите в Полша сме на трето място по предпочитания, като поляците предимно ни виждат като курортна дестинация за море. В Русия имаме много малки отрицателни отзиви, а за румънците сме пазар №1. Най-скъпи са ни излезли рекламните кампании в Германия и Русия. Общата стойност на проекта пък е малко над 7 милиона лева.
За 2014 г. имаме ръст на пазарите в Швеция, Германия и Полша, а в Русия и Украйна имаме лек спад на реализацията – това обаче се дължи на тамошни вътрешнополитически процеси, успокояват от Министерството на туризма.
Осъществяване на комуникационна кампания на пазар Русия
Изпълнител: ДЗЗД “СМАРТ ИНФОРМ”
Стойност на договора: 1 819 000 лева
Осъществяване на комуникационна кампания на пазар Румъния
Изпълнител: „ЗЕНИТ АДВЪРТАЙЗИНГ ЕНД КОМЮНИКЕШЪНС“ АД
Стойност на договора: 488 990,29 лева
Осъществяване на комуникационна кампания на пазар Украйна
Изпълнител: Консорциум “Аргент Прима” ДЗЗД
Стойност на договора: 454 296,44 лева
От бранша определят като катастрофален официалния туристически сайт на страната, от който чуждестранните туристи и туроператори би трябвало да намират информация. Това е и причината той да има едва 56 хил. посещения месечно, което за подобен портал е повече от смешно.
От министерството признават, че туристическият сайт на България е неефективен, а работата по неговата модернизация е спряла работата по неговата модернизация. Впрочем неговото създаване струваше 2 млн. лева.
Според туроператорите може да се постигне много по-голям ефект, ако се организират уъркшопи, в които да участват представители на бранша, каквато е практиката в целия свят. Вместо това се правят безсмислени журналистически турове, от които ефектът е почти нулев, а този тип реклама навън се смята като остарял и изтъркан начин за привличане на повече туристи.
Според "експертите" обаче оценката за ефекта от подобни реклами не може да се мери с броя на туристите, избрали да почиват у нас, а по-скоро с положителния имидж на страната в чужбина. Истината е, че няма как страната ни да има добър имидж навън, ако съответно не предлага качествена и конкурентна услуга. Именно в това се крие и проблемът, че все още туристическият бранш не може да се похвали с качество и колкото и реклами и маркетингови кампании на направи страната ни, ефектът ще е нулев. Така остава усещането, че отново Министерството на туризма продължава да работи на парче.
Вместо това световно известни личности ще рекламират българския туризъм като се включат в туристически маршрути у нас. Във всички тези имиджови турове щели да участват министърът на туризма Николина Ангелкова, а в други щял да се включи и премиерът Бойко Борисов или ски легендата Марк Жирардели.
———–
Съвсем скоро страната ни трябва да има и ново туристическо лого. Творческата концепция вече била уточнена между фирмата изпълнител и експертите на Министерството на туризма. В него са вложени нови графични изображения, чието обсъждане предстои. За изработването на новото лого държавата няма да плати "нито лев". Фирмата изпълнител на стария бранд "Обединение за бранд България", който не бе приет от обществото и претърпя пълен провал, а експертите го определиха като "нескопосана картинка", щяла да направи новия проект за своя сметка.
Скандалът с логото набра сила преди повече от две години. Освен спорните му художествени качества тогава стана ясно, че член на екипа на бившия икономически министър Трайчо Трайков, който е подготвил обществената поръчка на стойност 1.6 млн.лв. – Александра Ланг, се бе "озовала" и сред изпълнителите му. По времето когато Ланг е експерт по маркетинг в министерството, тя е била включена и в екипа на проектантите на граждански договор (от 10 юни 2010-а).
Именно заради този конфликт на интереси поръчката бе дадена за разследване от прокуратурата от екипа на министър Делян Добрев. Разбира се, не последва нищо, а фирмата изпълнител си прибра 1.348 млн. лева. Въпреки че още по онова време от Съюза на българските художници обявиха, че налагането на логото накърнява националната графична идентичност, както и на културните, естетическите и академичните норми и ценности. По-късно към всички тези обвинения се прибави и това, че българското лого поразително прилича на това на Киргизстан. Двете имат еднакви очертания и сходна игра на цветовете. Разликата беше в това, че киргизстанското е направено от 19-годишен младеж, който получил за него малко над 500 евро и беше представено официално преди българското. Тази информация дълго беше отричана от самото министерство, а според шефа на проекта проф. Стоян Желев дори то било харесано от близо 3000 души. Не беше на това мнение обаче тогавашният и сегашен министър на културата Вежди Рашидов, който каза, че вместо логото на България да бъде една съвършена естетика, представеното е "малко примитивно". И добави : "Засега е една шарения като бонбонче от панаир – сладичко, шареничко, хубавичко, а България е сериозна страна…".
