Когато времената са добри и една банкова институция има високи печалби, изглежда справедливо нейните топмениджъри да бъдат поощрени за добре свършената работа. Но ако нещата тръгнат на зле, банката получи държавна помощ, отчете загуба или името й бъде замесено в грандиозен скандал, е по-скоро нагло отново да плаща тлъсти бонуси на директорите си.
Банкерските бонуси бяха заклеймени като една от основните причини за световната финансова криза през 2008 г., тъй като въвличат мениджърите в една система от стимули, която възнаграждава алчността и прекомерния риск. Днес, години по-късно, бонусите остават бодлива тема за банки и политици.
Съгласно Директивата за капиталовите изисквания на ЕС (CRD IV) националните компетентни органи на всяка страна членка са отговорни за събирането на информация за възнагражденията в кредитните институции и инвестиционните посредници. Освен това тази информация се предоставя на Европейския банков орган (ЕБО), който извърша анализ за заплащането в целия Европейски съюз. В същото време директивата задължава националните регулатори да събират информация за броя на лицата във всяка кредитна институция, които получават възнаграждения, равняващи се най-малко на 1 млн. евро, като това включва основната годишна заплата, бонус, дългосрочните облаги и пенсионните вноски.
Последният наличен доклад на Европейския банков орган за заплащанията е от 2013 г. и включва данните за 2012 година. От всички страни членки на ЕС общо девет нямат банкери милионери за разглеждания период или не са предоставили необходимите данни на ЕБО. Това са България, Чехия, Естония, Исландия, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Малта и Словения.
Анализът показва обаче, че 2714 банкери в Обединеното кралство са си разделили бонуси за над 4.16 млрд. евро през 2012 година. Средно всеки от тях е получил по 1.9 млн. евро допълнително възнаграждение към основната си заплата.
Двеста и дванайсет германски банкови мениджъри пък са получили общо 224 млн. евро, а във Франция 177 банкери са били наградени с общо 218.9 млн. евро. В съседна Румъния само един банкер е взел годишно възнаграждение от 1.33 млн. евро. Най-успешна обаче е била годината за банкерите в Испания, тъй като 100 от тях са получили средно по над 2 млн. евро, според данните на Европейския банков орган. Добре заплатени са и мениджърите в Белгия, Холандия, Дания и Австрия.
Въпреки опитите на регулаторните органи да бъде наложен таван върху възнагражденията в банките и през тази година се очаква те да разпределят тлъсти бонуси.
И през тази година над 5 млрд. паунда допълнителни възнаграждения ще бъдат разпределени в четирите най-големи британски банки. От тях 2.2 мрлд. паунда ще получат служителите на HSBC, която наскоро бе замесена в грандиозен скандал за укриване на данъци. Според разкритията на Международния консорциум за разследваща журналистика швейцарският клон на HSBC е помогнал на заможните си клиенти да избягват плащането на данъци, чрез базирания в Женева офис на банката.
"Роял Бенк ъф Скотланд", която бе спасена от британските данъкоплатци след финансовата катастрофа, вероятно ще разпредели на висшите си мениджъри 500 млн. паунда под формата на бонуси. Lloyds, която също бе спасена от правителството с почти 20 млрд. паунда, се очаква да награди своите банкери с 375 млн. паунда, съобщава британският Mirror. Междувременно Barclays планира да плати на своя персонал около 2 млрд. паунда допълнителни стимули за "добре" свършена работа.
Банкерите в "Дойче Банк" обаче най-вероятно ще останат разочаровани през тази година. По информация на "Блумбърг" най-големият германски кредитор планира да понижи бонусите на мениджърите си за 2014 г. с около 10-15 процента. Мярката е част от обновената стратегия на изпълнителни директори на "Дойче Банк" Аншу Джейн и Юрген Фичен да ограничат разходите след въвеждането на по-строгите регулации. Печалбата на кредитора понесе тежък удар след направените разходи за уреждане на правни спорове, които доведоха до понижаване на стойността на акциите му през миналата година. През миналата година банката плати 3.16 млрд. евро в бонуси за работата на служителите си през 2013-а.
Много от големите банкови институции се стремят да съкратят размера на раздадените бонуси, за да компенсират спадащите приходи от търговия и бавния икономически растеж. В същото време обаче те се стремят да поддържат конкурентни нива на заплащане, за да задържат талантливите банкови мениджъри.
От друга страна, членовете на управителния съвет на швейцарската "Креди Сюис" (Credit Suisse) решиха доброволно да намалят заплатите си с 25% в отговор на глобата от 2.5 млрд. долара, наложена от властите на САЩ през 2014-а за нейната роля в подпомагането на укриване на данъци от американски граждани. Бонусите на топмениджърите също ще бъдат съкратени с 9 процента. Решението е и част от поредицата мерки за справяне с негативните последици от скока на швейцарския франк. Credit Suisse бе обект на остри критики за високите възнаграждения на мениджърите си, след като реши да плати близо 90 млн. франка на главния изпълнителен директор Брейди Доугън през 2010 година.
