Независимо от афишираните амбиции на управляващите за ограничаване на производителите на зелена енергия хората, захванали се с подобни проекти, могат да са спокойни. От общо 2212 мегавата нови мощности, предвидени за изграждане в страната през следващите десет години, 1489 мегавата ще са именно зелени централи. Така поне е записано в Плана за развитие на преносната електрическа мрежа до 2024 г., разработен от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Той ще бъде подложен на обществен дебат идната седмица.
Най-голям ръст се очаква да има при вятърните централи. От сегашните 694 мегавата през определения период инсталираната им мощност почти ще се удвои, като към системата бъдат присъединени още 680 мегавата. При фотоволтаците увеличението ще е с почти 50 на сто – към действащите 1038 мегавата ще бъдат прибавени още 530 мегавата. Централите, работещи с биомаса, ще "добавят" 84 мегавата спрямо сегашните 46 мегавата, а най-скромен ще е ръстът на водноелектрическите централи – едва 195 мегавата към днешните 2 223 мегавата.
Интересното е, че новият скок на зелената енергия ще дойде въпреки ясната представа на експертите от ЕСО за недостатъците на този тип мощности при сегашната ситуация в енергетиката. "Увеличеното количество възобновяеми източници – посочват те – ще предизвиква големи и внезапни промени в баланса производство – потребление на нашата система и при недостатъчно регулиращи мощности ще затрудни изпълнението на графиците за обмен на електроенергия със съседните страни. Инсталираните към момента електроцентрали от ВЕИ не могат да се включат в противоаварийното управление на енергийната система и възстановяването й след тежки аварии. Фотоволтаиците не могат да участват в покриването на максималните зимни товари, които са вечер около 19 – 21 ч., а ветрогенераторите произвеждат най-много електроенергия в периода 2 – 6 ч., когато потреблението е най-ниско и има излишък от електроенергия в системата."
Всичко казано нямаше да е проблем, ако останалите планирани до 2024-а конвенционални мощности не бяха под въпрос. От предвижданите 622 мегавата 200 ще са от увеличаването с по 100 мегавата на капацитета на V и VI блок в АЕЦ "Козлодуй". На теория това трябва да стане чрез предвидената през тази и следващата година реконструкция на генератори IX и X в първата атомна, след което максималната работна активна мощност на всеки блок ще достигне 1100 мегавата. Само че за да стане това, според ядрени специалисти ще трябва да се сменят електрогенераторите, системата за управлението и защита на реакторите и най-важното – типът на горивото. Сегашното, което е с 4.4% обогатяване на уран, вече ще е неприложимо и ще се наложи да се купи ново – с по-висока степен на обогатяване от 4.64 на сто. Казано по-простичко, няма как да караш тунингована кола с бензин А-92. От своя страна изброените операции ще доведат до нови разходи на централата, които едва ли ще помогнат за подобряване на финансовото й състояние. Така че още тук сметките на ЕСО увисват.
В тях впрочем влиза и поетапното включване в експлоатация през 2016-а и 2017-а на двете турбини на първата газова мощност (256 мегавата), която се изгражда в България – ТЕЦ "Хасково". През миналата година тя е сключила предварителен договор за присъединяване към електропреносната мрежа, но реализирането и на този проект е твърде съмнително, след като част от финансирането осигуряваше затворената Корпоративна търговска банка.
Оставащите 166 мегавата, които се предвижда да влязат в експлоатация, са от каскада "Горна Арда", чието изграждане трябва да приключи последователно в последните три години на периода. И в този случай обаче оптимизмът е твърде прибързан. Акционери в проекта са НЕК и ЕВН, но тъй като той е правен още през 80-те години на миналия век, се наложи да бъде модернизиран. За целта през 2012-а беше наета швейцарска компания, която би трябвало да е приключила работата си. През септември 2014-а се появи съобщение, че проектната компания ХЕК “Горна Арда” внася в Министерството на околната среда и водите уведомление за инвестиционно предложение и на това основание ведомството ще прави нова Оценка за въздействие върху околната среда. Проблемът е, че тези "искрици" бързо угаснаха, и всичко около "Горна Арда" днес изглежда замряло.
Така стигаме до съвсем логичния въпрос: ако вкараме в експлоатация зелените централи, а конвенционалните се провалят, какво ще стане с енергийната система? От ЕСО успокояват, че поради наличието на достатъчно производствени мощности до 2024-а не се очакват затруднения в електроснабдяването на страната. Но само при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност – каквото и да означава това. "В страната ще има остатъчна разполагаемост за производство от 8 до 10 хил. мегавата часа годишно, или над 20% от разполагаемите мощности", посочават от системния оператор с уговорката, че тя ще е основно от зелените централи. При тази ситуация свободните мегавати ще могат да се използват единствено при наличието на добри прогнози за почасовото електропроизводство от ВЕИ и излизането на произиводителите на регионалните електроенергийни пазари. Иначе не само няма да се реализира възможният експорт, но при по-конкурентно участие на чуждестранни компании може да се стигне и до внос на ток, което би усложнило управлението на баланса между производство и потребление в рамките на държавата. В допълнение, това би създало и чисто финансови спънки за местните кондензационни централи от нереализирана разполагаемост за производство на електроенергия..
При спадналото потребление на ток в бита и индустрията поради икономическата криза нещата изглеждат добре. Наличните резервни мощности обаче няма да са достатъчни, ако икономиката вземе, че живне и се стигне до по екстремни натоварвания, а междувременно се случи инцидент примерно с някой от реакторите на АЕЦ "Козлодуй". Да не говорим за планирания търговски износ.
