"Можем да се разберем, че не сме се разбрали!" С този каламбур на финансовия министър Владислав Горанов приключи срещата си с членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), в която те направиха пореден опит да изкопчат пари за увеличение на заплатите си. Горанов, чийто предшественик в първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков стана пословичен с отпора си на подобни искания, стигна по-далеч. В отговор на обичайния аргумент, че законът е обвързал магистратските възнаграждения със средната заплата в бюджетната сфера, шефът на хазната извади убийствен коз – той поиска тази обвързаност да бъде премахната, за да не се дава повод за непрестанни претенции.
Горанов контраатакува веднага, след като юристите напомниха, че магистратските заплати не са актуализирани от средата на 2012 година. ВСС поиска да бъдат отпуснати 25.4 млн. лв., които да осигурят 12-процентен ръст на възнагражденията. След като обяви, че пари няма, финансовият министър предложи да извади съвета от това "деликатно състояние". "Вие нямате законодателна инициатива, но Министерският съвет има. Можем да променим чл.218 от Закона за съдебната власт и да не сте в такова състояние. Ако в закона пише, че финансовият министър е крокодил, той няма само заради това да стане крокодил. Не мога да приема за нормално да има увеличение само защото го изисква законът. Всяка власт трябва да си намери баланса. Не мога да приема, че вчера в Народното събрание се водеше дебат за дълг от 16 млрд. лв., а днес говорим за увеличение на заплатите в съдебната власт с 12 процента. Предлагам ви заедно да излезем от тази ситуация", заяви Горанов.
Финансовият министър разчиташе на подкрепата на колегата си от правосъдното ведомство Христо Иванов, на когото средствата също не достигали, но той "не се оплаква, защото е възпитан". Уверен, че може само да откаже, Горанов демонстрира чувство за хумор, като напомни кампанията на БСП по разпространяването на т. нар. горановки. "Пари няма, могат само да се печатат. Но само Мая (Манолова) ги печата." Могат също да бъдат уволнени чистачки и шофьори, ще дойдат допълнителни пари за увеличаване на заплатата, но това не променя състоянието на държавата", каза още шефът на финансовото министерство. Между доводите му имаше реплики от романа "Приключенията на добрия войник Швейк", а членове на ВСС му отвърнаха с цитати от "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. И с максимата на банкера Атанас Буров "Парите отиват при пари".
Висшият орган на съдебната власт явно беше очаквал отказ, но не и толкова категоричен. А пред заплахата за премахване на законовата обвързаност на магистратските възнаграждения със средните бюджетни заплати боеспособността на членовете му се срина. Причина за това несъмнено е и манипулативното позоваване на въпросния чл.218 от съдебния закон. Съгласно него пряко обвързана с бюджетните заплати е една сравнително малка част от магистратските възнаграждения – тези на най-ниските длъжности, заемани от новопостъпващите в системата. Заплатите на председателите на двете върховни съдилища, на главния прокурор и на директора на Националната следствена служба са обвързани с тази на председателя на Конституционния съд в съотношение 90 на 100 от нея.
Всички останали възнаграждения (и бонуси) в органите на съдебната власт се определят от ВСС. Ако добавим и другите законово гарантирани екстри: парите за дрехи, 2% клас годишно, поемането на пенсионните и здравните осигуровки от данъкоплатеца, огромните обезщетения от 20 брутни заплати при пенсиониране и гарантираната по време на целия трудов стаж защита от безработица, законните и редовните доходи на магистратите са далеч над тези на всички други в цялата бюджетна сфера. Няма как да се изчислят доходите от корупция в родното правораздаване, но те са правило, а не изключение.
Резкият тон и аргументите на Горанов свалиха бързо членовете на ВСС на земята. Юлиана Колева призна чистосърдечно, че не е очаквала нещо по-различно, и насочи разговора към другите източници на приходи. Единият е съдебните такси, чието увеличение поиска още предишният състав на съвета. Другият е вземанията на съдебната власт, за чиято слаба събираемост се заговори в последните години. Проблемът там е, че НАП отказва да събира тези суми, защото ги смята за частни държавни, а не за публични държавни вземания. ВСС е на обратното мнение, но нещата опират най-вече до нежеланието му да възлага събирането им на частни съдебни изпълнители. Според съвета само за 2014 г. не са събрани близо 35 млн. лв., но и в момента не се правят никакви опити за събирането им. Изпълнителни листове се трупали в кашони и по тях не се образуват изпълнителни производства.
По въпроса с размера на съдебните такси Горанов също сюрпризира неприятно съвета. Аргументът на кадровиците, че по някои дела таксите са прекалено ниски, финансовият министър посрещна с предложение да обсъди увеличението им. Но за сметка на пропорционалните такси, които при дела с висок материален интерес възлизат на десетки и дори стотици хиляди левове. За капак Горанов обвърза темата за таксите не само с достъпа до правосъдие, но и с качеството му. Той обеща обаче да дискутира въпроса с правосъдния министър, а Христо Иванов се ангажира до края на следващата седмица да пусне за публично обсъждане проект за промени в тарифата.
Иванов обеща да започне и дискусия за повишаване на събираемостта, но без да намесва в нея НАП. Преди това Владислав Горанов даде да се разбере, че приходната агенция и сега е претрупана от работа, тъй като е обвързана със събирането на 12 млрд. лв. вземания на 169 групи възложители. В крайна сметка ВСС си отдъхна малко, когато Горанов обеща да не предлага промяна в чл.218 от съдебния закон (за заплатите). Но въпреки че смекчи тона, финансовият министър държеше явно да вземе страха на кадровиците, добавяйки, че "средните величини, заложени в него, не са подходящи измерители". Пред медиите пък Горанов поясни, че тези средни величини "не изпълняват функциите си, което поставяло членовете на ВСС в положение да не са пропорционални на дебата, който другите две власти водят за финансовото състояние на държавата".
