Единната европейска валута падна до най-ниската си от септември 2003-а досега котировка към зелените пари от малко над 1.10 щ. долара за едно евро заради противоположните посоки на движение на паричните политики на двете най-важни централни банки в света – Федералния резерв и Европейската централна банка. Докато в Щатите началото на лихвения подем е въпрос на месеци или при най-песимистичния сценарий ще се случи в началото на 2016-а, еврозоната започва да печата пари.
Фундаменталните показатели на еврорегиона също не въодушевяват инвеститорите. Индексът, следящ активността в сектора на услугите, бе ревизиран надолу – от първоначалната оценка от 53.9 на 53.7 пункта. В Испания браншът е нараснал по-скромно от очакванията, а в Италия индексът се е "закотвил" на 50 пункта – вододелът между растеж и спад.
Еврозоната отчете трети пореден месец на падащи цени през февруари, което увеличи опасенията от евентуална дефлация, показват огласените на 2 март данни. Добрата новина е, че безработицата се е понижила до най-ниската си стойност от 2012-а насам – лъч надежда, че икономиката най-накрая ще заработи на пълни обороти.
Потребителските цени в общността са намалели с 0.3% през февруари в сравнение със същия период на миналата година, съобщи статистическата служба на Европейския съюз Евростат. През януари инфлацията падна с 0.6%, а през декември 2014-а – с 0.2 процента. Януарската безработица в еврорегиона обаче се е понижила от 11.3% през последния месец на 2014-а до 11.2% – най-добрата й стойност от април 2012-а. В интерес на истината подобрението на пазара на труда е доста скромно и повече от 18 млн. души от блока са без работа.
В Германия фабричните поръчки са намалели през януари с 3.9% след 4.4% декемврийски ръст. Това е сигнал за потенциално слабо звено във възстановяването на най-голямото европейско стопанство. Януарският спад се дължи основно на сравнително голямото им увеличение през последния месец на 2014-а, коментират от министерството на икономиката. От
там посочват също така, че тенденцията на поръчките и на промишлеността се запазва възходяща.
По оценка на лондонската компания "Маркит икъномикс" германската икономика е напът да постигне 0.3% ръст през първото тримесечие. Доверието на германския бизнес, измерено чрез индекса IFO, се е повишило за четвърти пореден месец през февруари до най-високата си стойност от юли 2014-а. Безработицата се задържа на рекордно ниските 6.5%, а продажбите на дребно през януари скочиха най-мощно за последните седем години.
Двадесет и пет членният управителен съвет на Европейската централна банка остави без промяна базовата лихва за рефинансиране – на рекордно ниските 0.05 процента. Решението, взето на официалното съвещание в Никозия на 5 март, бе предвидено от всичките 54 икономисти, анкетирани по въпроса от агенция "Блумбърг". Лихвата по депозитите остава минус 0.2%, а минималната кредитна лихва – 0.3 процента. Председателят на ЕЦБ Марио Драги обяви за 9 март старта на програмата за покупка на облигации в месечен обем от 60 млрд. евро, които ще продължат до септември 2016-а или докато инфлацията се върне в близост до целевите 2% годишно.
Европейските централни банкери повишиха прогнозите си за тазгодишния икономически растеж на блока на еврото от предвидения през декември 2014-а 1% на 1.5%, последван от 1.9% увеличение на БВП през 2016-а. Инфлацията, която през февруари падна до минус 0.3%, се очаква да се задържи близка до нулата през тази година и да се повиши до 1.8% през 2017-а, точно по вкуса на ЕЦБ.
Каре:
Ключови моменти от начина на работа на програмата за изкупуване на ценни книжа:
– начало на покупките – 9 март;
– обем на покупките – 60 млрд. евро на месец;
– ЕЦБ ще купува и дълг с отрицателна доходност, ако тя не е под депозитната лихва на институцията в момента на сделката. Текущата й стойност е 0.2 процента;
– ако ЕЦБ не успее да купи достатъчно пазарни дългови инструменти, за да покрие целевите 60 млрд. евро месечно, ще разреши сделки със заместващи продукти;
– банката няма да купува повече от 25% от всяка емисия, за да избегне блокираща квота в случай на каквото и да било преструктуриране на дълга;
– ЕЦБ ще пазарува само на вторичния пазар;
– ще купува дългови книжа с остатъчен срок до падежа между две и 30 години;
– ЕЦБ представи и списък на международните и транснационалните институции и агенции, чиито емисии ще купува. Това са Съветът на Европейската банка за развитие; Европейската атомна енергийна общност; Европейският фонд за финансова стабилност, Европейският стабилизационен механизъм, ЕС, Nordic Investment Bank, Caisse d'amortissement de la dette sociale (CADES), Union Nationale Interprofessionnelle pour l'Emploi dans l'Industrie et le Commerce (UNEDIC), Instituto de Credito Oficial, Kreditanstalt fuer Wiederaufbau, Landeskreditbank Baden-Württemberg Foerderbank, Landwirtschaftliche Rentenbank, NRW.Bank.
У нас
междубанковият валутен пазар през кратката празнична седмица беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2148 млн. евро (4202 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.% дял от купената и продадена валута.
