Г-н Караниколов, областният управител на Шумен Донка Иванова е предложила да бъдат направени промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. С тях на практика се иска по законов ред да бъдат развързани ръцете на областните администрации и те сами да продават скъпи имоти, а не само тези с данъчна оценка до 10 хил. лв., както е записано в закона в момента. Ако Народното събрание приеме това изменение, какво ще последва?
– Така ще се върне режимът на продажби отпреди 2010-а, когато всеки областен управител продаваше държавни имоти, без да има уреден правен ред за това. Дори и в момента задълженията на областните управители при избора на оценителите на тези имоти не са конкретизирани. Те не са длъжни да изготвят правни анализи и информационни меморандуми – нещо, което е абсолютно задължително при сделките, които подготвя агенцията. Има и още нещо, което за мен е най-големият проблем. Правилникът за прилагане на Закона за държавната собственост, който те ползват при продажбата на имоти, им дава възможност да определят началната тръжна цена на база 10% увеличение на данъчната оценка на имота. Като имаме предвид колко занижени са тези оценки, със сигурност ще има случаи, при които ще има само един кандидат и цената на имота няма да стигне пазарния си еквивалент. А нашите оценки (на агенцията) се правят на пазарни стойности и в повечето случаи са два-три пъти по-високи от данъчните. Опасявам се, че ако се върнем към стария режим на продажба, това ще доведе до значително ощетяване на държавния бюджет.
Основният аргумент за новото предложение обаче е, че ще се ускори процесът на приватизация на предлаганите от управителите обекти. Така ли е?
– Да. Може би ще се ускори, защото областните управители не са длъжни да спазват никакви процедури за продажби. Но това ще бъде за сметка на бюджета.
Има и още нещо. Не е ли малко нелогично да се мисли, че областните началници ще намерят по-добри инвеститори от вас?
– Законът за приватизация гласи, че за да се пристъпи към продажбата на имот – частна държавна собственост, трябва да има предварително инвестиционно предложение. Няма как сериозни инвеститори да получат информация за даден имот, при положение че няма регистър на тези имоти. Не се знае нито какви са, нито къде са, нито правният им статут, нито как се управляват. Как тогава да се появи сериозен интерес към тях?!
Как си обяснявате този напън за промяна в закона?
– Сигурно някому са вързани ръцете… Но най-важното не е кой ще продава тези имоти – агенцията или областните управители, а по какви правила. За мен най-важното е да бъде изготвен този регистър, да бъде направен анализ на всички имоти (какъв е статутът им – дали те са самостоятелни или в съсобственост, да имат актуални кадастрални скици, да е направена оценка и т.н.). Всичко това да бъде официално публикувано и едва тогава Министерският съвет и Народното събрание да решат кой и как ще ги продава. В противен случай отново има опасност да бъдат утвърдени недостатъчно прозрачни процедури, колкото на мен ми се иска.
