Тези, които въведоха термина задкулисие, сега го практикуват в по-голяма степен. Ставаме свидетели как едни партии говорят едно, а на другия ден правят друго, все едно през нощта се е случило нещо. Това заяви бившият премиер Пламен Орешарски пред БНТ.
"По ирония на съдбата непримиримите критици на Тройната коалиция направиха четворна, при това с министри от Тройната коалиция. Но политиката е изкуство на компромиса“, допълни Орешарски.
"Не ми се иска да се връщам към 2013 година, когато поех нещата в една тежка ситуация – имаше финансова стагнация и самозапалвания. Това предопредели и първите ни стъпки. Търсихме финансова стабилност, върнахме част от социалните плащания, започнахме амбициозната програма за насърчаване на бизнеса. Имахме остър бежански натиск, което бе допълнително изпитание. Смея да твърдя, че се справихме добре”, каза бившият премиер.
Попитан за обещанието, че по време на неговия мандат ще бъдат разкрити 250 000 работни места, той отговори: „За 1 година открихме 50 000 работни места. Ако бяхме продължили мандата със същия темп, сигурно щяхме да се доближим до обещаната цифра за 4 години. Аз много разчитах, че икономическото развитие ще се ускори, до май месец миналата година всички индикатори растяха, но политическата нестабилност от юни обърна тенденцията”, заяви Орешарски.
Бившият премиер призна, че в края на своя мандат е виждал нарастващо напрежение между БСП и ДПС, а разочарованието от евроизборите е задълбочило проблемите. "След изборите беше все по-трудно да се прокарват каквито и да било реформи", призна финансистът.
"Въпросът „Кой“ беше основен в мандата. Това назначение беше политическо решение, бях скептичен, но го приех отново като компромис“, посочи Орешарски и отново отчете, че решението за назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е било на двете управляващи партии.
Бившият премиер коментира и кризата с КТБ като отбеляза, че е бил изненадан от резултатите на одита, защото външно банката се е развивала добре, но явно се е оказало, че кредитният й портфейл е бил лош. По думите му политическите партии са „максимализирали загубите за обществото” в случая, като е станало „всичко най-лошо, което е можело да стане“.
По думите му, новият дълг, който бе гласуван наскоро от парламента, е презастраховка и е прекалено голям. "И по-малка сума би свършила работа“, категоричен бе Орешарски, който призова критиците за последователност. „Тогавашните критици би трябвало днес да протистират още по-силно срещу тези 16 млрд, както срещу 1 млрд. по мое време. Но сега те мълчат!“, посочи финансистът и продължи:
"Дълг се рефинансира с дълг, това е утвърдена практика. Въпросът е в размерите. Сумата е прекалена застраховка, доста щедро парламента подписа чек на правителството, без да се вгледа в сумата“, посочи Орешарски и попита защо финансовият министър много бързо се е съгласил, че 2 млрд не са му много потребни. Ако беше се вгледал повече в цифрите, можеше още да намали“, смята бившият премиер.
Той изрази мнение, че България се връща към период на почти стагнация, защото планираният „0,8% ръст на икономиката, за нас е практически губещ”.
