Увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2015 г. на 360 лв. да бъде отменено от Върховния административен съд (ВАС), настояват три от най-големите работодателски организации у нас.
Според Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) правителството незаконно е приело постановлението от 17 декември 2014 г., с което вдига минималното възнаграждение у нас. Според тях цялото постановление е гласувано при съществено нарушение на правилата – не е обсъдено от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), въпреки че това е задължително.
БСК, БТТП и АИКБ настояват за отмяната не само на действащата от началото на годината минимална заплата от 360 лв., но и на бъдещето увеличение от 1 юли, с което е предвидено тя да стане 380 лв. Оспореното постановление определя и минималната почасова ставка – от 1 януари 2.20 лв., а от 1 юли – 2.21 лв.
Трите работодателски организации, заедно с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), единствени са признати за национално представителни и само те могат да представляват бизнеса в тристранката.
В жалбата си до съда БСК, БТТП и АИКБ се позовават на чл. 3 от Кодекса на труда. Според първата му алинея "държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище, в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите". А втората алинея регламентира, че въпросното сътрудничество и консултациите са задължителни по изброените теми. Форматът за това е тристранката.
"Минималната работна заплата е въпрос от категорията на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения на българските граждани. НСТС не е свикван с дневен ред, включващ определяне на нов размер и проектът за постановлението не е обсъден на заседание на съвета преди приемането му. Нарушени са чл. 3 ал. 2 от Кодекса на труда и процедурата за вземане на решения, установена в Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество", пише в жалбата на трите работодателски организации.
Те заявяват още: "Задължителността на процедурата по чл. 3 ал. 2 от КТ относно минималния размер на работната заплата означава да се проведат консултации с представителните работодателски и синдикални организации по подготвения конкретен проект за подзаконов нормативен акт. Наличието на принципно обсъждане по този въпрос между социалните партньори преди представяне на този проект не изключва задължението за водене на консултации след съставяне и представяне на конкретния подзаконов нормативен акт".
ВАС ще заседава по делото на 21 април и всеки заинтересован може да поиска да се присъедини към него. Съдът е задължил Министерския съвет да представи в цялост административната преписка по увеличението на минималната заплата, включително и протокола от срещата на Комисията по доходи и жизнено равнище към тристранката, проведена на 11 декември 2014 г., коментира "Правен свят"
Съдът е отхвърлил доводите на правителството, че жалбата на работодателите е недопустима и я е обявил за редовна с определение. От Министерския съвет са твърдели, че постановлението не е подзаконов нормативен акт и следователно бизнесът е изтървал срока за обжалване.
"Съдът не споделя доводите на Министерския съвет, че постановлението е общ административен акт. То се издава по законова делегация – чл. 244, т.1 от КТ, който изрично разпорежда, че именно този висш държавен орган, който ръководи изпълнителната власт определя размерите на минималната работна заплата за страната. Касае се за подзаконов нормативен акт от компетентността на Министерския съвет, който е натоварен по силата на закона да определя размера на минималната работна заплата за страната. Обстоятелството, че в едната си част – член единствен, ал. 1 е определен размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2015 г. в размер на 360 лв., който размер съгласно ал. 2 на същия член от 01.07.2015 г. ще бъде 380 лв., не променя характера на оспорения акт като нормативен", пише в определението на ВАС.
