Скандалът в Съединените щати около подписването на евентуално споразумение за ограничаване на ядрената програма на Иран се разгоря с нова сила. Повод стана изпратеното на 9 март отворено писмо от 47 (от общо 54) сенатори – републиканци, с което те предупреждават иранските лидери, че всяка атомна сделка с Барак Обама ще продължи до края на мандата му през януари 2017-а. Необичайната подмолна интервенция в чуждестранната политика на Щатите предизвика спорове и догадки доколко тя ще повлияе на деликатните международни преговори с Техеран, които навлизат в решителната си заключителна фаза и чии интереси в действителност обслужва.
Писмото, написано с тон на любезен гид, развеждащ автобус, пълен с чуждестранни туристи около сградата на Белия дом, цели да предизвика максимално раздразнение в противниковия лагер. "До ушите ни стигна, че… вие може би не разбирате нашата конституционна система", се казва в него, преди да се подчертае, че автографът на Обама под споразумението за ядрената програма на Иран няма да струва кой знае колко, след като той напусне офиса.
Очевидно стилът е допаднал на иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф с неговата магистратура по международни отношения от държавния университет в Сан Франциско и докторска степен по международно право и политика от университета в Денвър. В язвителния си отговор Зариф отбелязва, че "авторите не само че не разбират международното право, но не са и напълно запознати с нюансите на собствената си конституция".
Като изключим словесните престрелки, най-важният въпрос в момента е дали писмото ще навреди на преговорите точно когато дипломати на Иран и на шестте велики сили (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия) стягат куфарите да отлетят за Швейцария на 15 март? В началото на следващата седмица започва последният решителен напън за очертаването на рамково споразумение до края на месеца и за финална сделка до юни, с която, в замяна на облекчаване на международните санкции, Иран да се съгласи да ограничи обхвата на ядрената си програма до използването й за мирни цели. Външният министър на Великобритания Филип Хамънд например смята, че писмото ще осуети плановете на преговарящите и ще има "непредсказуем ефект" върху правителството в Техеран.
Катастрофалният ефект вече е налице в иранската столица, където крайните представители на пресата отпечатаха новината на челните си страници. А по-умерените медии акцентираха върху отпора на Зариф. Най-важно обаче е отношението и преценката на един човек – върховния духовен лидер Али Хаменей. Негова ще е последната дума дали въобще да има споразумение, като се има предвид пословичната му подозрителност към западните мотиви за действие срещу Иран.
Според познавачи на иранската политика писмото едва ли ще навреди на започващите през следващата седмица преговори. Ако обаче не се стигне до сделка, то ще помогне на Техеран да обвини Америка за провала и да разедини шестте велики сили.
Сенатори демократи оприличиха епистоларната изява на републиканците като призив за война. Според тях става дума за опит "за саботиране" на преговорите. В официално изявление независимият, но близък до Демократическата партия сенатор Бърни Сандърс изтъкна, че "изглежда, за повечето колеги републиканци в Сената войните в Афганистан и в Ирак не са достатъчни" и те "сега очевидно искат война и с Иран".
Вицепрезидентът Джо Байдън разкритикува остро законодателите в късните вечерни часове на 9 март, заявявайки, че писмото "е предназначено специално да подкопае позицията на действащия президент в разгара на важни международни преговори" и е "под достойнството на Сената". Според Байдън документът "заплашва да омаловажи способността на всеки бъдещ американски президент, независимо дали е демократ, или републиканец, да преговаря с други нации от името на Съединените щати".
Бившият държавен секретар и евентуален кандидат за президент от Демократическата партия Хилъри Клинтън отправи безпощадна критика към авторите на писмото с думите, че те се опитват или да помогнат на Техеран, или да засегнат главнокомандващия.
Сенаторът Том Котън, който разпространи писмото на 10 март, защити пред "Си Ен Ен" позицията на колегите си и на свой ред оспори политическата далновидност на задграничната политика на Байдън. За Котън единственият безпрецедентен факт е, че "американски президент договаря сделка за ядрени оръжия с държавата – световен спонсор на тероризма, без да иска одобрението на Конгреса в края на споразумението".
Доста политически наблюдатели определят писмото като политическа маневра и опит на републиканците да привлекат на своя страна евреите и произраелския електорат, които по правило гласуват за демократите. Самият Обама пък коментира, "че изглежда донякъде като подигравка да види как някои членове на Конгреса искат да намерят обща кауза с хардлайнерите в Иран – една доста необичайна коалиция". Все пак на 11 март той удължи с една година срока на действащите санкции срещу ислямската република.
