Българите продължават да харесват Русия, но не вярват, че тя може да бъде техен модел за развитие и да им предостави по-надеждни гаранции за просперитет и сигурност от членството ни в ЕС и НАТО. Това е основният извод, който може да бъде направен от социологическото изследване на "Алфа Рисърч" на тема "Българската външна политика, конфликта "Русия-Украйна" и националната ни сигурност.
Проучването е проведено по поръчка на на Европейския съвет за външна политик в периода 23 февруари – 4 март 2015 г. чрез пряко стандартизирано интервю. Анкетирани по домовете са 1000 пълнолетни граждани от цялата страна и е използвана двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място, а респондентите са подбрани на квотен принцип по признаците пол, възраст и образование.
От резултатите става ясно, че емоционалната привързаност на българите към Русия остава висока. Въпреки събитията през последната една година 54% от българите са запазили непроменено положителното си отношение към страната, а 7 на сто от анкетираните твърдят, че след като Крим бе анексиран ѝ симпатизират още по-силно.
Ситуацията между Русия и Украйна обаче поражда негативно отношение в 40 на сто от хората, но само 9 процента от тях признават, че са имали негативно отношение към страната и преди да избухне конфликта, като останалите 30% са променили позицията си заради случващото се.
"Само за една година Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%)", се отбелязва в социологическото проучване.
42 процента от хората подкрепят участието на България в НАТО, защото смятат, че това е важно за сигурността и отбраната ни, а на обратния полюс са 22 на сто от анкетираните. Повече от половината – 53 на сто смятат, че България трябва да изпълнява всичките си задължения на алианса като лоялен член, а 32 на сто отбелязват, че може да спестим някои свои дейности, като едва 14 на сто посочват, че България не трябва да изпълнява договореностите и е по-добре да напуснем НАТО.
Три четвърти от българите или около 74% оценяват като положителна и балансирана българската външна политика относно конфликта в Украйна, а 12% са на мнение, че тя е прекалено агресивна. Десет на сто пък отбелязват, че България е прекалено предана на Русия и не е лоялен член на ЕС и НАТО. По-голяма част от хората – 61% не подкрепят налагането на нови санкции срещу страната, а 39% искат това да се случи.
В този смисъл, ако има хипотетичен референдум, то 63% биха гласували за запазването на евроатлантическата ориентация на страната към ЕС и НАТО, а 33 на сто биха искали да се преориентираме към Русия и Евразийския съюз около нея.
"Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира са симпатизантите на БСП, АБВ и Атака. И в трите електората по около 35%-38% са за участие в ЕС срещу 59%-62% за съюз с Русия. За една година промяна в мнението и числеността на тези групи не е настъпила. Новото е в радикализацията на т.нар. "крайни политическите русофили" (около 6%-8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред националните интереси", се отбелязва още в социологическото изследване.
От него става ясно, че 75% от хората смятат, че действията на Ислямска държава и други терористични организации, представляват по-голяма заплаха за мира, отколкото конфликта "Русия-Украйна".
