Денят на свети Патрик (на ирландски: Lá Fhéile Pádraig (The Festival of Patrick); Ulster-Scots: Saunt Petherick's Day) е културен и религиозен празник, отбелязван на 17 март в Ирландия и Северна Ирландия. С него се чества пристигането на християнството в Ирландия. Празникът на Свети Патрик се отбелязва с много ритуали. Пият се ирландски уиски и бира. В деня на свети Патрик се произнасят няколко тоста в Ирландия в негова чест. Един от най-популярните е: "Нека покривът над главите ни никога не паднe и нека нашите приятели, които сме приютили под този покрив, никога не ни изоставят".
Първоначално цветът, който се е асоциирал с Патрик, е бил синият, но през вековете влиянието на зеления цвят е нараснало. Зелени панделки и детелини са се носели по случай деня на свети Патрик още през 17 век. Според поверието Патрик е използвал трилистната детелина, за да обясни Светата троица на езичните ирландци и носенето на детелини се е превърнало във въздесъщ момент от празненствата. По време на въстанието от 1798 година, за да изявят политическите си нагласи, ирландските войници носели зелени униформи, надявайки се да привлекат общественото внимание.
Свети Патрик (на английски: Saint Patrick, на латински: Patricius, на ирландски: Naomh Pádraig) е роден около 390 г., а е починал на 17 март през 460 г. сл. Хр. Той е келтско-британски християнски мисионер, който е и покровител на Ирландия (макар Бригит Ирландска и Колумба също да са формални покровители).
Датата на смъртта му е избрана за национален празник на Ирландия, както и на остров Монсерат на Карибите, заселен от ирландски бежанци. В Северна Ирландия 17 март също е празничен и неработен ден. Празник е и в канадската провинция Нюфаундленд.
Малко се знае за ранния живот на Патрик, но е известно, че е роден във Великобритания по време на римските нашествия в богато римо-британско семейство.
До днес са оцелели две автентични негови писма, от където са взети единствените приети и потвърдени детайли за неговия живот. Когато е на 14 г., той е заловен от ирландци и отведен в Ирландия като роб, където живее шест години преди да избяга и да се завърне при семейството си в Британия. След като става проповедник, се завръща в Ирландия като ръкоположен епископ в северната и западната част на острова. Малко са сведенията за мястото, където работи, и няма доказателства за някаква връзка между него и някоя църковна сграда.
До началото на 8 век той става светец покровител на Ирландия. Ирландската църковна система се развива след времето на Патрик и ирландската църква не следва модела, който светецът и други ранни мисионери се опитват да създадат.
Свети Патрик е покровител още и на Нигерия, Монсерат (задморска територия на Великобритания, разположена на едноименния остров, който е част от островната група Малки Антили), Ню Йорк, Бостън, както и на инженерите. Сред чудесата, приписвани на светеца, са прогонването на змиите от Ирландия.
Денят на свети Патрик се слави с голяма популярност в Нова Зеландия и Австралия – зелените дрехи са традиционни и улиците често са пълни с пияни веселбари още от ранния следобед до късно вечер.
Ирландците са оказали голямо въздействие върху социалните, политическите и образователни системи и на двете държави, основно заради многото ирландски имигранти, пристигнали през 19. век. По този начин на деня на свети Патрик се гледа като на празнуване на ирландсите корени.
По традиция празникът се отбелязва с парад в Дъблин, на който присъстват стотици хиляди хора. В Чикаго реката е окъпана за няколко часа в зелена светлина. Но най-големият парад е в Ню Йорк. В Южното полукълбо най-големи чествания има в Сидни.
